За произхода на вселената и серия от други необясними състояния

първичен бульон

Няма как да не призная, че изпитвам сериозни затруднения да открия водещия мотив. Случиха се толкова необщократни неща, че сюжетът е невъзможен. Всеки образ скача в своя посока и не се връзва със съседния. Мога цял ден да обяснявам и май пак няма да се разбере КАК точно се случи.

Това му се вика перпендикулярна ентропия.

Нататък За произхода на вселената и серия от други необясними състояния

Естетическа теория за напречното движение

ето я и формулата

По време на 11-та поред Перпендикулярна (напречна) вселена досадих на немалко хора с тази история. Тя тръгна от един мой приятел, който е много добро момче, но е непрактично умен. Какво значи това? Ще разберете по-късно.

Та, казусът е следният: ако видите две хубави момичета, доста хубави, но първото е малко по-хубаво, правилно ли е да кажете, че второто е по-грозно? Може ли в една такава конкретна ситуация (на няколко изплезени мъжки езика) нещо, което ни харесва макар и в различна степен на слюноотделяне, да бъде гледано откъм грозното и гадното?

Ще ви спестя аргументите от диспута между програмиста и другите двама със свободни професии, защото ще стане досадно. Не ми е това мисълта. Опитвам се да обясня що е то да си непрактичен велосипедист (в аналогия с непрактичния ум на моя приятел) и какви са ежедневните ползи за колоезденето от нетипичните полети на мисълта? Готови ли сте?

Нататък Естетическа теория за напречното движение

Юбилейно издание

празник

Отговорността пред участниците в такива паметни събития е двойно голяма – да изживяваш и да го предаваш.

Двете неща обаче си пречат – живеенето и писането, карането и снимането. В удавения от образи днешен свят публиката е глезена. Иска предаване на живо, иска изоболие от картинки, движение, а това неусетно скрива живота. Вместо да го караме, ние го снимаме. Вместо да празнуваме, ние го регистрираме. Не е ли време за обрат?! Не е ли време за среден пръст?! А, Щипков?

Това е нещо като претенциозна теория, която удобно оправдава моя мързел… или несполука. Можех да кажа, че слънцето лошо (много) печеше, че бързах, че беше голям зор – беше.

Тц! Живея без да share-вам. Карам без да спирам. Нали, Пешо!? ;)

И така поне още десет пъти.

Нататък Юбилейно издание

Тумбенье!

обърнати представи

Като опитах да помисля, ми дойде следния тавтологичен извод: това беше най-универсалната перпендикулярна вселена. Видяхме, покарахме, изпотихме, изстрадахме от всичко, що се е случвало и някога ще се случва в точно този ендемичен байк формат: истерични пътеки, асфалт, слънце, дъжд, облаци в краката, пот пари очите и соли устата, черешов компот расте по клонака, джакузи в реката, врачани в гората… :D

Който е бил на тази девета Перпендикулярна, няма нужда да ходи на друга. Може и да се откаже от mtb-то, ако иска. Би трябвало да му е ясно вече всичко – есенцията на планинското колоездене, колкото и да е трудна за преглъщане.

Когато това е споделено с приятели, то не може да се забрави. Тумбеееньеее!

Нататък Тумбенье!

Перпендикулярно гмуркане

и други висоти

Мисля, че тазгодишното издание заслужава повече от всяко друго мотото „Оцелял!“ В смисъл, че след такива преживявания човек се чувства истински цял.

Ще обобщя накратко.

1-ви ден: 35 км припрян асфалт, компенсирани по-късно с дълбока, за сметка на това рядка и изключително промокаема калчица. Изпълни всички гънки по колела и телеса. После Белинташ, чудна подсичаща пътека, водеща до незаобиколима кръчма. После пак крива пътека ала Наковица без задна спирачка (жертва на калта).

Нататък Перпендикулярно гмуркане

Родопско равно

три дена от спасението

Сигурно сте го чували този израз? В по-популярната си употреба значи билно каране нагоре-надолу с различни амплитуди, по-често резки. Въведено е като характерна велосипедна практика от известния родопски байкарон Атанака сан, още познат сред ближните и последователите си като Дишащия пътеки.

След първите три недостатъчни дни на Седмата перпендикулярна понятието придоби по-жив смисъл. Когато дъхът и тласъците на цялото ти тяло се събират в една тясна пътека, в още един оборот, през още един праг… Дааа! Това е равно на живот.

Мизерно кратък байкаронски живот! :D

Съжалявам, че няма да видите нищо от „равните“ пътеки, но живия живот трудно се улавя. Вижте някои от героите и техния блажен гърч – този път във физиономии и емоции.

Нататък Родопско равно

През три дерета…

отминал
отминал

… е пълното щастие.

Вече не беше толкова горещо, даже се опита да вали. И аз щях да бъда кисел от предстоящото заминаване, но в тия дерета намерих утехата.

Наката настояваше да караме плътно зад него, за да ни се радва на физионимиите след поредното спускане. Как ги намира тоя човек?!

Денят отново не мина без инциденти :(

Нататък През три дерета…

Най-горещият ден…

далечна вода
далечна вода

… във всяко едно отношение.

Утрото ни поля в топло оранжево, а бяло нажеженият Бездивен вече ни чакаше. Гушна ни в гореща мащерка, остри скали, много бодли и премрежени от пот гледки. Някои даже караха.

Гледката от върха е откровение, трябва да ви кажа. С лекия ветрец горе – направо и спасение. Стопленият долу язовир – вечно блаженство от айрян, бира, пъстърва… който както го предпочита.

Алелуя!

Нататък Най-горещият ден…

Лайка, папрат и асфалт с голямо нетърпение

и чаша Mojito
и чаша Mojito

Нашият първи ден от Перпендикулярен V започна по дълъг и напечен асфалт над Джебел. Добрата мотивация и очакваните срещи го направиха почти приятен. Пък студената бира на „Белите брези“ направо ни окрили… Толкова наивно леки, че се бъхтехме да видим „Кривус“ – пълно и доброволно изкривяване :D

Тия гъсти планински гънки, топли гори, остри храсти, жулещи юнски лъчи и пътееееки – удавихме се от кеф… но това е трудно за рисуване!

Дали Любчо го записа, а?! :D

Нататък Лайка, папрат и асфалт с голямо нетърпение

Четири, пет и ⊥ ∞ 4 свърши

нещо такова - пет дни
нещо такова - пет дни

Точно това и беше най-лошото. Не ни се излизаше от „басейна“.

Четвъртия ден прекарахме по границата, спуснахме се към Триград, после към Ягодина и най-накрая покорихме в. Св. Илия… тоя гол баир ме изненада, признавам си.

Дропнахме до най-готиния лагер, а на другия ден се спускахме два пъти по две образцови серпентинести пътеки.

Нататък Четири, пет и ⊥ ∞ 4 свърши