Нещо като прекарване

оглеждам се в снега
оглеждам се в снега

Февруарското слънце е измамно, както и надеждите, че след Кресненското ханче няма да има сняг. Тънък, хрупкав и после кишав – извади ми въздуха.

Трябваше да се действа по-стегнато, щото имах време до 11 ч. Тръгнах по пътя над банята в Горна Брезница. Склоновете бяха екстра за каране, но не и пътя. След втората серпентина видях нещо отсреща ала „по-си-струва-бутането“, което прерасна в носене.

Пътеката е супер, но я изгубих. Надежда има, че води към билото. Някой друг път… с надеждите.