Щуротийки

С приказки или без то е ясно, че по врачанските партита няма как да се пестиш. Нашата трудоустроена чичо група го изкара на 5% кръв, a други си летяха :)

For those about the rock, we solute you!

Нататък Бо4 парти

Бележките са разхвърляни и неясни, но се чете:

При първото посещение из светите места на Перпендикулярната вселена, там на Балкана, преди 17 години съм бил на 28. Във младост и в сила мъжка.

Сега вече превалил средата, потънал в пот, въртя и пъшкам. Продавам или заменям втора ръка велосипедни преживявания, 26-цолови гуми и запазен V-брейк. В комплект и поотделно…

Все още имаме поне 40-50 процента живот [казано с недостатъчно ентусиазъм и убеденост].

Коректен? Мижав интерес.

Какво остава от нас? Вълма прах, посмачкана трева и бръмченето на облак зелени мухи в близкия храсталак… подмята вятърът използвана хартишка [биоразградима].

Остава ли следа след нас? – пита Хаджи чичо Димитър в този непознат за науката ръкопис.

Нататък Апокрифна версия на „Жив е той, жив е…“

Така! Всички вече сте чували за Меката на Боча или просто Врацата. Тамошният боч идва на високоалкохолни ударни дози. Шотове им викат. Консумацията им гарантира моментално опиянение, крясъци и всякакви други еуфорични изстъпления.

Но после следва поносима ремисия. Човек може да си отдъхне от силните преживявания до следващия изстрел.

С Черепа обаче няма почивка. От горе до долу се пие люта малешевска рикия и за да излезете цял, трябва да консумирате бавно, търпеливо и с наслада от всеки камък, праг и надрано самочувствие.

Като дърт пияница – яваш-яваш. Аре, наздраве!

Нататък Пълнометражен боч

Очевидно е, че зимата е в ремонт и затова с инж. Бонев* се разбрахме на изпроводяк да направим нещо по-класно, по друга магистрала. Витоша я съсипАха тия сеуени!

Първоначално мислехме да ходим по рида Ръждавица към Страшното езеро. Но за там, нали, си трябва сериозен сняг, че дупките и храсталакът са в повече.

Уви! Дори и в Пирин снегът се оказа малко… По-нататък репертоарът го знаете. „Какви зими имаше преди?! Това на нищо не прилича. ‘Баси държавата! … Трябва реформа!“ и т.н. Но стига фейсбук мрънканици!

Шоу по екраните все пак има, уважаеми зрители!

*Не е строителен инженер, нито е Борис – да не стане грешка!

Нататък Тая зима все едно Баце ѝ е рязал лентата…

Коопродукцията на Крива спица, Дърти мъди и множество от свободни мтб електрони, участвали в създаването на пълноцолажната полудокументална драма:

Колко му трябва на човек?

Предимно в главните роли са Макс фон Русев, Станли Кубрик, мегазвездите Джила, Добриджида, Тюдор и Влад Правов, доайенът Чичо Митю, с дубльори Андрю Ебър и Франк Лойд Гел, както и неотразимите диви Дима и Ан; със специалното участие на изгряващия Асен Брезнишки.

И, разбира се, под невидимото шефство на Конуш Вадин. Зад обектива е ненатрапчивият Стивън Сакън Стуроу.

Отговорът е: малко, но от Съндански ;)

Нататък Sundance фест представя

Кръгът от хора, които се връзват на идеите ми, не е широк. А не съм лош.

Все пак има няколко човека, с които имам устойчиви отношения. Не е всеки ден, но по два-три пъти в годината обичаме да направим нещо по-така. Вечно съм им благодарен.

Посвещавам им този хубав ден!

Както и да го суча, получи се доста приповдигнато. Оттуук… та чак до Мусала.

Нататък Да е интересно, моля!

МТБ мълвата твърди, че „Крива спица“ е бутиков клуб. Не съм сигурен, кой го е измислил и какво точно чувство е вложил, но трябва да го поздравя за каламбура.

Да, Крива спица е бутиков клуб, защото с тях много се бута-и-тика – казват хората. И нещо още по-скандално – това им харесва!

Както с всяка клюка това е вярно и не съвсем. Или поне Крива спица старателно се опитва да го опровергае с такива инициативи като „Крива кани“. Стараят се, но дали се получава… потърпевшите да кажат?

Пък аз мога да разправям, че нямам сестра ;)

Нататък Крива спица кани

С тази фраза ме посрещнаха вечерта в хижата. То и аз не вярвах, ама на… измислих го и нямаше връщане назад. Сега се опитвам да си го обясня.

За всичко май виновен е фотоапаратът. Обикновено хората правят нещо и както се случи, го запечатват на снимки. При мен е обратното. Аз правя нещо, защото съм се навил, че трябва да го фотографирам. Така де, първо си го въобразявам на снимки и после го правя според тях. Първо образа, а после делата… Не е никак практично – трябва да се знае!

Така се получи и този път. Жената опита всякак да ме разубеди от самоходните ми идеи, но планът включваше нощни снимки и нямаше как да е иначе. Точка. А имах неизплатен дълг (фотографски) към Урдине.

Хубава, ама измислена работа. Добре, че има с кой да споделя :)

Нататък Не вярвах, че ще дойдеш!

Едно от най-забавните неща, свързани с 24-часовия маратон на Крива спица, са имената на отборите, които участват в различните категории.

Ето ви няколко емблематични примера: Вело дрЪво, Загорките, Мадуро, Винаги трети, Страшни боклуци, Октомврийска революция, Щуркур и вечната им битка с Корояд… скандалните Обичам пичата кисилина, Ухапа ме стършел. А?! Но фаворитът тази година са Наднормено красиви – четири дами в щафета. Прииска ми се аз да съм го измислил.

Зад всички тези закачливи имена има ободряваща самоирония, тънки усмивки и най-вече добро настроение. Караме безспир, но да не се вземаме прекалено на серизно, нал’ тъй!

Моят отбор тази година е младежки – Един байкър и две издънки ;) Дано не ви омръзнат изтормозените им детски лице. Поемам цялата отговорност.

Нататък За имената и маратоните

По време на перпендикулярната вселена не е рядко да се чуе фразата: „Това ми е за последно… Много е асфалтът, няма да дойда повече… Това бутане е ужасно – баста! … Бах, ужасно ме боли главата! … Счупен съм и скърцам! … Млад съм, а това е тъпо! … Не мога да го карам! … Умирам!“

Падаш, но скоро се оказва, че пак ставаш! Умираш, но след вечеря се връщаш.

Лазаре, стани и върти!

Нататък Връщане от оня свят…