Естетическа теория за напречното движение

ето я и формулата

По време на 11-та поред Перпендикулярна (напречна) вселена досадих на немалко хора с тази история. Тя тръгна от един мой приятел, който е много добро момче, но е непрактично умен. Какво значи това? Ще разберете по-късно.

Та, казусът е следният: ако видите две хубави момичета, доста хубави, но първото е малко по-хубаво, правилно ли е да кажете, че второто е по-грозно? Може ли в една такава конкретна ситуация (на няколко изплезени мъжки езика) нещо, което ни харесва макар и в различна степен на слюноотделяне, да бъде гледано откъм грозното и гадното?

Ще ви спестя аргументите от диспута между програмиста и другите двама със свободни професии, защото ще стане досадно. Не ми е това мисълта. Опитвам се да обясня що е то да си непрактичен велосипедист (в аналогия с непрактичния ум на моя приятел) и какви са ежедневните ползи за колоезденето от нетипичните полети на мисълта? Готови ли сте?

Нататък Естетическа теория за напречното движение

Загазихме по ергенски

мир в душите ни

Ще започна с един виц. Кога един мъж  разбира, че е на средна възраст? Когато му е все тая, къде ходи жена му, стига да не го влачи с нея.

Имаме подобна ситуация. Половинките ни се кикотиха по  момински из Плодвивските винарни, очароваха улиците на Капана… а за по-късно нямаме данни.

Ние с пот на чело и бира в ръка зАгазихме. Два дена няма измъкване. Голямо бъхтене падна.

Нататък Загазихме по ергенски

Сговорни дечурлига

алелуя!

… планина обръщат.

Баба ми Минка обича да използва израза „един през друг“. Децата, особено през очите на бабите, са известни с нежеланието си да ядат. Такива делови и банални неща не ги занимават. Нещата обаче се променят, когато се съберат повечко и някой сладковкус братовчед даде челен пример. Тогава „ядат един през друг“.

Така е и с ходенето в планината. „Един през друг.“

Нататък Сговорни дечурлига

101 забавни начина…

Три в едно

…не да умреш, a да вземеш стръмна, крива, тясна и хлъзгава sерпентина. S всички тези епитети, може ли да не е било хубаво?

Да sпрем с аналогиите, защото първата във вселената надпревара по вземане на 101 Sерпентини е безмислено да се уподобява.

Благодарение на Руси ще се пренесем на един от мнооогото завои в галактиката.

Нататък 101 забавни начина…

Трима с твърдаци

контрастите на XC битието

… или рецепта за обикновено XC по короядски.

Бяхме единодушни, че готвим едно стандартно крос-кънтри – дълги и плавни изкачвания, средно до голямо разстояние и местни забележителности. Даже се екипирахме с подходящите колела.

Обратът настана с лека промяна на подправката. Вместо начален асфалт, сложихме щипка неравномерно обрасла пътека. Гумите почнаха да издишат, манджата завря, времето напредваше и се наложи да импровизираме…

Получи се изненадващо добре!

Нататък Трима с твърдаци

Най-голямото удоволствие в планинското колоездене

другарско рамо

Сигурно очаквате някакво гениално прозрение… или, по-вероятно, някое съвсем банално заключение?

Най-голямото удоволствие, разбира се, идва с най-големия риск.

Преди година пак ходихме до Полена и Черниче, но тогава малко се прекарахме. Дойде ред да се върнем (с повече биячи за кураж) и да си съберем „провала“ с лихвите.

Нататък Най-голямото удоволствие в планинското колоездене

Страшно езеро в главата

страЩно!

Понякога ми е доста трудно да измисля заглавие. Не винаги, но този случай е такъв. Постоянно се колебая между желанието да изпъкна, да оригиналнича и после обратно – да туширам присъщата ми маниерност, да бъда директен. Живеем в простичко сложен и все по-банален свят.

Ще ви разкажа за настоящия случай съвсем откровено. Нещо като инвентаризация на развинтените ми асоциации. Току-виж ходом се родило нещо.

Нататък Страшно езеро в главата

Щури по традиция

нормална мисъл

С Марто си имаме вече нещо като навик – падне ли хубав сняг, стегне ли по-ячък студ, ние отиваме на разходка.

Донякъде наивно се отказахме от по-високата планина. Беше неделя, а разполагахме само с няколко часа. Преценихме, водени от здравия разум, че трафикът по Витоша ще е пренатоварен, че не ни се блъска в колите, че няма да има къде да спрем… Затова си хванахме от Бояна и докъдето стигнем.

Срещнахме съвсем малко хора, на Момина скала нямаше никой. Снегът недокоснат. Излиза, че здравият разум не е излязъл с нас днес?

Нататък Щури по традиция

Юта, щата Симитли

залисани в играта

В този ден светлината не беше много вдъхновяваща и трябваше да измислим друг мотив. Няма „линия“, няма гледки – стига с общата естетика! Днес ще си говорим на байкаронски диалект.

Та, освен с Великата китайска стена на гледките районът на Симитли е известен и с Малката Юта – сух, неизследван пясъчник между Полена, махала Реката и село Черниче.

Забравихме си камиончетата и лопатките, но не и колелата. Кой иска да играе?!

Нататък Юта, щата Симитли

Линията „Вижино“

началство и свита

По западните ни български крайнини има една специална линия. Нещо като укрепена линия, велика китайска стена на гледките. (Аз сам я построих ;)) Захласнеш ли се веднъж, няма отстъпление.

Тя се намира на едно точно разстояние от рило-пиринския „висок фронт“ – достатъчно близко и също толкова високо, но не прекалено. Започва някъде от Скрино, може и Фролош, спуска се към Каймаканци през Логодаж, Горно Лешко, може и Падеш…  за да стигне до най-бойните коти на Докатичево, Брестово и Смолни връх над Крупник. Там е моят окоп, мойта топла землянка.

От време на време ген-щаба и разни адютанти идват на оглед, проверка на бойния дух. Лъскам байонета, заставам мирно и докладвам.

На западния фронт всичко е спокойно.

Нататък Линията „Вижино“