Баз майтап! Това бяха най-добрите условия тази зима и изобщо от всички пъти на Мечит… без да броим мъглата.
„Защо трябва да е толкова рано?“ – изкиселя Марто в едно изречение, но после всичко беше наред.
Другата част от компанията нощува на хижата, ние ги гонихме… Успяхме да ги стигнем чак на върха, но си говорихме в мъглата.
Нататък Три пъти за щастиеТая фраза тръгна преди 15 години, когато с помощта на добри приятели, софийска калчица и мълчаливото съгласие на парковата управа тържествено открихме Помпена станция „Запад“… ех, романтичните времена на mtb-bg.
Бая неща се промениха оттогава. Ремонтираха парка, построиха празна бетонна сцена… Колелата порастнаха, калчицата вече е демоде, но пъмп-тракът все още е най-добрият начин да се научите да карате колело.
За радост на нашата общност по градчета и нивя взеха да се появяват истински трасета – Швейцария на Балканите.
Вълнуващо е, както и да го погледнеш.
Нататък ПъмпнацияНе съм имал колебания, че пантането е клон на планинското колоездене в зимни условия. Или обратното… да не се обидят ски гурутата.
Затова не е чудно, че кривият формат се разрастна в своя снежна версия. Все още напипваме ваксата.
Имаме някои разногласия около раздвоението (split-ването… сещате се) на клубната маса, но се борим за всеки член на предвижването за сметка на лайфстайла.
Щях да кажа „секта“, но ще тръгне мълвата.
Нататък Изгубени в ски-танетоС годините – нали Перпендикулярната вселена стана на 18 миналато лято – все по-болезнено изживявам един вътрешен конфликт. Нещо като хамлетовски синдром.
Искам да карам колелото на екс, пъна се да няма пропуск, да гоня. Ама искам и да снимам. Нищо да не изпусна – сценка, гримаса, екшън боч, светло-сянка, лъч и контраст. Едното обаче прецаква другото. Гоненото и на двете изморява.
Като цяло карането на колело е малко нещо овча работа. Забиваш поглед надолу в предния вело-задник или задна гума, натискаш на педалите, по завоите, връз камъните в такт с другарчетата и дишаш прахоляка. Речеш ли да снимаш обаче, трябва да се отлъчиш от чардата, да слезеш от облака прах, да излезеш от ситуацията и да я видиш.
После блееш потен и самотен по баира… докато не дойдат следващите байковци.
Да караш или да снимаш? Това е въпросът.*
* Отговорът се получи дълъг близо 300 снимки. Дано не се отегчите!
Нататък Криза в житейската ориентацияАко още не сте ходили в школата на 11BikeAcademy, ще ви покажа някой кадри от първия ѝ клас.
Нямах време да остана повече и хванах само началния етап на обучението. Затова ще добиете само бегла представа за мащаба на байк парка, който са построили Георги Радев, Димитър Гайдов и други хубави хора.
Учение му е майката, а упортството – бащата :)
Нататък Крива спица в първи класВ пантелейската ни група има почин – всичко е винаги по БДС.
Това е съкращание за слънце, някакъв сняг, баири насам-натам, кутии в разни размери, кисели краставички, понякога туршия, варено яйце, задължително суджук, пъстърма (домашни по възможност), шарена сланинка, сухарче, фласка или малко шишенце с кехлибарена течност (по избор и наличност), шалот, чесън или праз лук… без цилувки.
Смесвате произволно и готово! Консумира се разумно.
Мечит по стандарт.
Нататък Мечит по стандартНяма хора този път. Само няколко случайни силуета.
Мястото е добре познато. Ходили сме натам в черно-бяло, виждали сме подобни скандални облаци, намирали сме 20 лева…, но не искам да разреждам обиколката на снежна Парангалица с други истории.
Този ден остави достатъчно хубави впечатления.
Нататък Снимки в синьо-бяло и малко розовоОбичам да карам с Адаша. Освен че всичко е баш лежерно, човек винаги научава нещо ново и полезно.
Както си карахме откъм светлата страна Балкана, накъм Добрила, Адаша ми обясни защо невронната пластичност е слънцето и водата на напредналата възраст. Най-вече защо планинското колоездене особено в пищен есенен ден като този е манна небесна за мозъчния цъфтеж.
Ако искате да се подмладите, следвайте ни за още шарени съвети.
Нататък Невронна пластичност за велосипедисти и копейкиПърво, много ми харесва как звучи. Такива нарисувани имена има само в македонско… Е, може би и в Пернишко… сигурно и в Северозапада? Както и да е!
Второ, отдавна, поне от едно друго „море“ се убедих, че този средоносен рид трябва да се посети. Пък и много се дразня, когато места и преживявания се митологизират не от мен. ;)
Трето, още повече се амбицирам, когато Зеро звънне, първо пита „Можеш ли?“ (в смисъл да говоря) и после почне да ми обяснява – между другото – как тоя уикенд минал по Средоноса… Еей, дъртоо! :*
Не е тайна, че в мен бушуват объркани чувства.
И сега, преди да разгледате снимките, за да не ви излязат през носа, трябва да направя сериозна уговорка: минаването по рида е физически и психически натоварващо. Нищо, че на фотките изглежда синьо и безметежно широко. Не го правете без опитен придружител! Ако не познавате такъв, наемете си професионален водач.
Нататък През СредоносаРазправям тук от време на време за перпендикулярния свят и тъй, в сладки приказки, кадри той взе, че стана на 18 години.
Това е шашава възраст. От една страна, пълнолетието те вкарва в друга графа: излизаш от дома, задръжките падат, губиш мярка легално и минаваш граници.
От друга страна, на 18 си вече оформен характер. Късно е тепърва да търсиш себе си или да се измисляш наново. Близките, приятелите те обичат такъв… Манджата е сготвена, дето се вика.
Инак казано, тази година Перпендикулярната вселена навлезе в нови територии, опозна различни хоризонти, но остана себе си. Гозбата е същата, но подправките…
Тури, Адаш!
* Ще прощавате за думата, ама 18-годишните не спират да се уливат.
Нататък Солта и лютото на пълноперпендикулетието*
