Бяло поле за драскачи

Тази част на Рила е особено плавна и отворена. Идеална за прохождане в ските, колелото, туристическата лирика и други културно-масови пристрастявания… Хич не е необичайно да се разминеш с омаян снегоходец с румени бузи и искряща тубичка червено вино (5 литра, за протокола).

Аз бях по-делови, но пък нещата се получиха без особено напрежение, така… как да кажа? Красиво! Всичко си беше на мястото. Хрупкав сняг, куче за компания, бира на „Македония“ и цял връх за спускане. Как да не пропи… ъъъ… пропише човек?!

Нататък Бяло поле за драскачи

Уикенд, два сезона и един късметлия

Няма какво толкова да се обяснава – в събота сутрин малко зима, сняг и ярка светлина на ски, а в неделя топъл следобед с две сухи пътеки на две колела. Не си ги представях така нещата, но реших да се възползвам. Лош ли съм, а?

Иначе е нагледен пример с колко еднакви и досадни неща се занимавам в опуснатото си време – нагоре, надолу и после пак. За да не се бъркате, ги представям в моно и в стерео. Общото е, че хванах тен.

Нататък Уикенд, два сезона и един късметлия

Три пъти за щастие

Миналия път споменах за прощъпулника ми в ски пантенето – две поредни недели (всъщност, три, но само две се броят, че едната беше безобразно мъглива и безсловесно кратка) не спирам да говоря за това. Нямам търпение да разбера повече от тънкостите и тайностите, от същинската хава.

Ей сега, на третия път разбрах! Тоя ден е еталон.

Нататък Три пъти за щастие

И аз проходих!

Отдавна се навивам, че най-естественото за един планински колоездач през зимата е да „панти“. Или обратното – за скиора през лятото да върти педалите? Врътваш нагоре и после се джаскаш надолу. И така насам и натам.

От тези не много снимки ще видите как миналата и по-миналата неделя най-накрая смръкнах и аз от тази нова, ама същата краста.

Почувствах се като шосейкаджия, който тепърва се зарибява по планинското. Нагоре много ми спореше. Надъхваш се, чувстваш се цар… Тия па! К’во толкова… и като обърнеш надолу – по-пудрата ли ще е, по „кора и пера“ ли, като се поовъргаляш и разбираш, че тепърва се започва.

Нататък И аз проходих!

Малък бовски БОЧ за камерен оркестър

докторска интервенция

Ноември месец е под знака на врачанските особености на характера – мъгли, студени и влажни утрини, бело-сиви остри скали, „Гарванец“, Omsight и други постижения на местните велосипедни герои.

Откъм Враца тръгна и приказката за БОЧ-а. Не съм много сигурен какво значи, ама те, легендите така се раждат. Някой изцепи нещо звучно, друг (т.е. аз) не го разбере много добре, ама, нали фразата казва много и баш на място, та ти се лепва на жаргона.

Ето го и Малкия БОЧ! Иде реч за един скален венец току под село Бов и празния (сега) селски водопад. Точно там аз, за себе си, лично разбрах какво значи БОЧ, макар и в бовско издание за камерен състав.

Страшно е! Кратко е. И осмисля целия ти ден.

Нататък Малък бовски БОЧ за камерен оркестър

Рядко щастие

и висок патриотизъм

Има поне два начина да се разтълкува тази фраза. По принцип трябваше да важи по-скоро единия от тях – по-баналния: топъл и слънчев есенен ден (уж, последен), без други задължения, доволни деца, благоразположена жена и силно желание от моя страна…

Посред нощ ме сполетя и по-метафоричния, рязък смисъл… но няма да го описвам.

Аз не се отказвам лесно. Взех необходимите мерки – цяло руло – плюс колело и айде към Сенокос. Да се поизпотя и насладя на гледките.

Нататък Рядко щастие

Пиши #%§ и да бегаме!

нов принос

Мусала, освен че е най-високият връх на Балканите (и продължава да расте, между другото), е известен с най-малко още три неща: 1) големия човекопоток; 2) красноречивите графити (един сред многото е култовият „Сидере, куче, анатема!“ и 3) прекрасния обзор, който дава към околността – рилската, а и по-общата… ХорА из езерата не регистрирахме.

Ние, нали сме „по-така“, допринесохме за всичките тия три неща по един по-изкусен, даже ненатрапчив начин.

Нататък Пиши #%§ и да бегаме!

За произхода на вселената и серия от други необясними състояния

първичен бульон

Няма как да не призная, че изпитвам сериозни затруднения да открия водещия мотив. Случиха се толкова необщократни неща, че сюжетът е невъзможен. Всеки образ скача в своя посока и не се връзва със съседния. Мога цял ден да обяснявам и май пак няма да се разбере КАК точно се случи.

Това му се вика перпендикулярна ентропия.

Нататък За произхода на вселената и серия от други необясними състояния

Щуртур на Лакатник

ерекция на син фон

От Паметника към Пещерата е една от онези пътеки, дето все търпят отлагане. Айде друг път… тоя път има нещо по-екзоточно… това ни е под носа… и така цяло десетилетие сигурно :)

Сега вече снегът се стопи, белият бус върви и компанията не беше за изтърване – врачани, щури и приятели в два буса и един топъл мартенски ден.

Пътеката погълна цялото ми внимание, тъй че снимки от нея следващия път. Сега само атмосфера… и бира.

Нататък Щуртур на Лакатник

Снимки на вятъра

напреко на течението

Не това беше целта на занятието, но самият опит вече сочи, че вятър на снимки не излиза. В този смисъл, снимки на вятъра няма. Т.е. има, но са на вятъра, за тоя, дето духа :D … попаднах в езиков капан.

[restart и шъ съ упрай]

С Марто изтървахме най-студения ден тази зима и за да не развалим щуровейската традиция, решихме да го направим вечерта. От Железница през гората всичко беше наред (освен дълбоката киша). Ама като излязохме на ачик и рязко задуха. Докато стигнем до х. Купена (или по-старому „Физкултурник“), стана непрозрачно, а на нас ясно, че днес няма да стигнем Черни връх.

Е, поне  има  няколко снимки не-на-вятъра ;)

Нататък Снимки на вятъра