оцветени

Борис съзря до две пълни години и въпреки рисковите атмосферни условия по установена традиция поканихме скъпи гости в парка.

Синоптиците са грешни хора! Пролетта категорично ги изобличи, а децата не им остана нищо освен да се радват на слънцето, балоните, куузина, русите гаджета… с изключение на Борис, който, изглежда, е темерут като баща си ;) Не му хареса да е център на внимание. Почти отсъства.

(още…)

баш рахат

Дълго време мина от последното целодневно връткане и при първата се отдала възможност лапнах стръвта. Ентусиасти за Очин дол – един билюк. Небето беше синьо, облаците розови на пимбяни точки, демек – светли хоризонти.

Снежецът по билото на Пършевица разбута здравия разум на Любчо, но радикалната опозиция в групата пред Милановския хоремаг доминираше. Припевът на бабите, мастиката, а и да не се излагаме пред чужденците (How typical!), подтиснаха всекий консервативен напън.

(още…)

двойка

Турихме си среща в Западния парк и след няколко обиколки, шутове, голоооове Катето и Недето дойдоха.

На Борис няма да му липсва класна дамска компания, а и той я заслужава ;). Бляскав е … или на нас така ни се струва.  Ниското пролетно слънце ослепява.

(още…)

заедно

Тати го назначиха за отговорник по Борис и без нужда от изрична покана се възползва от слънчевия бял ден на януари. По снежни пътеки и алейки се похлъзгахме в парка. За да види мама, да не забравим и ние, се поблещихме в обектива.

Красавци, няма думи! ;)

(още…)

ззззз

Струва ми се, зимата дойде.

Съмнение, всъщност, не трябва да има и това може да се потвърди от премръзналите ми пръсти след двучасовата разходка над кв. Сеславци.

Кратка, кратка, но пък доста изплезваща… Не знам да има дума за тоя феномен, но разкаляното било беше станало на фини кристали, които хрущяха шумно в мъглата и затрудняваха адски търкалянето ми… зор.

(още…)