Добре, че бусът се счупи

В деня на будителите е добре да си вземем поука.

Миналия уикенд нашите хора от Крива спица като се прибирали от Врачанско, след като там отнесли всички бочове, бочковчета и бочковизми, толкова се надъхали, че щели да отнесат и един тир преди Ботевград. Всички са добре, включително и колелата, но бусът е щета. Няма кой да вози сега!

След една седмица част от същия ендуро цвят на Крива спица съчета необходимото с приятното и освен че си прибраха велосипедите от софийско пожелаха да ги „повозя“ (нали… без буса). На мен ми дойде дюшеш – бях се настроил за една класическа real enduro Ябланица. Отгоре дойде и натоканата YT-ка на инж. Русев, т.е. възможността най-накрая и аз да покарам модерно (а не детско) колело. Как да откажа?!

Та, сега за поуката: Драги ендуристи, освен че трябва да карате бусовете внимателно, хубаво е от време на време и да не ги карате, а да покарате велосипедите си. До Ябланица и обратно цвета на Крива спица доби морно есенни цветове и почти окапа ;)

Стягайте се! :D

Нататък Добре, че бусът се счупи

Работа, работа… и топки!

Както е казал геният на партийния лозунг, „Работа, работа, работа“… Или беше „Дела, дела и само дела!“ (Взех да се бъркам вече.) Обаче, драги зрители, освен тия три работи се искат и топки.

Сега ще ви обясня. Като казвам „топки“ имам предвид „идея, план, постоянство, страст и приятели“. Работата губи лесно смисъл, ако го няма семето на тия здрави топки. Трябва си пълен пакет с кауза.*

Нататък Работа, работа… и топки!

Как така?

Оня ден виждам един дълбок житейски въпрос, забит на страницата на Крива спица: „Това събитие XC ли е или Enduro?“ Съвсем сериозно пита човекът. Иска да се определи. Май още никой не е отговорил и ще рябва да се заема аз…

Ще започна отдалеч, от първия ден. Лежа си под открито небе. Вече е тъмно. Полуслънчасъл съм и се чувствам несигурен в себе си. Вирусен ли съм (шшшт!), махмурлия ли съм (бях на бал снощи). И аз не мога да се определя – страдам или се опиянявам? Сънят не идва. Не е зареди възбуждащото „р“ на Муци или ударния акомпанимент на Брадичката. Дори те утихват, а аз будувам и се чувствам още по-раздвоен под оцъклената от липса на отговори, безмълвна нощ. От близкия гьол само една жаба пита : как-така? как-така?

Нататък Как така?

Худъфакиз Найден?

Този въпрос виси като Шукадаровия… хм, меч върху всеки, който не е бил на тазгодишното издание на Перпендикулярната вселена – 13-то, между другото.

Нека си остане така. Няма да ви казвам, защото пред подобна фатална неизвестност бяхме изправени всички, когато в един морен юнски ден се събрахме на площада в Ардино и не знаехме дали ще ни изпраска веднъж, ще ни праска втори път и повече няма да бо… да вали.

Да си кажа: с Найден се познаваме само задочно, по заобиколни перпендукулярни пътища.

Нататък Худъфакиз Найден?

За произхода на вселената и серия от други необясними състояния

първичен бульон

Няма как да не призная, че изпитвам сериозни затруднения да открия водещия мотив. Случиха се толкова необщократни неща, че сюжетът е невъзможен. Всеки образ скача в своя посока и не се връзва със съседния. Мога цял ден да обяснявам и май пак няма да се разбере КАК точно се случи.

Това му се вика перпендикулярна ентропия.

Нататък За произхода на вселената и серия от други необясними състояния

Естетическа теория за напречното движение

ето я и формулата

По време на 11-та поред Перпендикулярна (напречна) вселена досадих на немалко хора с тази история. Тя тръгна от един мой приятел, който е много добро момче, но е непрактично умен. Какво значи това? Ще разберете по-късно.

Та, казусът е следният: ако видите две хубави момичета, доста хубави, но първото е малко по-хубаво, правилно ли е да кажете, че второто е по-грозно? Може ли в една такава конкретна ситуация (на няколко изплезени мъжки езика) нещо, което ни харесва макар и в различна степен на слюноотделяне, да бъде гледано откъм грозното и гадното?

Ще ви спестя аргументите от диспута между програмиста и другите двама със свободни професии, защото ще стане досадно. Не ми е това мисълта. Опитвам се да обясня що е то да си непрактичен велосипедист (в аналогия с непрактичния ум на моя приятел) и какви са ежедневните ползи за колоезденето от нетипичните полети на мисълта? Готови ли сте?

Нататък Естетическа теория за напречното движение

101 забавни начина…

Три в едно

…не да умреш, a да вземеш стръмна, крива, тясна и хлъзгава sерпентина. S всички тези епитети, може ли да не е било хубаво?

Да sпрем с аналогиите, защото първата във вселената надпревара по вземане на 101 Sерпентини е безмислено да се уподобява.

Благодарение на Руси ще се пренесем на един от мнооогото завои в галактиката.

Нататък 101 забавни начина…

Юбилейно издание

празник

Отговорността пред участниците в такива паметни събития е двойно голяма – да изживяваш и да го предаваш.

Двете неща обаче си пречат – живеенето и писането, карането и снимането. В удавения от образи днешен свят публиката е глезена. Иска предаване на живо, иска изоболие от картинки, движение, а това неусетно скрива живота. Вместо да го караме, ние го снимаме. Вместо да празнуваме, ние го регистрираме. Не е ли време за обрат?! Не е ли време за среден пръст?! А, Щипков?

Това е нещо като претенциозна теория, която удобно оправдава моя мързел… или несполука. Можех да кажа, че слънцето лошо (много) печеше, че бързах, че беше голям зор – беше.

Тц! Живея без да share-вам. Карам без да спирам. Нали, Пешо!? ;)

И така поне още десет пъти.

Нататък Юбилейно издание

Претоплена манжиаа

заа поочест!

Всеки, който чуе този израз, ще се сети за нещо изтъркано, за някаква имитация и пълно отбиване на номера. Тук недейте да извръщате преситена уста. Предупреждавам ви! Тази славянска манджа става все по-добра.

Признавам си, че когато в петък се разбрахме с Кривите да ги водя към Алиботуш, се усъмних в себе си. На няколко пъти, като сепване, незнайно откъде ме бодваше тревогата, че нещо няма да е наред. Че няма да мога, че пътеката ще се е променила… най-страшното – аз съм се променил и няма да е същото. Ще ги подлъжа с неловки думи и красиви спомени. Така е с несъприживяните чувства. Не е много ясно докъде ще те отведат, а когато са се превърнали, да си го кажем направо, в старческа сантименталност, най-напреко стигат до разочарованието. Без съмнение, имам силна страст и редица лични истории около Славянка, но без критична маса от свидетели, ако не броим Гошето и Адаша… а беше толкова отдавна. Сигурно затова е и тази обремененост.

Нататък Претоплена манжиаа

Експериментът „Щипков“

завеждащ теста, майна

Ще караш или не – това е въпросът в Пирин. Дойде време да подходим методично и аналитично – отвъд драмата на този общобайкаронски въпрос.

Четири висши математики, трезв-пънк поглед към живота, шосейна шапка на главата и безброй татуировки са гарант, майна, за безпристрастен анализ. Това е пешеходецът Щипков. В ролята на бели вело-мишки са пет екземпляра в ярки дрешки, разнородна телесна маса, образование и сходен блясък в очите.

Кой ще пресече Пирин по-красиво? Коварно задание.

Нататък Експериментът „Щипков“