|
|
Освежителна доза |
15.07.2010 |
към "жълтата" долина
След два месеца лoша пауза откраднах един кратък, но пълноценен велоден.
Напълно зашеметен от свежия боров дъх се хванах на ината си да катеря Мусаленската двулентова „пътека“… С изключение на някои продължително душмански наклони, пъто се катери.
Между капките на освежителните ръмежи, горската песен и млечната мъгла пролазих до долната станция на Маркуджик 2.
За Бричебор и мухите |
30.05.2010 |
листа и храсти
Все още главата ми бръмчи, жужи и други такива звукоподражателни глаголи.
Рано сабахлянка се озовах в подножието на в. Бричебор с велоугодното намерение да видя и пипна билната пътека. В крайна сметка е доста шубралясала, клонясала, еднообразно стръмна и май не става за друго освен за ходене. Спускането с колело не е невъзможно, но няма и да е приятно.
Най-обикновено каране?! |
08.05.2010 |
в облаците
Без да искам попаднах на една пътека над с. Крупник. Без лоша умисъл реших да я споделя. Без особени трудности „нарисувах“ разширения вариант на маршрута. Това трябваше да е едно най-обикновено каране… безуспешно :D
Мда! Оказа се по-лесно да преминем местата, които не бях посещавал (Симитли – Брестово – Коматиница – Ильов връх), отколкото да повторим откритата преди две четири седмици пътека. Невинна грешка и трябваше да търсим пътя надолу в сумрак… отново.
Няколко изпълнени мечти |
07.05.2010 |
замечтани
Много думи сме изричали и много нощи сме осъмвали с едничкия блян в очите… пътеката под х. Яворов, пътеката под х. Яворов, пътеката под… ;)
Е, камъните си заслужават мокрите сънища отгоре до долу…
Извратена работа!
Малко, но от сърце |
18.04.2010 |
скокльо
Като се започне от организационния принос, присъствието, качеството и количеството на снимките, личния пример, форлой… фалаф… фърфалак 17, все бяха малки, но от сърце ;)
В последния ден от мини DH шампионата на „Крива спица“ сем. Щурови успяха да се занесат и покажат пред публиката на Келеш тИпето (a.k.a. Младежкия хълм) в Майна таун.
Закръглени две |
10.04.2010 |
оцветени
Борис съзря до две пълни години и въпреки рисковите атмосферни условия по установена традиция поканихме скъпи гости в парка.
Синоптиците са грешни хора! Пролетта категорично ги изобличи, а децата не им остана нищо освен да се радват на слънцето, балоните, куузина, русите гаджета… с изключение на Борис, който, изглежда, е темерут като баща си ;) Не му хареса да е център на внимание. Почти отсъства.
Априлска шега по пустиняшки |
08.04.2010 |
баш рахат
Дълго време мина от последното целодневно връткане и при първата се отдала възможност лапнах стръвта. Ентусиасти за Очин дол – един билюк. Небето беше синьо, облаците розови на пимбяни точки, демек – светли хоризонти.
Снежецът по билото на Пършевица разбута здравия разум на Любчо, но радикалната опозиция в групата пред Милановския хоремаг доминираше. Припевът на бабите, мастиката, а и да не се излагаме пред чужденците (How typical!), подтиснаха всекий консервативен напън.
Крупни камъни! |
03.04.2010 |
евала!
Това велосипедене не беше шега. Надмина очакванията на всички.
В главата ми планът беше да се кача от с. Крупник към билото и после да изпробвам спускане към Кресненското ханче. На картинка нещата изглеждаха постижими… вече не съм толкова сигурен… някой друг път!
Нова черно-бяла сесия |
20.03.2010 |
двойка
Турихме си среща в Западния парк и след няколко обиколки, шутове, голоооове Катето и Недето дойдоха.
На Борис няма да му липсва класна дамска компания, а и той я заслужава ;). Бляскав е … или на нас така ни се струва. Ниското пролетно слънце ослепява.
Зоонелогично |
03.03.2010 |
жалка
В най-хубавата (неработна) сряда от тази година представихме на Щурчо любимите му Т’гър и ‘Ончето… ‘Ончето се оказа леко преоразмерено за плахата му душица, но истински скокливия тигър оправи работата.
Въртележки, маймуни, други детски неща разведриха и така изключителната сряда. На Борис му хареса, но мен тази бетониада ме подтиска винаги.
Powered by Sturow (CC) ShareAlike and WordPress
