Обиколната по крупнишки

имане
имане

Не се сдържах, пък и щеше да е грехота в този закъсняло топъл ден, да не наобиколя оная крупна велосипедна дестинация. Предишния път зърнахме една коса пътека, дето чакаше.

Нещата за мен не текнаха особено сгравящо, но добрата мотивация и темпо разкършиха дръпнатото ми от студ тяло, само пръстите ми, уви, не! Колосален физичен проблем.

С известна припряност и доста предпазливост се спуснах от Смолни връх, но пътеката си беше там. И като почна едно, две, много – думи нямам. Дано не ви втръснат празните красоти… празни от велосипедно съдържание.

Ама представяйте си, де!