За имената и маратоните

Едно от най-забавните неща, свързани с 24-часовия маратон на Крива спица, са имената на отборите, които участват в различните категории.

Ето ви няколко емблематични примера: Вело дрЪво, Загорките, Мадуро, Винаги трети, Страшни боклуци, Октомврийска революция, Щуркур и вечната им битка с Корояд… скандалните Обичам пичата кисилина, Ухапа ме стършел. А?! Но фаворитът тази година са Наднормено красиви – четири дами в щафета. Прииска ми се аз да съм го измислил.

Зад всички тези закачливи имена има ободряваща самоирония, тънки усмивки и най-вече добро настроение. Караме безспир, но да не се вземаме прекалено на серизно, нал’ тъй!

Моят отбор тази година е младежки – Един байкър и две издънки ;) Дано не ви омръзнат изтормозените им детски лице. Поемам цялата политическа отговорност.

Нататък За имената и маратоните

Връщане от оня свят…

По време на перпендикулярната вселена не е рядко да се чуе фразата: „Това ми е за последно… Много е асфалтът, няма да дойда повече… Това бутане е ужасно – баста! … Бах, ужасно ме боли главата! … Счупен съм и скърцам! … Млад съм, а това е тъпо! … Не мога да го карам! … Умирам!“

Падаш, но скоро се оказва, че пак ставаш! Умираш, но след вечеря се връщаш.

Лазаре, стани и върти!

Нататък Връщане от оня свят…

Не са ми пораснали цици!

Искам да го кажа още в началото, защото напоследък хората са податливи на прибързани изводи. Дълго мълчах тук, но това не е, защото имам какво да крия. Аз съм си аз, с малко по-бели и все по-разредени коси, и не съм се подобрявал.

След като ви заинтересовах, мога да заявя нещо направо банално – Благоевград е много хубаво място. Прекрасни и разбрани хора, неразгадаеми нрави и силна храна. Даже жена може да си вземете от там… :*

Нататък Не са ми пораснали цици!

Ела, да те возвися

Трябва да предупредя, че тая работа я вършим съвсем любителски, само през уикендите и без да пишем големи романи. Като цяло, несериозно начинание – според мярката на разкрача и обема на душата. (Ибах ги!)

Но возвисяването не е наужким. Малешевската планина е върла. (Ибах я!) Както да ѝ подходиш, погледнеш ли на восток, леко изотдолу и всяко някак си се приповдига, звънят фанфари и греят мащабни декори сред ланшна шума и безчовечни трънки. (Ибах ги!)

Возвесението идва от самосебе си биля!

Нататък Ела, да те возвися

Неделя по БДС?

В нашата панталейска група на почит е един особено вдъхнвяващ ритуал. Той изисква приятна, снежна дестинация, състав от двама и повече, набиране на височина и умерено количество пот. Никакво напрежение. Някъде точно на втория, третия час се присяда на заветно, ако може, и слънчево място.

После се вади БДС-то.

Тази неделя, за която става дума, нещата не се случиха точно в правилния ред. Имаше малко повече зор от планираното, изпуснахме слънчевото място, но синьото и бялото бяха навсякъде около нас.

БДС-то ще ви го покажа… ама някой друг път. Днес пантим на Мальовица.

Нататък Неделя по БДС?

До Мечит и обратно

Да снимаш срещу слънцето винаги ми се е струвало по-занимателно отколкото да застана между него, острите му януарски лъчи и да черпя с пълен обектив от удобно осветения свят.

Друго е да решеш срещу косъма…

Тази прищявка носи и рискове, особено ако си забравил слънчевите си очила, крема срещу изгаряне и иззад пряспата изскочи Горския, с който уж от безопасно разстояние, от вкъщи си спорил за/против „зеления сертификат“ ;) Ха да те видим сега!

Някои неща остават в сянка, с много шум и лилави петна. Но все пак трябва да се опита. Специален поздрав за всички участници, фирми, софтуерни инженери и снежни ентусиасти.

Внимание! В поста има имиджови внушения.

Нататък До Мечит и обратно

Сами в Кресна

Когато дойдат коледните и разните сродни празници, дългите трапези, семейните ритуали и щедрите пожелания, по телевизията неизменно пускат „Сам вкъщи“. Чак тогава цялата атмосфера добива класически ореол.

Това се вика традиция. Така се вика и карането из Кресна по Нова година. Може да няма интрига, може Маколи да е вече наркоман, може и да сме на електрички, но Кресна си е задължителен филм.

А с това януарско слънце се превърна в пълен мтб кич.

Нататък Сами в Кресна

Великата октомврийска Витоша

Сетих се за този празник, като видях датата. По-младите не си спомнят, но едно време на 7 ноември празнувахме Великата октомврийска революция.

Ние не направихме революция като покарахме из Витоша, но цветовете бяха жарки, падналата шума дебела, а на „Дедо Мацо“ вкусно.

Класици.

Нататък Великата октомврийска Витоша

‘секи сам си преценя

Тая вече банална фраза може да не вAжи за ваксините и общественото здраве, но е неотменим закон за запазването на телесния и психически интегритет на колоездача, осмелил се да прекрачи… по-точно, да завърти педал из Бочландия, Враца.

С това име са известни склоновете над с. Згориград, където нашите неуморни приятели от VratsaTrails не спират да отварят нови велосипедни хоризонти. Както спомена един стресиран колега от Румъния: Those fucking Bulgarians are crazy! За да не изпадам в непремерени обобщения, ще огранича тази ярка максима до местните идеолози на понятието и практиката Bo4 for life.*

Снимките са недостатъчни, за да илюстрират богатството на емоциите и трепетите, които изпитва всяка невинна mtb душа, попаднала във врачанските селения.

Едно е ясно, освен да карате, трябва да можете и да ходите. Бутането нагоре-надолу в Бочландия не е грях.

Караш или бягаш. ‘секи сам си преценя!

* За произхода на тази житейска философия можете да прочетете още малко тук.

Нататък ‘секи сам си преценя

Поне двама, но може и повече

Има-няма вече петнадесет години разказвам истории от перпендикулярния свят – неизменни драми, неординерни картини, обрати и незаменими щастия.

Но няма да е късно да надзърнем към човешките връзки, които изгражда тази велосипедна мистерия. Идваше ми да го нарека „любоф“, но изпитах заслужен свян към семейната аудитория и непоправимите имиджови щети, които могат да нанесат някои весели асоциации с уредите в нашия бранш – курбели, педали и пр.

Действителността отдавна е опровергала половата хомогенност на нашето вело общество. Ехеее, колко половинки са се намерили, на какви изпитания са се подлагали, а сигурно са се и разпадали… Но да не правим сантиментални отклонения.

Става дума за приятелства. Докато гледате редицата от (да не се лъжем) еднообразни кадри – някакви шарени хора, тука-таме голи, размахват телеса и колела насред планинските стихии, – не можете да не забележите някои проблясъци, трудно доловимо ухание, есенция във въздуха между двама, но може и повече участници… Потърсете ги!

Все едно когато пръднеш, да има кой да те разбере, приеме и съучастнически да ти отговори… а не, ей така, възмутено да се отвърне.

За това говорим – дует, оркестър, цяла перпендикулярна симфония.

Нататък Поне двама, но може и повече