За Бричибор и мухите

листа и храсти
листа и храсти

Все още главата ми бръмчи, жужи и други такива звукоподражателни глаголи.

Рано сабахлянка се озовах в подножието на в. Бричибор с велоугодното намерение да видя и пипна билната пътека. В крайна сметка е доста шубралясала, клонясала, еднообразно стръмна и май не става за друго освен за ходене. Спускането с колело не е невъзможно, но няма и да е приятно.

Освен това със събуждането на деня се пробудиха и безчетно количество мухи. Като черен облак висяха над главата ми и не ме изоставиха и в най-гъстия храсталак… повярвайте ми много такива сгазих.

Ципокрилите петна по снимките свидетелстват за части от това.