Шарен пикник

меланхолия
с меланхолия

Няма да си кривя душата, че подривната идея беше пак щурава, а дисциплината Бричибология (кратък и по-пространен курс). Око да види, крак да хлъзне и шипка да закачи.

Шантавата вело-мисия обаче беше благовидно преоблечена като покана за есенен пикник в разна шарена компания. Със Спаси поехме в гората, а родата зае позиция „Скара-бира“ на поляните около р. Илийна.

Нанагорната пътека от Рилския манастир някога е била популярна, а сега – позамаскирана под шума и паднали дървеса. Като цяло става за вело-ползване (надолу), въпреки последната 1/3 стръмно.

Връщането ни към пикника по основния ръб натъжи и умори Спаси…  2000 м. нагоре-надолу за 4,5 часа, й викам, са повод за гордост.

Но тя май не иска да се съгласи с мен… :(