Една тъща и много колоездачи

кратък миг на безтегловност

Нещо напоследък съм се умълчал, но не е защото съм спрял да ходя насам-натам, а го давам по-делово, по-спортно… Грях ми е! Неусетно се хлъзгам по наклонената плоскост…

Но, ето, дойде рожденият ден на тъщата – от други истории знаете, че тя е изцяло положителен герой – и вместо да си го пищомеря, както някои зли езици го наричат, аз реших да го меря на другите. Жалка компенсация, но толкова… само един етап от Благото ендуро тази година.

След това се отдадох на пивка радост и хранителен покой :) Дай, Боже, всеки му!

Нататък Една тъща и много колоездачи

Естетическа теория за напречното движение

ето я и формулата

По време на 11-та поред Перпендикулярна (напречна) вселена досадих на немалко хора с тази история. Тя тръгна от един мой приятел, който е много добро момче, но е непрактично умен. Какво значи това? Ще разберете по-късно.

Та, казусът е следният: ако видите две хубави момичета, доста хубави, но първото е малко по-хубаво, правилно ли е да кажете, че второто е по-грозно? Може ли в една такава конкретна ситуация (на няколко изплезени мъжки езика) нещо, което ни харесва макар и в различна степен на слюноотделяне, да бъде гледано откъм грозното и гадното?

Ще ви спестя аргументите от диспута между програмиста и другите двама със свободни професии, защото ще стане досадно. Не ми е това мисълта. Опитвам се да обясня що е то да си непрактичен велосипедист (в аналогия с непрактичния ум на моя приятел) и какви са ежедневните ползи за колоезденето от нетипичните полети на мисълта? Готови ли сте?

Нататък Естетическа теория за напречното движение

Загазихме по ергенски

мир в душите ни

Ще започна с един виц. Кога един мъж  разбира, че е на средна възраст? Когато му е все тая, къде ходи жена му, стига да не го влачи с нея.

Имаме подобна ситуация. Половинките ни се кикотиха по  момински из Плодвивските винарни, очароваха улиците на Капана… а за по-късно нямаме данни.

Ние с пот на чело и бира в ръка зАгазихме. Два дена няма измъкване. Голямо бъхтене падна.

Нататък Загазихме по ергенски

Сговорни дечурлига

алелуя!

… планина обръщат.

Баба ми Минка обича да използва израза „един през друг“. Децата, особено през очите на бабите, са известни с нежеланието си да ядат. Такива делови и банални неща не ги занимават. Нещата обаче се променят, когато се съберат повечко и някой сладковкус братовчед даде челен пример. Тогава „ядат един през друг“.

Така е и с ходенето в планината. „Един през друг.“

Нататък Сговорни дечурлига

101 забавни начина…

Три в едно

…не да умреш, a да вземеш стръмна, крива, тясна и хлъзгава sерпентина. S всички тези епитети, може ли да не е било хубаво?

Да sпрем с аналогиите, защото първата във вселената надпревара по вземане на 101 Sерпентини е безмислено да се уподобява.

Благодарение на Руси ще се пренесем на един от мнооогото завои в галактиката.

Нататък 101 забавни начина…

Трима с твърдаци

контрастите на XC битието

… или рецепта за обикновено XC по короядски.

Бяхме единодушни, че готвим едно стандартно крос-кънтри – дълги и плавни изкачвания, средно до голямо разстояние и местни забележителности. Даже се екипирахме с подходящите колела.

Обратът настана с лека промяна на подправката. Вместо начален асфалт, сложихме щипка неравномерно обрасла пътека. Гумите почнаха да издишат, манджата завря, времето напредваше и се наложи да импровизираме…

Получи се изненадващо добре!

Нататък Трима с твърдаци

Най-голямото удоволствие в планинското колоездене

другарско рамо

Сигурно очаквате някакво гениално прозрение… или, по-вероятно, някое съвсем банално заключение?

Най-голямото удоволствие, разбира се, идва с най-големия риск.

Преди година пак ходихме до Полена и Черниче, но тогава малко се прекарахме. Дойде ред да се върнем (с повече биячи за кураж) и да си съберем „провала“ с лихвите.

Нататък Най-голямото удоволствие в планинското колоездене

Страшно езеро в главата

страЩно!

Понякога ми е доста трудно да измисля заглавие. Не винаги, но този случай е такъв. Постоянно се колебая между желанието да изпъкна, да оригиналнича и после обратно – да туширам присъщата ми маниерност, да бъда директен. Живеем в простичко сложен и все по-банален свят.

Ще ви разкажа за настоящия случай съвсем откровено. Нещо като инвентаризация на развинтените ми асоциации. Току-виж ходом се родило нещо.

Нататък Страшно езеро в главата

Щури по традиция

нормална мисъл

С Марто си имаме вече нещо като навик – падне ли хубав сняг, стегне ли по-ячък студ, ние отиваме на разходка.

Донякъде наивно се отказахме от по-високата планина. Беше неделя, а разполагахме само с няколко часа. Преценихме, водени от здравия разум, че трафикът по Витоша ще е пренатоварен, че не ни се блъска в колите, че няма да има къде да спрем… Затова си хванахме от Бояна и докъдето стигнем.

Срещнахме съвсем малко хора, на Момина скала нямаше никой. Снегът недокоснат. Излиза, че здравият разум не е излязъл с нас днес?

Нататък Щури по традиция

Юта, щата Симитли

залисани в играта

В този ден светлината не беше много вдъхновяваща и трябваше да измислим друг мотив. Няма „линия“, няма гледки – стига с общата естетика! Днес ще си говорим на байкаронски диалект.

Та, освен с Великата китайска стена на гледките районът на Симитли е известен и с Малката Юта – сух, неизследван пясъчник между Полена, махала Реката и село Черниче.

Забравихме си камиончетата и лопатките, но не и колелата. Кой иска да играе?!

Нататък Юта, щата Симитли