Добре, че бусът се счупи

В деня на будителите е добре да си вземем поука.

Миналия уикенд нашите хора от Крива спица като се прибирали от Врачанско, след като там отнесли всички бочове, бочковчета и бочковизми, толкова се надъхали, че щели да отнесат и един тир преди Ботевград. Всички са добре, включително и колелата, но бусът е щета. Няма кой да вози сега!

След една седмица част от същия ендуро цвят на Крива спица съчета необходимото с приятното и освен че си прибраха велосипедите от софийско пожелаха да ги „повозя“ (нали… без буса). На мен ми дойде дюшеш – бях се настроил за една класическа real enduro Ябланица. Отгоре дойде и натоканата YT-ка на инж. Русев, т.е. възможността най-накрая и аз да покарам модерно (а не детско) колело. Как да откажа?!

Та, сега за поуката: Драги ендуристи, освен че трябва да карате бусовете внимателно, хубаво е от време на време и да не ги карате, а да покарате велосипедите си. До Ябланица и обратно цвета на Крива спица доби морно есенни цветове и почти окапа ;)

Стягайте се! :D

Нататък Добре, че бусът се счупи

За ползите и вредите от политиката

Още докато обмислях точния маршрут и събирах компания (т.е. водех предизборна кампания), знаех, че ще се получи изтрещяла работа. Но на избори като на избори! Завъртях ги нещата предимно откъм хубавата им страна като един изпечен демагог.

Избирателната активност напоследък е проблемна, както знаете, но моята партия е балансьор – не ѝ трябва мнозинство. В случая един бодър и доверчив приятел е напълно достатъчен.

Управленската програма беше амбициозна. Обещанията за ярко есенно слънце ни мотивираха да следваме начертания маршрут и от село Бистрица, Дупнишко да опнем билото до Голям Полич и в най-дръзновените си желания да се върнем или по долината на р. Бистрица, или по отсрещното Отовишко било. Това се казва „Голям рилски шлем“!

Няма да сте изненадени, ако разберете, че преди изборите е една, а след изборите съвсем друга… като женитбата! ;)

Нататък За ползите и вредите от политиката

Работа, работа… и топки!

Както е казал геният на партийния лозунг, „Работа, работа, работа“… Или беше „Дела, дела и само дела!“ (Взех да се бъркам вече.) Обаче, драги зрители, освен тия три работи се искат и топки.

Сега ще ви обясня. Като казвам „топки“ имам предвид „идея, план, постоянство, страст и приятели“. Работата губи лесно смисъл, ако го няма семето на тия здрави топки. Трябва си пълен пакет с кауза.*

Нататък Работа, работа… и топки!

Клатене из Балкана

Подозирам, че мръснишчката част от съзнанието на колцина(?) ще извика някакви разгулни картини с шарени джърсита, фулфейсове и други предпазни средства? Ето, вижте зрялата аудитория от корицата как се е разпищолила!

А работата е, че аз този четвъртък нямах рибаунд в задния шок. Как ви звучи?

Това значи, че като те прасне някой камък, корен или друг твърд елемент от заобикалящата те среда, задната част на велосипеда първо се сгъва и после със засилка, рязко, ударно се разгъва в gluteus maximus-а, т.е. удря през краката в задника. Рибаундът на шока (задния амортисьор) е призван да омекотява този процес. Така колоезденето в планината от мазохозъм, от аграрно изтъпление и пълен лом се превръща в изтънчено светско, даже метро удоволствие за доволни чичовци.

Та да се върна към началото… С голямо удоволствие (с рибаунд или без) ви представям последната продукция на Метроголден байкър за възрастни (и недотам) колоездачи „Клатене из Балкана: Добрила, Сакарица и цяла редица страстни имена“.

Прочети още

Как така?

