Разходка на Стоб

из къра
из къра

Цветна разходка с Васката и Ачката (фотографа) в околностите на Благоевград, Демирево и за финал с. Стоб и неговите пираамиди, паартизани…

Все есенни багрила – листа, калчица и добро настроение ни съпътстваха в краткото екскурзионно. Наложи се да се върнем по хасфалта, ама лошо няма. Опознах селата на север от Благоевград, шумкарски паметници и някоя нова дума… не успя да ни напършоли ;)

Нататък Разходка на Стоб

Руй планина и други гранични образи

зад кльона
зад кльона

Истински загадъчна и странна есен… особено „идиотите“, изникващи от мъглата :).

Идеята я даде Паскофф и въпреки непрестанния дъжд, по-горе и мъгла, никой не съжаляваше. Пуст и застлан път по северния склон на планината ни заведе до едноименната хижа.  Цепихме направо към върха, който заради гъстата видимост, покорихме два пъти. Бяхме обаче  безпогрешни в ориентирането с карта и компас. Влязохме и в Сърбия.

Нататък Руй планина и други гранични образи

Орехово

ядлива!?
ядлива!?

Много орехи, кестени, ябълки, къпини, гъъъби и други есенни благини около с. Бов.

Разходихме се от с. Гара Бов по реката ногоре в посока х. Тръстеная. Стигнахме до езерата, но хижата не уважихме. Радвахме се и събрахме доволно количество диви плодове. Не подминахме и т.нар. Вазова къща, а гъбите изядохме в масло и малко притеснение.

Нататък Орехово

На паша из Рила

пасем
пасем

Сезонът на Рила дойде и дружината се сбра под светлото водачество на Любчо.

Два страхотни дни от Белмекен до г. Грънчар по панорамния път и обратно по билото горе. Насладихме се тучните ливади, острите, друсави пътеки и стегнатите руски биатлонистки. В такъв момент искам да съм спортен клин… ;)

През моя и погледа на Любо Ботушаров. Любопитният разказ на втория може да прочетете в mtb-bg.com.

Нататък На паша из Рила

От Черни връх до Ярлово

дружина
дружина

В делничен ден скатахме от работа (аз поне) и се врътнахме до х. Алеко. Редовното качване до Черни връх мина леко, а Борис и Юли се редуваха да озвучават платото със златни хитове от турбо-фолк ерата…

Всичко се връща… и Борис скъса жило на задния дерайльор. Това ни забави при връщането към Ярема. Въобще не отидох на работа.

Фотосите са благодарение на Любчо.

Нататък От Черни връх до Ярлово

⊥ ∞

утрото дими
утрото дими

Няма нищо по-хубаво от лошото време… Историческата първа перпендикулярна вселена протече в бутиков вид… поради лошото време и експерименталния си характер.

Част от опитните мишки бяха Спаси и Крис, но само като придружаващ транспорт (тяхна е и гледната точка). Сборният пункт беше в Нареченски бани, а първата вечер на х. Пашалийца ни задъждяви здраво. На другата сутрин кандиса и безметежно стигнахме х. Преспа (наистина е царицата). Третият ден останахме сухи, защото напуснахме основната група, която посети Белинташ. Яд ме е!

Нататък ⊥ ∞

Малко опак свят

Каратепе
Каратепе

В околностите на яз. Кърджали и х. Боровица за няколко дни успяхме да обиколим някои от местните забележителности – някои по-поп, а други не толкова.

Перперикон е интересно място, но вече обрасло с телевизионни образи, до Утробата пътеката е чудесна и картинките по дърветата си ходеха със Спаси.  Чиляка е друга манджа.

Нататък Малко опак свят

Тръпки около с. Бов

светлината ни води
светлината ни води

Едно незабравимо каране по януарски. Трябваше просто да се качим до х. Тръстеная и да се спуснем към Еленов дол…

Слънчевият януарски ден започна да приключва, когато решихме от Седемте престола отново да се върнем на билото. Е, от това било видяхме само далечните светлини на София, а в самата нея се озовахме чак към 23.00 ч. след мразовито, хлъзгаво и въз тъмно спускане към с. Лесков дол и Своге.

Нататък Тръпки около с. Бов

Из Лозен планина с други шумкари

титан
титан в храстите

В два последователи дни се разходихме първо с Любчо, а после и с Владко, из южните храсталаци на Лозен и хълмовете над Пасарел.

Отново дирихме пътеката към Пасарелския манастир, но този път беше по-лесно. Стори ми се по-кратка и по-безинтересна от предходните случки в този район… тогава имаеш търсене, губене, стари останки и прочие поводи за думи… (фотограф е Любчо).

Нататък Из Лозен планина с други шумкари

Мусала

шерпи
шерпи

Аз, Спаси и група (някой би казал „отчаяни“) ентусиасти се извлачи до в. Мусала. Ентусиаситите се спуснаха на колела обратно, а кибиците зяпаха и овековечаваха.

Нашето собствено отчаяния започна някъде в клека преди Ситняково след цял ден чекнене по билото между Мусала и в. Шатър. Ноо… Трионите, Малка Мусала, Иречек, Сфинкса и Дено са покорени.

Нататък Мусала