И аз проходих!

Отдавна се навивам, че най-естественото за един планински колоездач през зимата е да „панти“. Или обратното – за скиора през лятото да върти педалите? Врътваш нагоре и после се джаскаш надолу. И така насам и натам.

От тези не много снимки ще видите как миналата и по-миналата неделя най-накрая смръкнах и аз от тази нова, ама същата краста.

Почувствах се като шосейкаджия, който тепърва се зарибява по планинското. Нагоре много ми спореше. Надъхваш се, чувстваш се цар… Тия па! К’во толкова… и като обърнеш надолу – по-пудрата ли ще е, по „кора и пера“ ли, като се поовъргаляш и разбираш, че тепърва се започва.

Нататък И аз проходих!

Малък бовски БОЧ за камерен оркестър

докторска интервенция

Ноември месец е под знака на врачанските особености на характера – мъгли, студени и влажни утрини, бело-сиви остри скали, „Гарванец“, Omsight и други постижения на местните велосипедни герои.

Откъм Враца тръгна и приказката за БОЧ-а. Не съм много сигурен какво значи, ама те, легендите така се раждат. Някой изцепи нещо звучно, друг (т.е. аз) не го разбере много добре, ама, нали фразата казва много и баш на място, та ти се лепва на жаргона.

Ето го и Малкия БОЧ! Иде реч за един скален венец току под село Бов и празния (сега) селски водопад. Точно там аз, за себе си, лично разбрах какво значи БОЧ, макар и в бовско издание за камерен състав.

Страшно е! Кратко е. И осмисля целия ти ден.

Нататък Малък бовски БОЧ за камерен оркестър

Рядко щастие

и висок патриотизъм

Има поне два начина да се разтълкува тази фраза. По принцип трябваше да важи по-скоро единия от тях – по-баналния: топъл и слънчев есенен ден (уж, последен), без други задължения, доволни деца, благоразположена жена и силно желание от моя страна…

Посред нощ ме сполетя и по-метафоричния, рязък смисъл… но няма да го описвам.

Аз не се отказвам лесно. Взех необходимите мерки – цяло руло – плюс колело и айде към Сенокос. Да се поизпотя и насладя на гледките.

Нататък Рядко щастие

Пиши #%§ и да бегаме!

нов принос

Мусала, освен че е най-високият връх на Балканите (и продължава да расте, между другото), е известен с най-малко още три неща: 1) големия човекопоток; 2) красноречивите графити (един сред многото е култовият „Сидере, куче, анатема!“ и 3) прекрасния обзор, който дава към околността – рилската, а и по-общата… ХорА из езерата не регистрирахме.

Ние, нали сме „по-така“, допринесохме за всичките тия три неща по един по-изкусен, даже ненатрапчив начин.

Нататък Пиши #%§ и да бегаме!

За произхода на вселената и серия от други необясними състояния

първичен бульон

Няма как да не призная, че изпитвам сериозни затруднения да открия водещия мотив. Случиха се толкова необщократни неща, че сюжетът е невъзможен. Всеки образ скача в своя посока и не се връзва със съседния. Мога цял ден да обяснявам и май пак няма да се разбере КАК точно се случи.

Това му се вика перпендикулярна ентропия.

Нататък За произхода на вселената и серия от други необясними състояния

Щуртур на Лакатник

ерекция на син фон

От Паметника към Пещерата е една от онези пътеки, дето все търпят отлагане. Айде друг път… тоя път има нещо по-екзоточно… това ни е под носа… и така цяло десетилетие сигурно :)

Сега вече снегът се стопи, белият бус върви и компанията не беше за изтърване – врачани, щури и приятели в два буса и един топъл мартенски ден.

Пътеката погълна цялото ми внимание, тъй че снимки от нея следващия път. Сега само атмосфера… и бира.

Нататък Щуртур на Лакатник

Снимки на вятъра

напреко на течението

Не това беше целта на занятието, но самият опит вече сочи, че вятър на снимки не излиза. В този смисъл, снимки на вятъра няма. Т.е. има, но са на вятъра, за тоя, дето духа :D … попаднах в езиков капан.

[restart и шъ съ упрай]

С Марто изтървахме най-студения ден тази зима и за да не развалим щуровейската традиция, решихме да го направим вечерта. От Железница през гората всичко беше наред (освен дълбоката киша). Ама като излязохме на ачик и рязко задуха. Докато стигнем до х. Купена (или по-старому „Физкултурник“), стана непрозрачно, а на нас ясно, че днес няма да стигнем Черни връх.

Е, поне  има  няколко снимки не-на-вятъра ;)

Нататък Снимки на вятъра

Припек и време

физичен опит

Наскоро прочетох една много слънчева книжка – „Седем кратки беседи по физика“ на Карло Ровели. Там се говори за Айнщайн, Нилс Бор и други умници, за черни дупки, елементарни частици и термодинамика по разбираем за колоездачи начин.

По думите на италианския физик времето е възможно поради топлината. Време има там, където тече топлообмен. Не съм си мислил да оспорвам достиженията на теоретичната физика, нито да репликирам Хайдегер, но с група просветени колоездачи  експериментално доказахме, че януарското безвремие приключи.

Край Влахи времето пак тече.

Нататък Припек и време

Враца, баце!

размах на крилете

Мина доста време откакто последно покарах като хората*. Натрупа се напрежение и имах нужда от масаж с освобождение или по-културно казано – масирана сензорна терапия.

Първоначално мислех да прибегна до прочутите югозападни „бани“, но сериозните депресивни състояние изискват силен шок, разтърсване. При тях обичайните илачи имат често повърхностно, даже обратно въздействие.

Трябваше ми нещо силно. Докторчето предписа „Враца“!


* „Като хората“ – каране, което изисква да говориш за него на всеуслошание.

Нататък Враца, баце!

Една тъща и много колоездачи

кратък миг на безтегловност

Нещо напоследък съм се умълчал, но не е защото съм спрял да ходя насам-натам, а го давам по-делово, по-спортно… Грях ми е! Неусетно се хлъзгам по наклонената плоскост…

Но, ето, дойде рожденият ден на тъщата – от други истории знаете, че тя е изцяло положителен герой – и вместо да си го пищомеря, както някои зли езици го наричат, аз реших да го меря на другите. Жалка компенсация, но толкова… само един етап от Благото ендуро тази година.

След това се отдадох на пивка радост и хранителен покой :) Дай, Боже, всеки му!

Нататък Една тъща и много колоездачи