Оня ден виждам един дълбок житейски въпрос, забит на страницата на Крива спица: „Това събитие XC ли е или Enduro?“ Съвсем сериозно пита човекът. Иска да се определи. Май още никой не е отговорил и ще рябва да се заема аз…

Ще започна отдалеч, от първия ден. Лежа си под открито небе. Вече е тъмно. Полуслънчасъл съм и се чувствам несигурен в себе си. Вирусен ли съм (шшшт!), махмурлия ли съм (бях на бал снощи). И аз не мога да се определя – страдам или се опиянявам? Сънят не идва. Не е зареди възбуждащото „р“ на Муци или ударния акомпанимент на Брадичката. Дори те утихват, а аз будувам и се чувствам още по-раздвоен под оцъклената от липса на отговори, безмълвна нощ. От близкия гьол само една жаба пита : как-така? как-така?

Нататък Как така?

Преломни времена?

Навярно сте разбрали, че ако не друго, то през последните няколко месеца имаме много време за размисъл.

Напосред тоя дълбок и всенароден брейн-сторминг и аз без да искам се натъкнах на някои неоригинални прозрения: „Абе, не е лошо да си лежим, дори и когато стоим!“

Така е. Ставам сутрин и не ми се става. Излизам от вкъщи, ама някак си свиквам да не излизам. Абе, така рутинно, подмолно ти се преобръщат навиците. И ти е едно удобно, сънено… Иначе онлайнения живот, работата си вървят с несекваща и най-бодра сила…

А и вече сме на възраст. Трябва да се кротнем, да си караме по познатите междуселски пътища… Съвсем актуални мисли.

Нататък си отиваха нещата, въпреки че ми се обади Любчо. Прави ми предложение за каране, ама иска да ставам рано. Адаша и той му се спи, не иска да става по нощите. „На Любчо му е лесно – Рибарица му е в селския район…“ Тия мисли се утаяваха в мътно нежелание. „Кога ще ви дойде акъла!?“ – сложи капака жената.

Всичко това го обяснявам, за да мога точно и само сега, завинаги да заявя: „И все пак Корояда се върти!“ Фатална и вдъхновяваща е природната сила.

Нататък Преломни времена?

Гара Боч

Това е гара разпределителна за БОЧ-ове и БОЧ-лета от всякакъв размер и се намира от обратната страна на баш Бочленда в района между Лакатник и Бов.

Към дестинацията се подхожда в състояние на пълно душевно равновесие, увереност и спокойствие. Предозирането води до временни тремори и синдрома на меките колена. Прекомерното зяпане и чудене може да предизвика трайна велосипедна малоценност.

Нататък Гара Боч

Къде си, Кресна?

За малко беше тази публикация да е белязана от цели два прецедента: 1) да говоря за кино и лични терзания, а не за колоездене*; и 2) да се сложа на корицата. Двойна излагация. Но ми мина. От първото ме Спа́си <З … и остана само второто.

Снимките така или иначе трябва да покажа.

… все пак връзката с филма ще я оставя, защото и „Кресна“ може да е име на красива и пакостлива жена ;)


* За колоезденето остава второстепенната роля (на румънката Лара).

Нататък Къде си, Кресна?

Ботушаров е радос

Чудите се как толкова години нашият mtb Admin стои насред каймака на висшето сайкло съобщество (съкратено ВеСеСе) и даже е несменяем негов главен? Преден пост в борбата срещу организарания застой и олигархичния мързел? Проповедник на мтб гимнастиката? Учител на народа?

За всичко е виновно задкулисието, мъглата на прехода от есента към зимата, скритите ДСЛР сили и обръчите от точни приятели.

Нещо неясно? Сега ще вдигна завесата. ;)

Нататък Ботушаров е радос

‘Земи!

Ако си спомняте Гепи / Snatch, там има една сцена:

– 86 карата! / – Къде? / – Враца. / – Враца? [невярващо] / – Враца! [ти тъп ли си?] / – Враца?! [какво е това] / – Да, Враца! [ядосано] Чувал си, нали – барут, камънье, лизганье и мадъфакин каранье!

„Нещо за деклариране?“ Или това беше друг филм?

Нататък ‘Земи!