Крива спица кани

МТБ мълвата твърди, че „Крива спица“ е бутиков клуб. Не съм сигурен, кой го е измислил и какво точно чувство е вложил, но трябва да го поздравя за каламбура.

Да, Крива спица е бутиков клуб, защото с тях много се бута-и-тика – казват хората. И нещо още по-скандално – това им харесва!

Както с всяка клюка това е вярно и не съвсем. Или поне Крива спица старателно се опитва да го опровергае с такива инициативи като „Крива кани“. Стараят се, но дали се получава… потърпевшите да кажат?

Пък аз мога да разправям, че нямам сестра ;)

Нататък Крива спица кани

Не вярвах, че ще дойдеш!

С тази фраза ме посрещнаха вечерта в хижата. То и аз не вярвах, ама на… измислих го и нямаше връщане назад. Сега се опитвам да си го обясня.

За всичко май виновен е фотоапаратът. Обикновено хората правят нещо и както се случи, го запечатват на снимки. При мен е обратното. Аз правя нещо, защото съм се навил, че трябва да го фотографирам. Така де, първо си го въобразявам на снимки и после го правя според тях. Първо образа, а после делата… Не е никак практично – трябва да се знае!

Така се получи и този път. Жената опита всякак да ме разубеди от самоходните ми идеи, но планът включваше нощни снимки и нямаше как да е иначе. Точка. А имах неизплатен дълг (фотографски) към Урдине.

Хубава, ама измислена работа. Добре, че има с кой да споделя :)

Нататък Не вярвах, че ще дойдеш!

За имената и маратоните

Едно от най-забавните неща, свързани с 24-часовия маратон на Крива спица, са имената на отборите, които участват в различните категории.

Ето ви няколко емблематични примера: Вело дрЪво, Загорките, Мадуро, Винаги трети, Страшни боклуци, Октомврийска революция, Щуркур и вечната им битка с Корояд… скандалните Обичам пичата кисилина, Ухапа ме стършел. А?! Но фаворитът тази година са Наднормено красиви – четири дами в щафета. Прииска ми се аз да съм го измислил.

Зад всички тези закачливи имена има ободряваща самоирония, тънки усмивки и най-вече добро настроение. Караме безспир, но да не се вземаме прекалено на серизно, нал’ тъй!

Моят отбор тази година е младежки – Един байкър и две издънки ;) Дано не ви омръзнат изтормозените им детски лице. Поемам цялата отговорност.

Нататък За имената и маратоните

Връщане от оня свят…

По време на перпендикулярната вселена не е рядко да се чуе фразата: „Това ми е за последно… Много е асфалтът, няма да дойда повече… Това бутане е ужасно – баста! … Бах, ужасно ме боли главата! … Счупен съм и скърцам! … Млад съм, а това е тъпо! … Не мога да го карам! … Умирам!“

Падаш, но скоро се оказва, че пак ставаш! Умираш, но след вечеря се връщаш.

Лазаре, стани и върти!

Нататък Връщане от оня свят…

Не са ми пораснали цици!

Искам да го кажа още в началото, защото напоследък хората са податливи на прибързани изводи. Дълго мълчах тук, но това не е, защото имам какво да крия. Аз съм си аз, с малко по-бели и все по-разредени коси, и не съм се подобрявал.

След като ви заинтересовах, мога да заявя нещо направо банално – Благоевград е много хубаво място. Прекрасни и разбрани хора, неразгадаеми нрави и силна храна. Даже жена може да си вземете от там… :*

Нататък Не са ми пораснали цици!

Ела, да те возвися

Трябва да предупредя, че тая работа я вършим съвсем любителски, само през уикендите и без да пишем големи романи. Като цяло, несериозно начинание – според мярката на разкрача и обема на душата. (Ибах ги!)

Но возвисяването не е наужким. Малешевската планина е върла. (Ибах я!) Както да ѝ подходиш, погледнеш ли на восток, леко изотдолу и всяко някак си се приповдига, звънят фанфари и греят мащабни декори сред ланшна шума и безчовечни трънки. (Ибах ги!)

Возвесението идва от самосебе си биля!

Нататък Ела, да те возвися

Неделя по БДС?

В нашата панталейска група на почит е един особено вдъхнвяващ ритуал. Той изисква приятна, снежна дестинация, състав от двама и повече, набиране на височина и умерено количество пот. Никакво напрежение. Някъде точно на втория, третия час се присяда на заветно, ако може, и слънчево място.

После се вади БДС-то.

Тази неделя, за която става дума, нещата не се случиха точно в правилния ред. Имаше малко повече зор от планираното, изпуснахме слънчевото място, но синьото и бялото бяха навсякъде около нас.

БДС-то ще ви го покажа… ама някой друг път. Днес пантим на Мальовица.

Нататък Неделя по БДС?

До Мечит и обратно

Да снимаш срещу слънцето винаги ми се е струвало по-занимателно отколкото да застана между него, острите му януарски лъчи и да черпя с пълен обектив от удобно осветения свят.

Друго е да решеш срещу косъма…

Тази прищявка носи и рискове, особено ако си забравил слънчевите си очила, крема срещу изгаряне и иззад пряспата изскочи Горския, с който уж от безопасно разстояние, от вкъщи си спорил за/против „зеления сертификат“ ;) Ха да те видим сега!

Някои неща остават в сянка, с много шум и лилави петна. Но все пак трябва да се опита. Специален поздрав за всички участници, фирми, софтуерни инженери и снежни ентусиасти.

Внимание! В поста има имиджови внушения.

Нататък До Мечит и обратно

Сами в Кресна

Когато дойдат коледните и разните сродни празници, дългите трапези, семейните ритуали и щедрите пожелания, по телевизията неизменно пускат „Сам вкъщи“. Чак тогава цялата атмосфера добива класически ореол.

Това се вика традиция. Така се вика и карането из Кресна по Нова година. Може да няма интрига, може Маколи да е вече наркоман, може и да сме на електрички, но Кресна си е задължителен филм.

А с това януарско слънце се превърна в пълен мтб кич.

Нататък Сами в Кресна

Великата октомврийска Витоша

Сетих се за този празник, като видях датата. По-младите не си спомнят, но едно време на 7 ноември празнувахме Великата октомврийска революция.

Ние не направихме революция като покарахме из Витоша, но цветовете бяха жарки, падналата шума дебела, а на „Дедо Мацо“ вкусно.

Класици.

Нататък Великата октомврийска Витоша