Снежна залисия

сиротка, почнах да му викам

Две недели поред се случиха няколко часа в планината… и сега ги отчитам. Като напук долу все валеше. Прави-струва времето да ме откаже, но аз като се навия, не пускам :D Пък гората и да е смусена, пак има какво да каже.

Миналата се качих до Ветрушка на Голо бърдо. Не духаше – пълна тишина, скрибуцащ сняг и мъглица. По повод тая приятна самота измислих превод на селфи-то – „сиротка“ [липсва възвратност, ама нейсе!]

Днес пък изтърчах до Копитото – от там и София е по-хубава.