|
|
Зоонелогично |
03.03.2010 |
жалка
В най-хубавата (неработна) сряда от тази година представихме на Щурчо любимите му Т’гър и ‘Ончето… ‘Ончето се оказа леко преоразмерено за плахата му душица, но истински скокливия тигър оправи работата.
Въртележки, маймуни, други детски неща разведриха и така изключителната сряда. На Борис му хареса, но мен тази бетониада ме подтиска винаги.
Малък снежко |
23.01.2010 |
заедно
Тати го назначиха за отговорник по Борис и без нужда от изрична покана се възползва от слънчевия бял ден на януари. По снежни пътеки и алейки се похлъзгахме в парка. За да види мама, да не забравим и ние, се поблещихме в обектива.
Красавци, няма думи! ;)
Кристален студ |
17.01.2010 |
ззззз
Струва ми се, зимата дойде.
Съмнение, всъщност, не трябва да има и това може да се потвърди от премръзналите ми пръсти след двучасовата разходка над кв. Сеславци.
Кратка, кратка, но пък доста изплезваща… Не знам да има дума за тоя феномен, но разкаляното било беше станало на фини кристали, които хрущяха шумно в мъглата и затрудняваха адски търкалянето ми… зор.
Новогодишно изкривяване |
01.01.2010 |
Сенки
„Шампански и спици, ох, главата ми“… под призива на висшето ръководство Кривоспицата номенклатура се сбра за първия редовен конгрес в Батак. Делегации от цялата страна се стекоха в тържествената туристическа спалня.
Поводът – новогодишно изкривяване и сплотяване на редиците под акомпанимента на скари, питиета, добро настроение и кратка волно-туристическа програма… саботирана от сектантска фракция, почитатели на „тихите игри“.
Здравчи камък |
27.12.2009 |
огрян
С натежал от празниците търбух и след нежелана велосипедна почивка изкрънках останалата част от короядите за кратка разходка от с. Кътина до в. Здравчи камък.
На сериите от стръмни изкачвания към върха Любчо ни извади душите. Няма да се оплаквам… въпреки заканите, спътниците ми не мрънкаха много, гледката беше приятна, а спускането – разнообразно.
Славянска ‘манжиаа’ |
11.10.2009 |
насъщния
Ааа ам ходихме нагоре, връщахме се от Боянския водопад, станало времеее за обяд и аз си мисля на глас и му говоря:
- Филипе, сега ще изкачим ей тая баирчина и сме на Момина скала и … и се чудя какво да хапнем“
И той вика, без да очаквам да ми отговори:
- Ман(ж)иаааа (с едно почти доловимо ж)…
Това е автентичен и съдържателен откъс от крайобедния разговор между Големия и Малкия Пасков ден преди случилото се. Нечленоразделните удоволствия, за които опитвам (само опитвам) да разкажа, най-непринудено се случи да зовем с това по детски естествено и гладнишко “Манжиааа!”
“Преядохме!”, трябва да ви кажа.
Рилец оле-ле! |
21.09.2009 |
труден ден
Идейното задание беше да се качим възможно най-рано до кантон Тиха Рила, да навестим Рибни езера и да посветим по-голямата част от деня на траверса до х. Македония…
Не можахме да сколасаме с ранната мобилизация, а и ни дожаля за Голфона. Началото на пътя от Кирилова поляна към Тиха Рила се оказа доста друсав и решихме да го вземем пеш. Баш по пладне стигнахме х. Рибни езера. Наложи се да правим компания на котака пред хижата.
Царско соло |
20.09.2009 |
циркаджия
Преди две седмици направих първия опит, но навъсените облаци и предупредителните гърмежи ме натириха към Бистрица още при Мусов връх… не е документирано, но в последната трета този хребет се оказа доста бодлив, закачлив и храсталив. Аз съм лауреат!
Тази неделя повторих упражнението без усложнения. Затвърдих подхода към основното било на Царев връх, но всъщност се спуснах още от в. Ризваница към в. Ковачица и махалите Гешовци и Тренчовци (нямам нищо общо с тия).
Пределна шестица |
29.08.2009 |
мечооо
Коварната ни идея с Паскофф беше да примамим домочадието барабар с жените на Предел (местността между Рила и Пирин) и единия ден да се измъкнем за образователно каране до х. Пейо Яворов. Пътеката от хижата до Бетоловото я мисля от много време.
Речено, ама не сторено. Вместо това се облажихме с вкусни (био по хотелиерски) манджи и се подрусахме до с. Белица да видим парка на танцуващите мечки. Този път в черно-бяло.
Юнашко ходене за сефте тази година |
27.08.2009 |
Надолу по Дългия рид
Мина доста време от последното ни трамбоване със Спаси. Липсата на тренинг първия ден предизвика мрънкане, повечко мътни емоции, но бирата на хижата избистри ситуацията.
Изпробвахме новата палатка и чувал. Поръбихме се скрити зад едни скали, но кравите не ни изядоха.
Powered by Sturow (CC) ShareAlike and WordPress
