нови хоризонти

Това е новият опиум за масите, утехата за онеправданите класи, въздухът, водата и слънцето на тъжните велосипедни зими… :D

Южният склон над гара Бов.

Миналия път стана като „клан-клан, недоклан“, та затуй без дълги увещания поехме по огряния януарски склон на велоходизма. Туй еклектично философско понятие иде да обясни ходенето като каране.

(още…)

мтб есета

Мисля, че задобравям. С Адаша даже обсъждахме авторството на ръководство „Основи на семейното договаряне“ или „Трактат на добрия мтб съпруг и баща“… Не съм сигурен дали ви се чете!? ;)

Започна с едно невинно кривване от правия път към Бов след един семеен пикник. Като ви казвам, че семейсвото е чудесно нещо в почти, почти всяко едно мтб измерение – вервайте ми! Чудесна пътека под далекопровода. Изкатерих се донякъде и преспах с твърдото намерение да намеря началото по-горе. Останалото са само красиви велосипедни подробности…

(още…)

дружно печени

Тази есен не съм доволен от цвета на листата. Прекалено рязко ги хвана студа и са едни такива… свито цветни.

Разходката беше топла, слънчева, а gender балансът в нашите среди е все по-окуражаващ :D Да, сигурно простаците си мислят разни работи, но аз не съм от тях.

Простаци!

Да погледаме заедно :)

(още…)

щуропиене

Обикновено тук става дума (или образи) за щуротийки. Този ден беше запълнен от една наистина голяма и истинска щуротия… оп, Щуропия :D

Намерихме се малко над с. Бориково – почти средата на тази епична транс-родопска авантюра. Подкарахме към отвъд-баирното Киселчово, откъдето с натежал корем се върнах към Арда… точно след четвъртото пиво.

Класици!

(още…)

трева и небе

Този ден трябваше да е по-хладен, но при нас се случи задушен от мъх, слънце и гледки от най-разен порядък.

Поехме от село Мирково с идеята да се качим до Старопланинското било и да дирим сгодни пътеки за спущането. Не бяхме сами – Голфове, цигани, червени боровинки, малини и други. Изобщо дивно населен край.

Черните пътища обаче доминират. Те биват няколко типа: за каране, за бутане, за носене, но са  винаги пътища… кой ги кара тия? Пътеката към Буново беше изключение, което си струваше.

(още…)