Щуротийки

С годините – нали Перпендикулярната вселена стана на 18 миналато лято – все по-болезнено изживявам един вътрешен конфликт. Нещо като хамлетовски синдром.

Искам да карам колелото на екс, пъна се да няма пропуск, да гоня. Ама искам и да снимам. Нищо да не изпусна – сценка, гримаса, екшън боч, светло-сянка, лъч и контраст. Едното обаче прецаква другото. Гоненото и на двете изморява.

Като цяло карането на колело е малко нещо овча работа. Забиваш поглед надолу в предния вело-задник или задна гума, натискаш на педалите, по завоите, връз камъните в такт с другарчетата и дишаш прахоляка. Речеш ли да снимаш обаче, трябва да се отлъчиш от чардата, да слезеш от облака прах, да излезеш от ситуацията, за да я видиш.

После блееш потен и самотен по баира… докато не дойдат следващите байковци.

Да караш или да снимаш? Това е въпросът.*

---

* Отговорът се получи дълъг близо 300 снимки. Дано не се отегчите!

Нататък Криза в житейската ориентация

Ако още не сте ходили в школата на 11BikeAcademy, ще ви покажа някой кадри от първия ѝ клас.

Нямах време да остана повече и хванах само началния етап на обучението. Затова ще добиете само бегла представа за мащаба на байк парка, който са построили Георги Радев, Димитър Гайдов и други хубави хора.

Учение му е майката, а упортството – бащата :)

Нататък Крива спица в първи клас

В пантелейската ни група има почин – всичко е винаги по БДС.

Това е съкращание за слънце, някакъв сняг, баири насам-натам, кутии в разни размери, кисели краставички, понякога туршия, варено яйце, задължително суджук, пъстърма (домашни по възможност), шарена сланинка, сухарче, фласка или малко шишенце с кехлибарена течност (по избор и наличност), шалот, чесън или праз лук… без цилувки.

Смесвате произволно и готово! Консумира се разумно.

Мечит по стандарт.

Нататък Мечит по стандарт

Няма хора този път. Само няколко случайни силуета.

Мястото е добре познато. Ходили сме натам в черно-бяло, виждали сме подобни скандални облаци, намирали сме 20 лева…, но не искам да разреждам обиколката на снежна Парангалица с други истории.

Този ден остави достатъчно хубави впечатления.

Нататък Снимки в синьо-бяло и малко розово

Обичам да карам с Адаша. Освен че всичко е баш лежерно, човек винаги научава нещо ново и полезно.

Както си карахме откъм светлата страна Балкана, накъм Добрила, Адаша ми обясни защо невронната пластичност е слънцето и водата на напредналата възраст. Най-вече защо планинското колоездене особено в пищен есенен ден като този е манна небесна за мозъчния цъфтеж.

Ако искате да се подмладите, следвайте ни за още шарени съвети.

Нататък Невронна пластичност за велосипедисти и копейки

Първо, много ми харесва как звучи. Такива нарисувани имена има само в македонско… Е, може би и в Пернишко… сигурно и в Северозапада? Както и да е!

Второ, отдавна, поне от едно друго „море“ се убедих, че този средоносен рид трябва да се посети. Пък и много се дразня, когато места и преживявания се митологизират не от мен. ;)

Трето, още повече се амбицирам, когато Зеро звънне, първо пита „Можеш ли?“ (в смисъл да говоря) и после почне да ми обяснява – между другото – как тоя уикенд минал по Средоноса… Еей, дъртоо! :*

Не е тайна, че в мен бушуват объркани чувства.

И сега, преди да разгледате снимките, за да не ви излязат през носа, трябва да направя сериозна уговорка: минаването по рида е физически и психически натоварващо. Нищо, че на фотките изглежда синьо и безметежно широко. Не го правете без опитен придружител! Ако не познавате такъв, наемете си професионален водач.

Нататък През Средоноса

Разправям тук от време на време за перпендикулярния свят и тъй, в сладки приказки, кадри той взе, че стана на 18 години.

Това е шашава възраст. От една страна, пълнолетието те вкарва в друга графа: излизаш от дома, задръжките падат, губиш мярка легално и минаваш граници.

От друга страна, на 18 си вече оформен характер. Късно е тепърва да търсиш себе си или да се измисляш наново. Близките, приятелите те обичат такъв… Манджата е сготвена, дето се вика.

Инак казано, тази година Перпендикулярната вселена навлезе в нови територии, опозна различни хоризонти, но остана себе си. Гозбата е същата, но подправките…

Тури, Адаш!

---

* Ще прощавате за думата, ама 18-годишните не спират да се уливат.

Нататък Солта и лютото на пълноперпендикулетието*

В нашите среди има един лаф за бойлера, който стопля атмосферата в неловки ситуации, когато колелото се оказва повече от излишна вещ.

Все пак, в по-добрия случай, когато не се налага да го носиш, на колелото можеш да се подпираш. Работи като парапет.

Проблемът идва, когато се окаже, че парапет вече има…

Нататък Разходка с парапет

Това е накратко mtb-то… край село Глогово.

Един ден след 3 март отидохме недалеч от Гложене. През едно дере на север от Тетевен. Там е пълно с дълги и тесни долини, от които возвисяването изглежда просто, но винаги се оказва доста остро.

Да не говорим пък за спускането. Тъй де, падението. Там работата стана от bo4, та на глог. Пътеката се оказа един малък Гарванец с Искра посредата.

Най-ръбестото от двете. Сещайте се!

Нататък Возвишение и падение

Два дена с преспиване на х. Иван Вазов не са за изтърване. Като се появят на хоризонта, трябва да държиш здраво.

Така и ние със Зеро. Трябваше да стискаме отчаяно, защото обещаха да духа. В събота силно, а в неделя бурно. В събота тъмно червено, в неделя към лилаво.

Поука: червеното се издържа с голямо натягане. Не се препоръчва на изпълнители под 80 кг (с багажа). Лилавото решихме да не го пробваме.

Приказките и снимките не са много. Вятърът ги отвя.

Нататък Отнесени от уикенда