По ръба на удоволствието

решителен?
решителен?

Петък като ден на майстора… се оказа двуличен.

Само до обед успях да стана благоевградски гражданин, да ме биоизмерят, да гарирам малко под Кирилови поляни и да ударя една потна ракия… за малко… преглътнах и с лекинко колебание поех по пътя за Тиха Рила.

Намерението ми беше да се кача до Манстирските езера и следвайки Бричиборското било да се върна до Рилски манастир.

Отдолу-нагоре ми вървеше по вода и борови иглички… дори и голият чичка сред клека не ме смути. Гледахме се в очите и обменяхме мисли за района. Вариантът в случай на авария беше от в. Баба да поема на север по реброто към в. Черней и от седлото преди него да хвана пътеката по Рупа дере. Топографски човекът беше прав, но с топонимията явно ме подведе… Не ми върви с чичковците! ;)

След бодрото покоряване на в. Баба обстоятелствата взеха да потъмняват. Билото не беше вече място за мен. Под бляскаво сценично осветление отрътих по склона като подлютено магаре. Без да стигам седлото преди Черней – моят географски ориентир, ударих косо към Рупа дере, дето да търся дървена барака и ясна пътека през гората…

Отгоре-надолу ни дявол, ни дъска, ни пътека – само мечешки мисли! Правилно бях предположил, че става дума за Черней дере (съседното на Рупа), но не се върнах. Не е като да не порупах ‘лъзгави камъньи и гнили дървье.

Туй, ЖПС-а е голяма работа, ша знайти! …

А! Благодарение на дългогодишния си емпирически опит съм склонен да формулирам първия закон на динамичното храсталясване, както следва:

Пълният обем от паднали дървета в една горска система е винаги и неизменно разположен върху пътя, избран от mЕ2 [mitju].