Клатене из Балкана

Подозирам, че мръснишчката част от съзнанието на колцина(?) ще извика някакви разгулни картини с шарени джърсита, фулфейсове и други предпазни средства? Ето, вижте зрялата аудитория от корицата как се е разпищолила!

А работата е, че аз този четвъртък нямах рибаунд в задния шок. Как ви звучи?

Това значи, че като те прасне някой камък, корен или друг твърд елемент от заобикалящата те среда, задната част на велосипеда първо се сгъва и после със засилка, рязко, ударно се разгъва в gluteus maximus-а, т.е. удря през краката в задника. Рибаундът на шока (задния амортисьор) е призван да омекотява този процес. Така колоезденето в планината от мазохозъм, от аграрно изтъпление и пълен лом се превръща в изтънчено светско, даже метро удоволствие за доволни чичовци.

Та да се върна към началото… С голямо удоволствие (с рибаунд или без) ви представям последната продукция на Метроголден байкър за възрастни (и недотам) колоездачи „Клатене из Балкана: Добрила, Сакарица и цяла редица страстни имена“.

Прочети още

Преломни времена?

Навярно сте разбрали, че ако не друго, то през последните няколко месеца имаме много време за размисъл.

Напосред тоя дълбок и всенароден брейн-сторминг и аз без да искам се натъкнах на някои неоригинални прозрения: „Абе, не е лошо да си лежим, дори и когато стоим!“

Така е. Ставам сутрин и не ми се става. Излизам от вкъщи, ама някак си свиквам да не излизам. Абе, така рутинно, подмолно ти се преобръщат навиците. И ти е едно удобно, сънено… Иначе онлайнения живот, работата си вървят с несекваща и най-бодра сила…

А и вече сме на възраст. Трябва да се кротнем, да си караме по познатите междуселски пътища… Съвсем актуални мисли.

Нататък си отиваха нещата, въпреки че ми се обади Любчо. Прави ми предложение за каране, ама иска да ставам рано. Адаша и той му се спи, не иска да става по нощите. „На Любчо му е лесно – Рибарица му е в селския район…“ Тия мисли се утаяваха в мътно нежелание. „Кога ще ви дойде акъла!?“ – сложи капака жената.

Всичко това го обяснявам, за да мога точно и само сега, завинаги да заявя: „И все пак Корояда се върти!“ Фатална и вдъхновяваща е природната сила.

Нататък Преломни времена?

Гара Боч

Това е гара разпределителна за БОЧ-ове и БОЧ-лета от всякакъв размер и се намира от обратната страна на баш Бочленда в района между Лакатник и Бов.

Към дестинацията се подхожда в състояние на пълно душевно равновесие, увереност и спокойствие. Предозирането води до временни тремори и синдрома на меките колена. Прекомерното зяпане и чудене може да предизвика трайна велосипедна малоценност.

Нататък Гара Боч

Къде си, Кресна?

За малко беше тази публикация да е белязана от цели два прецедента: 1) да говоря за кино и лични терзания, а не за колоездене*; и 2) да се сложа на корицата. Двойна излагация. Но ми мина. От първото ме Спа́си <З … и остана само второто.

Снимките така или иначе трябва да покажа.

… все пак връзката с филма ще я оставя, защото и „Кресна“ може да е име на красива и пакостлива жена ;)


* За колоезденето остава второстепенната роля (на румънката Лара).

Нататък Къде си, Кресна?

Ботушаров е радос

Чудите се как толкова години нашият mtb Admin стои насред каймака на висшето сайкло съобщество (съкратено ВеСеСе) и даже е несменяем негов главен? Преден пост в борбата срещу организарания застой и олигархичния мързел? Проповедник на мтб гимнастиката? Учител на народа?

За всичко е виновно задкулисието, мъглата на прехода от есента към зимата, скритите ДСЛР сили и обръчите от точни приятели.

Нещо неясно? Сега ще вдигна завесата. ;)

Нататък Ботушаров е радос

‘Земи!

Ако си спомняте Гепи / Snatch, там има една сцена:

– 86 карата! / – Къде? / – Враца. / – Враца? [невярващо] / – Враца! [ти тъп ли си?] / – Враца?! [какво е това] / – Да, Враца! [ядосано] Чувал си, нали – барут, камънье, лизганье и мадъфакин каранье!

„Нещо за деклариране?“ Или това беше друг филм?

Нататък ‘Земи!

Правим кворум, снимки и деца

Както и по други поводи и състезания съм казвал, ние милеем за българското планинско колоездене и затова се опитваме да го подкрепяме… Я, с някой насърчителен вик. Я, с някоя снимчица или зарибено дете.

Насред поголовния прахоляк, застлал всичко около трасето на Боровец Open cup, се разходихме и уловихме някой и друг състезател, скок и слънчев лъч. Публиката почти липсваше, но не се отчайвайте. Пазете си топките и допринасяйте смело за приръста на байкъри… или поне фенове. Както правим с Адаша и Оги.

Нататък Правим кворум, снимки и деца

Дис-кю-тек

Мнозина от вас навярно са чували, а малцина знаят и от собствен (във всички нюанси на лилавото) опит, за особеностите на дискотеките в шоплъка?*

Накратко! В тези заведения онова, дето ти се иска – сините като рилско небе очи, чувствените, широко отворени, кобалтови зеници като крайвечерни езера, тъмно русите към рижо коси и ситните летни лунички по кожата на безоблачния изгрев, подканящото докосване на разноцветните нежни, закъснели цветя и меко резидави треви, прегръщащите туфи, дълбокото и примамващо зелено на безкрайния клек и извиващата се сластно към далечината пътека, онзи прекрасен рилски танц – неизменно завършва с кютек, пого или поне синина.

А всички в този разказ сме от провинцията и говорим меко… О, свещен ужас!?

* В тази категория не влиза северозападния район, който се характеризира с по-различни нрави, съблазни и ритми. Сещам се, да кажем, за едно преживяване в ранните утренни часове край с. Долни Лом на Борислав, споменато бегло в хрониката на Милко от ерата на Форума с поетичното заглавие „Половин нахапана, портокалова луна“ .

Нататък Дис-кю-тек

Оркестър „Карандила“ ft. Zero

Опитвам се да измисля име на песента, но освен класическия хит „Камъните падат, падат от небето…“ нищо друго не е останало в главата. Бедна ми е фантазията пред този музикално-байкърски ансамбъл. Синьо-каменен феномен!

Но вече по-добре разбирам оплетката от чувства, която завихря лирическия герой на песента и го води към любовен катарзис. „Помниш ли първата ни среща? / Помниш ли първата целувка… Слушай бе, Венчè, имай малко жал, виж колко материал за тебе съм събрал.“

Капка ми падна на сърцееетооо! [в много кратка кавър версия]

Нататък Оркестър „Карандила“ ft. Zero

Варварско нашествие

Философите на историята – те са най-дървени сред всички философи – казват, че варварите и нашествията са важен подтик за промяна.

Мтб пълчищата налазват там, където асфалта вече не става за сликове. Идат, за да влеят нова кръв в поизтормозената от разбития асфалт шосейна слава. Разорават праха на пообраслите животински пътеки. Наместват камъните по старите „римски“ пътища. Добитъкът пак се стича, екзалтирано блее и мучи от кеф… Стига да не обърка трака! ;)

Пък аз се явявам само един скромен, спорадичн хроникьор на новия цивилизационен цикъл за село Варвара Пазарджишко…

Нататък Варварско нашествие