Рядко щастие

и висок патриотизъм

Има поне два начина да се разтълкува тази фраза. По принцип трябваше да важи по-скоро единия от тях – по-баналния: топъл и слънчев есенен ден (уж, последен), без други задължения, доволни деца, благоразположена жена и силно желание от моя страна…

Посред нощ ме сполетя и по-метафоричния, рязък смисъл… но няма да го описвам.

Аз не се отказвам лесно. Взех необходимите мерки – цяло руло – плюс колело и айде към Сенокос. Да се поизпотя и насладя на гледките.

Нататък Рядко щастие

Пиши #%§ и да бегаме!

нов принос

Мусала, освен че е най-високият връх на Балканите (и продължава да расте, между другото), е известен с най-малко още три неща: 1) големия човекопоток; 2) красноречивите графити (един сред многото е култовият „Сидере, куче, анатема!“ и 3) прекрасния обзор, който дава към околността – рилската, а и по-общата… ХорА из езерата не регистрирахме.

Ние, нали сме „по-така“, допринесохме за всичките тия три неща по един по-изкусен, даже ненатрапчив начин.

Нататък Пиши #%§ и да бегаме!

За произхода на вселената и серия от други необясними състояния

първичен бульон

Няма как да не призная, че изпитвам сериозни затруднения да открия водещия мотив. Случиха се толкова необщократни неща, че сюжетът е невъзможен. Всеки образ скача в своя посока и не се връзва със съседния. Мога цял ден да обяснявам и май пак няма да се разбере КАК точно се случи.

Това му се вика перпендикулярна ентропия.

Нататък За произхода на вселената и серия от други необясними състояния

Щуртур на Лакатник

ерекция на син фон

От Паметника към Пещерата е една от онези пътеки, дето все търпят отлагане. Айде друг път… тоя път има нещо по-екзоточно… това ни е под носа… и така цяло десетилетие сигурно :)

Сега вече снегът се стопи, белият бус върви и компанията не беше за изтърване – врачани, щури и приятели в два буса и един топъл мартенски ден.

Пътеката погълна цялото ми внимание, тъй че снимки от нея следващия път. Сега само атмосфера… и бира.

Нататък Щуртур на Лакатник

Снимки на вятъра

напреко на течението

Не това беше целта на занятието, но самият опит вече сочи, че вятър на снимки не излиза. В този смисъл, снимки на вятъра няма. Т.е. има, но са на вятъра, за тоя, дето духа :D … попаднах в езиков капан.

[restart и шъ съ упрай] С Марто изтървахме най-студения ден тази зима и за да не развалим щуровейската традиция, решихме да го направим вечерта. От Железница през гората всичко беше наред (освен дълбоката киша). Ама като излязохме на ачик и рязко задуха. Докато стигнем до х. Купена (или по-старому „Физкултурник“), стана непрозрачно, а на нас ясно, че днес няма да стигнем Черни връх.

Е, поне  има  няколко снимки не-на-вятъра ;)

Нататък Снимки на вятъра

Припек и време

физичен опит

Наскоро прочетох една много слънчева книжка – „Седем кратки беседи по физика“ на Карло Ровели. Там се говори за Айнщайн, Нилс Бор и други умници, за черни дупки, елементарни частици и термодинамика по разбираем за колоездачи начин.

По думите на италианския физик времето е възможно поради топлината. Време има там, където тече топлообмен. Не съм си мислил да оспорвам достиженията на теоретичната физика, нито да репликирам Хайдегер, но с група просветени колоездачи  експериментално доказахме, че януарското безвремие приключи.

Край Влахи времето пак тече.

Нататък Припек и време

Враца, баце!

размах на крилете

Мина доста време откакто последно покарах като хората*. Натрупа се напрежение и имах нужда от масаж с освобождение или по-културно казано – масирана сензорна терапия.

Първоначално мислех да прибегна до прочутите югозападни „бани“, но сериозните депресивни състояние изискват силен шок, разтърсване. При тях обичайните илачи имат често повърхностно, даже обратно въздействие.

Трябваше ми нещо силно. Докторчето предписа „Враца“!


* „Като хората“ – каране, което изисква да говориш за него на всеуслошание.

Нататък Враца, баце!

Една тъща и много колоездачи

кратък миг на безтегловност

Нещо напоследък съм се умълчал, но не е защото съм спрял да ходя насам-натам, а го давам по-делово, по-спортно… Грях ми е! Неусетно се хлъзгам по наклонената плоскост…

Но, ето, дойде рожденият ден на тъщата – от други истории знаете, че тя е изцяло положителен герой – и вместо да си го пищомеря, както някои зли езици го наричат, аз реших да го меря на другите. Жалка компенсация, но толкова… само един етап от Благото ендуро тази година.

След това се отдадох на пивка радост и хранителен покой :) Дай, Боже, всеки му!

Нататък Една тъща и много колоездачи

Естетическа теория за напречното движение

ето я и формулата

По време на 11-та поред Перпендикулярна (напречна) вселена досадих на немалко хора с тази история. Тя тръгна от един мой приятел, който е много добро момче, но е непрактично умен. Какво значи това? Ще разберете по-късно.

Та, казусът е следният: ако видите две хубави момичета, доста хубави, но първото е малко по-хубаво, правилно ли е да кажете, че второто е по-грозно? Може ли в една такава конкретна ситуация (на няколко изплезени мъжки езика) нещо, което ни харесва макар и в различна степен на слюноотделяне, да бъде гледано откъм грозното и гадното?

Ще ви спестя аргументите от диспута между програмиста и другите двама със свободни професии, защото ще стане досадно. Не ми е това мисълта. Опитвам се да обясня що е то да си непрактичен велосипедист (в аналогия с непрактичния ум на моя приятел) и какви са ежедневните ползи за колоезденето от нетипичните полети на мисълта? Готови ли сте?

Нататък Естетическа теория за напречното движение

Загазихме по ергенски

мир в душите ни

Ще започна с един виц. Кога един мъж  разбира, че е на средна възраст? Когато му е все тая, къде ходи жена му, стига да не го влачи с нея.

Имаме подобна ситуация. Половинките ни се кикотиха по  момински из Плодвивските винарни, очароваха улиците на Капана… а за по-късно нямаме данни.

Ние с пот на чело и бира в ръка зАгазихме. Два дена няма измъкване. Голямо бъхтене падна.

Нататък Загазихме по ергенски