|
|
Ефектът „Щуров – Ботушаров“ |
27.08.2010 |
избори и повод за размисъл
Така го назова Любчо без никой да го взема насериозно… На нас ли? Не и този път! Планът и вариантите бяха проиграни няколко пъти, оставаха дяволитите детайли от Предел до х. Чакалица.
Пътят от Предел беше гладък и сладък, пътеката също започна повече от вдъхновяващо, за да прорасне в остри треви и жилави хвойни. Ред нагоре, ред надолу, малини и ухания в почивките.
Четири, пет и ⊥ ∞ 4 свърши |
17.08.2010 |
нещо такова - пет дни
Точно това и беше най-лошото. Не ни се излизаше от „басейна“.
Четвъртия ден прекарахме по границата, спуснахме се към Триград, после към Ягодина и най-накрая покорихме в. Св. Илия… тоя гол баир ме изненада, признавам си.
Дропнахме до най-готиния лагер, а на другия ден се спускахме два пъти по две образцови серпентинести пътеки.
Ден трети от ⊥ ∞ 4 |
15.08.2010 |
айрянен глад
Метеорологически, музикално и спиритуално това се оказа най-сладко тежкия ден.
От Ледницата направихме една уууникална пътека към с. Мугла. В най-големия пек се изкатерихме по душманския склон към Чаирите, където презаредихме с местни млечни и омлетени благини. Последва запознанство с една кратка и чудно камениста пътека до реката… спа процедури и обратно по белия чакъл към с. Кестен.
В. Фатмака заслужено удължи маршрута ни… снимките не са достатъчни нито за върха, нито за шилешкия вкус, пък какво да говорим за музикалната есенция…
⊥ ∞ 4 – Втори ден |
14.08.2010 |
слисан
… който беше панорамен с върхови постижения в хвойната и носенето на колела.
Направихме парадна обиколка на Голям Перелик и покорихме красивия му конкурент за първенството – в. Орфей.
Последва мноууу якааа пътека надолу отново до х. Ледницата.
Сипи!
⊥ ∞ 4 – Ден първи |
13.08.2010 |
небесно насинени
… когато се извисихме до Мурсалското било и всичко започна.
Този път ще е на порции и без много думи, за да не изкривяваме преките впечатления.
Всъщност, те са необратимо ИЗКРИВЕНИ.
Следвайте сините лентички! Бе-е-е-е! (още…)
По ръба на удоволствието |
06.08.2010 |
решителен?
Петък като ден на майстора… се оказа двуличен.
Само до обед успях да стана благоевградски гражданин, да ме биоизмерят, да гарирам малко под Кирилови поляни и да ударя една потна ракия… за малко… преглътнах и с лекинко колебание поех по пътя за Тиха Рила.
Намерението ми беше да се кача до Манстирските езера и следвайки Бричеборското било да се върна до Рилски манастир.
Освежителна доза |
15.07.2010 |
към "жълтата" долина
След два месеца лoша пауза откраднах един кратък, но пълноценен велоден.
Напълно зашеметен от свежия боров дъх се хванах на ината си да катеря Мусаленската двулентова „пътека“… С изключение на някои продължително душмански наклони, пъто се катери.
Между капките на освежителните ръмежи, горската песен и млечната мъгла пролазих до долната станция на Маркуджик 2.
За Бричебор и мухите |
30.05.2010 |
листа и храсти
Все още главата ми бръмчи, жужи и други такива звукоподражателни глаголи.
Рано сабахлянка се озовах в подножието на в. Бричебор с велоугодното намерение да видя и пипна билната пътека. В крайна сметка е доста шубралясала, клонясала, еднообразно стръмна и май не става за друго освен за ходене. Спускането с колело не е невъзможно, но няма и да е приятно.
Най-обикновено каране?! |
08.05.2010 |
в облаците
Без да искам попаднах на една пътека над с. Крупник. Без лоша умисъл реших да я споделя. Без особени трудности „нарисувах“ разширения вариант на маршрута. Това трябваше да е едно най-обикновено каране… безуспешно :D
Мда! Оказа се по-лесно да преминем местата, които не бях посещавал (Симитли – Брестово – Коматиница – Ильов връх), отколкото да повторим откритата преди две четири седмици пътека. Невинна грешка и трябваше да търсим пътя надолу в сумрак… отново.
Няколко изпълнени мечти |
07.05.2010 |
замечтани
Много думи сме изричали и много нощи сме осъмвали с едничкия блян в очите… пътеката под х. Яворов, пътеката под х. Яворов, пътеката под… ;)
Е, камъните си заслужават мокрите сънища отгоре до долу…
Извратена работа!
Powered by Sturow (CC) ShareAlike and WordPress
