101 забавни начина…

Три в едно

…не да умреш, a да вземеш стръмна, крива, тясна и хлъзгава sерпентина. S всички тези епитети, може ли да не е било хубаво?

Да sпрем с аналогиите, защото първата във вселената надпревара по вземане на 101 Sерпентини е безмислено да се уподобява.

Благодарение на Руси ще се пренесем на един от мнооогото завои в галактиката.

Нататък 101 забавни начина…

Трима с твърдаци

контрастите на XC битието

… или рецепта за обикновено XC по короядски.

Бяхме единодушни, че готвим едно стандартно крос-кънтри – дълги и плавни изкачвания, средно до голямо разстояние и местни забележителности. Даже се екипирахме с подходящите колела.

Обратът настана с лека промяна на подправката. Вместо начален асфалт, сложихме щипка неравномерно обрасла пътека. Гумите почнаха да издишат, манджата завря, времето напредваше и се наложи да импровизираме…

Получи се изненадващо добре!

Нататък Трима с твърдаци

Най-голямото удоволствие в планинското колоездене

другарско рамо

Сигурно очаквате някакво гениално прозрение… или, по-вероятно, някое съвсем банално заключение?

Най-голямото удоволствие, разбира се, идва с най-големия риск.

Преди година пак ходихме до Полена и Черниче, но тогава малко се прекарахме. Дойде ред да се върнем (с повече биячи за кураж) и да си съберем „провала“ с лихвите.

Нататък Най-голямото удоволствие в планинското колоездене

Страшно езеро в главата

страЩно!

Понякога ми е доста трудно да измисля заглавие. Не винаги, но този случай е такъв. Постоянно се колебая между желанието да изпъкна, да оригиналнича и после обратно – да туширам присъщата ми маниерност, да бъда директен. Живеем в простичко сложен и все по-банален свят.

Ще ви разкажа за настоящия случай съвсем откровено. Нещо като инвентаризация на развинтените ми асоциации. Току-виж ходом се родило нещо.

Нататък Страшно езеро в главата

Щури по традиция

нормална мисъл

С Марто си имаме вече нещо като навик – падне ли хубав сняг, стегне ли по-ячък студ, ние отиваме на разходка.

Донякъде наивно се отказахме от по-високата планина. Беше неделя, а разполагахме само с няколко часа. Преценихме, водени от здравия разум, че трафикът по Витоша ще е пренатоварен, че не ни се блъска в колите, че няма да има къде да спрем… Затова си хванахме от Бояна и докъдето стигнем.

Срещнахме съвсем малко хора, на Момина скала нямаше никой. Снегът недокоснат. Излиза, че здравият разум не е излязъл с нас днес?

Нататък Щури по традиция

Юта, щата Симитли

залисани в играта

В този ден светлината не беше много вдъхновяваща и трябваше да измислим друг мотив. Няма „линия“, няма гледки – стига с общата естетика! Днес ще си говорим на байкаронски диалект.

Та, освен с Великата китайска стена на гледките районът на Симитли е известен и с Малката Юта – сух, неизследван пясъчник между Полена, махала Реката и село Черниче.

Забравихме си камиончетата и лопатките, но не и колелата. Кой иска да играе?!

Нататък Юта, щата Симитли

Линията „Вижино“

началство и свита

По западните ни български крайнини има една специална линия. Нещо като укрепена линия, велика китайска стена на гледките. (Аз сам я построих ;)) Захласнеш ли се веднъж, няма отстъпление.

Тя се намира на едно точно разстояние от рило-пиринския „висок фронт“ – достатъчно близко и също толкова високо, но не прекалено. Започва някъде от Скрино, може и Фролош, спуска се към Каймаканци през Логодаж, Горно Лешко, може и Падеш…  за да стигне до най-бойните коти на Докатичево, Брестово и Смолни връх над Крупник. Там е моят окоп, мойта топла землянка.

От време на време ген-щаба и разни адютанти идват на оглед, проверка на бойния дух. Лъскам байонета, заставам мирно и докладвам.

На западния фронт всичко е спокойно.

Нататък Линията „Вижино“

Веднъж на 1,000 години

залепени в пейзажа
залепени на пейзажа

Това го разбрахме чак на втория ден, когато историята на Бен Тен и Иван с големия ‘жип започна да добива епохалните си, величествени очертания.

Не знам колко от вас си дават сметка, но да изкараш деца на някакво отдалечено, открито, голямо и според вас красиво място (например, планина) не е толкова просто.

Като започнем 1) от майките – те трябва да са съгласни или въобще да не знаят (не правете това у дома), или (най-чистия вариант) да са в чужбина; после, 2) трябва да не сте много сигурен точно къде отивате – ако знаете точно, няма да е интересно или направо ще се откажете, щото е трудно, дълго, ветровито… като не сте съвсем наясно, хем е интересно, хем не знаете с какво да се оправдаете, като се откажете; 3) трябва да имате хубаво вино, сухо мезе; 4) добра прогноза… 5) сговорчиви деца…

За още много други неща мога да се сетя, но най-важното: трябва да имате дълга, огромна история, която се случва веднъж на 1,000 години.

А за по-възрастните – само картинките без историята… освен ако Генчо не я разкаже пак ;)

Нататък Веднъж на 1,000 години

Домашно mtb издание

оцветена гора
оцветена гора

В този блог милеем за планинското колоездене. Би трябвало да се забелязва. При всяка възможност гледаме да го подкрепим с това-онова: окуражителен вик, друг шум, някоя изцепка или пък снимчица.

Този уикенд заедно с късметлийското време ни предостави чудесна възможност. Около Драгалевци се случиха две състезания – по XCO (група мъже и жени от различни възрасти в стегнати и шарени трика пъхтят нагоре-надолу в гората… и така от 4 до 7 пъти, т.е. обиколки) и DH (не по-малко шарени, но по-така… екстремно разгащени се мятат надолу по корени и скали към хормоналното си обновяване).

Това е обяснение за лаици. Вижте малко.

Нататък Домашно mtb издание

Двама до Ябланица (без да броим четирите пътеки)

sir Адаша
Sir Адаша

Като същински улегнали байкърмени аз и Адаша си спретнахме една аристократична разходка до Ябланица… почти като с лодка.

Родословието ни е все така простовато, но заради безхаберието, с което се измъкнахме от всякви съботно-неделни обязаности, заради примрелите от дълго лято хълмове и гори, и заради яваш-яваша като modus vivendi се почувствахме царе.

Не! Като следобедни богове.

Нататък Двама до Ябланица (без да броим четирите пътеки)