Правим кворум, снимки и деца

Както и по други поводи и състезания съм казвал, ние милеем за българското планинско колоездене и затова се опитваме да го подкрепяме… Я, с някой насърчителен вик. Я, с някоя снимчица или зарибено дете.

Насред поголовния прахоляк, застлал всичко около трасето на Боровец Open cup, се разходихме и уловихме някой и друг състезател, скок и слънчев лъч. Публиката почти липсваше, но не се отчайвайте. Пазете си топките и допринасяйте смело за приръста на байкъри… или поне фенове. Както правим с Адаша и Оги.

Нататък Правим кворум, снимки и деца

Дис-кю-тек

Мнозина от вас навярно са чували, а малцина знаят и от собствен (във всички нюанси на лилавото) опит, за особеностите на дискотеките в шоплъка?*

Накратко! В тези заведения онова, дето ти се иска – сините като рилско небе очи, чувствените, широко отворени, кобалтови зеници като крайвечерни езера, тъмно русите към рижо коси и ситните летни лунички по кожата на безоблачния изгрев, подканящото докосване на разноцветните нежни, закъснели цветя и меко резидави треви, прегръщащите туфи, дълбокото и примамващо зелено на безкрайния клек и извиващата се сластно към далечината пътека, онзи прекрасен рилски танц – неизменно завършва с кютек, пого или поне синина.

А всички в този разказ сме от провинцията и говорим меко… О, свещен ужас!?

* В тази категория не влиза северозападния район, който се характеризира с по-различни нрави, съблазни и ритми. Сещам се, да кажем, за едно преживяване в ранните утренни часове край с. Долни Лом на Борислав, споменато бегло в хрониката на Милко от ерата на Форума с поетичното заглавие „Половин нахапана, портокалова луна“ .

Нататък Дис-кю-тек

Оркестър „Карандила“ ft. Zero

Опитвам се да измисля име на песента, но освен класическия хит „Камъните падат, падат от небето…“ нищо друго не е останало в главата. Бедна ми е фантазията пред този музикално-байкърски ансамбъл. Синьо-каменен феномен!

Но вече по-добре разбирам оплетката от чувства, която завихря лирическия герой на песента и го води към любовен катарзис. „Помниш ли първата ни среща? / Помниш ли първата целувка… Слушай бе, Венчè, имай малко жал, виж колко материал за тебе съм събрал.“

Капка ми падна на сърцееетооо! [в много кратка кавър версия]

Нататък Оркестър „Карандила“ ft. Zero

Варварско нашествие

Философите на историята – те са най-дървени сред всички философи – казват, че варварите и нашествията са важен подтик за промяна.

Мтб пълчищата налазват там, където асфалта вече не става за сликове. Идат, за да влеят нова кръв в поизтормозената от разбития асфалт шосейна слава. Разорават праха на пообраслите животински пътеки. Наместват камъните по старите „римски“ пътища. Добитъкът пак се стича, екзалтирано блее и мучи от кеф… Стига да не обърка трака! ;)

Пък аз се явявам само един скромен, спорадичн хроникьор на новия цивилизационен цикъл за село Варвара Пазарджишко…

Нататък Варварско нашествие

БОЧленд и електрификацията?

С подзаглавие „Съвременни предизвикателства и проблеми на електропреносната мрежа в северозападна България“.

Бях подготвил този доклад за руско-българската междуправителствена конференция за развитие на атомната енергия и туризЪма със специалното участие на др. Медведев, но организаторите не го приеха. Регионът бил специфичен и импактът ограничен, викат. Няма критична маса от абонати.

Тъй е! В страната на неограничения БОЧ се приказва не особено дипломатично. Тамошните особености се преглъщат трудно и изискват силни, качествени питиета. Може и на свещи.

Нататък БОЧленд и електрификацията?

Митю Пантата и на ските задната страна

бууст

В началото, докато катерихме по Лалето, Лари ме попита каква ще е темата на Щуритийките този път? Нямах готов отговор.

Те, нещата обикновено се наместват постепенно, без резки движения. С напредването по баира, освобождаването от делничните задръжки, поривите на свежия вятър (вазелина по устните) и яркия блясък на този прекрасен, слънчев ден, някак си стана ясно, че ще видим нещата по-изотзад, откъм задницата.

Освен, че ще се насладите на предимно задния ракурс в ските, да не забравям и новия ми прякор – Митю Пантата. Аз го разбирам като да не обичам традиционните диспозиции. Палав съм бил ;)

Нататък Митю Пантата и на ските задната страна

Бяло поле за драскачи

Тази част на Рила е особено плавна и отворена. Идеална за прохождане в ските, колелото, туристическата лирика и други културно-масови пристрастявания… Хич не е необичайно да се разминеш с омаян снегоходец с румени бузи и искряща тубичка червено вино (5 литра, за протокола).

Аз бях по-делови, но пък нещата се получиха без особено напрежение, така… как да кажа? Красиво! Всичко си беше на мястото. Хрупкав сняг, куче за компания, бира на „Македония“ и цял връх за спускане. Как да не пропи… ъъъ… пропише човек?!

Нататък Бяло поле за драскачи

Уикенд, два сезона и един късметлия

Няма какво толкова да се обяснава – в събота сутрин малко зима, сняг и ярка светлина на ски, а в неделя топъл следобед с две сухи пътеки на две колела. Не си ги представях така нещата, но реших да се възползвам. Лош ли съм, а?

Иначе е нагледен пример с колко еднакви и досадни неща се занимавам в опуснатото си време – нагоре, надолу и после пак. За да не се бъркате, ги представям в моно и в стерео. Общото е, че хванах тен.

Нататък Уикенд, два сезона и един късметлия

Три пъти за щастие

Миналия път споменах за прощъпулника ми в ски пантенето – две поредни недели (всъщност, три, но само две се броят, че едната беше безобразно мъглива и безсловесно кратка) не спирам да говоря за това. Нямам търпение да разбера повече от тънкостите и тайностите, от същинската хава.

Ей сега, на третия път разбрах! Тоя ден е еталон.

Нататък Три пъти за щастие

И аз проходих!

Отдавна се навивам, че най-естественото за един планински колоездач през зимата е да „панти“. Или обратното – за скиора през лятото да върти педалите? Врътваш нагоре и после се джаскаш надолу. И така насам и натам.

От тези не много снимки ще видите как миналата и по-миналата неделя най-накрая смръкнах и аз от тази нова, ама същата краста.

Почувствах се като шосейкаджия, който тепърва се зарибява по планинското. Нагоре много ми спореше. Надъхваш се, чувстваш се цар… Тия па! К’во толкова… и като обърнеш надолу – по-пудрата ли ще е, по „кора и пера“ ли, като се поовъргаляш и разбираш, че тепърва се започва.

Нататък И аз проходих!