|
|
Да погледнем от светлата страна |
17.04.2012 |
отговорът на всички въпроси
… на байкърския живот.
Чудех се какво различно се случи в съботата преди Възкресение? Това е денят на страданието. На съзнателния избор и жертва… Ето го и нашият смирен принос към байкъризЪма като изкупление.
Обектът на нашето поклонение трябваше да бъде малкия манастир Св. Архангел Михаил, сгодно сгушен в гънките на Дъ(а)(е)бочишкия* рид. А този рошав и сух рид се оказа нашата пожелана Голгота.
Отчаяни съпрузи |
01.04.2012 |
нинджа съпруг
… и други двама с тях.
Не съм сигурен дали сплотената ми аудитория е наясно с този сюжет, но още когато стигнахме Бов, интригата потече със страшна сила.
Ведър карибски климат, задушевни разговори и пориви от ентусиазъм… на талази от север. Красота и изящество.
Някой недоволен от сериала? :D
Нещо като прекарване |
19.02.2012 |
оглеждам се в снега
Февруарското слънце е измамно, както и надеждите, че след Кресненското ханче няма да има сняг. Тънък, хрупкав и после кишав – извади ми въздуха.
Трябваше да се действа по-стегнато, щото имах време до 11 ч. Тръгнах по пътя над банята в Горба Брезница. Склоновете бяха екстра за каране, но не и пътя. След втората серпентина видях нещо отсреща ала „по-си-струва-бутането“, което прерасна в носене.
Пътеката е супер, но я изгубих. Надежда има, че води към билото. Някой друг път… с надеждите. (още…)
Отворих се за зимата |
28.01.2012 |
въртоглав
Повече от година как Спаси ми подари снегоходки, а чак сега сколасах да се закача. Завинаги!
Бръмнах до Златните още преди да дойде тълпата… „тълпа“ ли казах? Душичка не срещнах. Софийският мъгъл действа затискащо. Горе обаче нещата бяха, не е банално да кажа, приказка… два метра. Слънце, пърхав сняг и музика в душата. Митю и той се разпърха.
Велоходизъм над Бов |
03.01.2012 |
нови хоризонти
Това е новият опиум за масите, утехата за онеправданите класи, въздухът, водата и слънцето на тъжните велосипедни зими… :D
Южният склон над гара Бов.
Миналия път стана като „клан-клан, недоклан“, та затуй без дълги увещания поехме по огряния януарски склон на велоходизма. Туй еклектично философско понятие иде да обясни ходенето като каране.
Обиколната по крупнишки |
27.11.2011 |
имане
Не се сдържах, пък и щеше да е грехота в този закъсняло топъл ден, да не наобиколя оная крупна велосипедна дестинация. Предишния път зърнахме една коса пътека, дето чакаше.
Нещата за мен не текнаха особено сгравящо, но добрата мотивация и темпо разкършиха дръпнатото ми от студ тяло, само пръстите ми, уви, не! Колосален физичен проблем.
С известна припряност и доста предпазливост се спуснах от Смолни връх, но пътеката си беше там. И като почна едно, две, много – думи нямам. Дано не ви втръснат празните красоти… празни от велосипедно съдържание.
Ама представяйте си, де!
Полудневен гарнизон в Бов |
19.11.2011 |
мтб есета
Мисля, че задобравям. С Адаша даже обсъждахме авторството на ръководство „Основи на семейното договаряне“ или „Трактат на добрия мтб съпруг и баща“… Не съм сигурен дали ви се чете!? ;)
Започна с едно невинно кривване от правия път към Бов след един семеен пикник. Като ви казвам, че семейсвото е чудесно нещо в почти, почти всяко едно мтб измерение – вервайте ми! Чудесна пътека под далекопровода. Изкатерих се донякъде и преспах с твърдото намерение да намеря началото по-горе. Останалото са само красиви велосипедни подробности…
Ръждиви хълмове |
05.11.2011 |
дружно печени
Тази есен не съм доволен от цвета на листата. Прекалено рязко ги хвана студа и са едни такива… свито цветни.
Разходката беше топла, слънчева, а gender балансът в нашите среди е все по-окуражаващ :D Да, сигурно простаците си мислят разни работи, но аз не съм от тях.
Простаци!
Да погледаме заедно :)
Черни връх от разстояние |
01.10.2011 |
с устрем
Специален поздрав за тружениците по всички байкъристки фронтове – състезатели, велоентусиасти, будали, айляци и други неудовлетворени от живота зяпачи!
По най-стара и чудесна традиция на 01.10.2011 се проведе Велорали „Черни връх“. Ние бяхме там на разходка, боб и кебапчета.
Царско изгърбване |
24.09.2011 |
сам в небето
Опасявам се, че ненавременната употреба на бира не ми помага да водя улегнал и уравновесен живот. Не ми помогна и когато се опитах да вербувам съвъртелници за този благ маршрут. След три бутилки не бях достатъчно деликатен.
С тревожната мисъл ‘къде греша?’ се сепнах към 6 часа сутринта. Пък дадох и телефон… уви, никой не се обади! Хладният до синьо сумрак ме освежи и излязох от къщата с надежда, че някой ще ме чака…
Никой не ме разбира!
Powered by Sturow (CC) ShareAlike and WordPress
