Родопско равно

три дена от спасението

Сигурно сте го чували този израз? В по-популярната си употреба значи билно каране нагоре-надолу с различни амплитуди, по-често резки. Въведено е като характерна велосипедна практика от известния родопски байкарон Атанака сан, още познат сред ближните и последователите си като Дишащия пътеки.

След първите три недостатъчни дни на Седмата перпендикулярна понятието придоби по-жив смисъл. Когато дъхът и тласъците на цялото ти тяло се събират в една тясна пътека, в още един оборот, през още един праг… Дааа! Това е равно на живот.

Мизерно кратък байкаронски живот! :D

Съжалявам, че няма да видите нищо от „равните“ пътеки, но живия живот трудно се улавя. Вижте някои от героите и техния блажен гърч – този път във физиономии и емоции.

Нататък Родопско равно

Ком-Емине и бушмените

носени от вятъра

Вече е официално. Ден първи от епиката Ком – Емине.

Ударната ни двойка имаше скромна задача – да провери състоянието на пътеката, а после да преброи и напътства маратонците.

Аз обичам да ровя, да пробвам. Така и беше през първия полуден (от който, както вие, така и ние видяхме само първите няколко часа, sorry!), когато преизпълнихме мисията и забихме първия кол на една друга Ком-Еминска версия. Короядна. Побиха ли ви тръпки? :D

Споко! Да се върнем към съществените неща от живота – Балкана, красотата и неговите малки велосипедни хора.

Нататък Ком-Емине и бушмените

Северняшка ръченица

раз-два-три, раз-два...

Какво е характерно за нея? Големи амплитуди и отсечени движения. Върли склонове, влажни мъхести камъни от всякакъв размер, гнили клони и ланшни листа…

Рипай сега, да те видя!

Играта си е игра, карането си е каране, но когато го правиш с приятели се превръща в истина, споменът от истината в легенда, а легендата в мит… ;) …после, евентуално, написваме и Библията!

Истинско хоро в околностите на Зелениковския манастир, Амбарица и изкарващо въздуха слизане към с. Черни Осъм. Нека музиката да свири! Ще пишем друг път.

Нататък Северняшка ръченица

Черни връх от разстояние

с устрем

Специален поздрав за тружениците по всички байкъристки фронтове – състезатели, велоентусиасти, будали, айляци и други неудовлетворени от живота зяпачи!

По най-стара и чудесна традиция на 01.10.2011 се проведе Велорали „Черни връх“. Ние бяхме там на разходка, боб и кебапчета.

Нататък Черни връх от разстояние

През три дерета…

отминал
отминал

… е пълното щастие.

Вече не беше толкова горещо, даже се опита да вали. И аз щях да бъда кисел от предстоящото заминаване, но в тия дерета намерих утехата.

Наката настояваше да караме плътно зад него, за да ни се радва на физионимиите след поредното спускане. Как ги намира тоя човек?!

Денят отново не мина без инциденти :(

Нататък През три дерета…

Най-горещият ден…

далечна вода
далечна вода

… във всяко едно отношение.

Утрото ни поля в топло оранжево, а бяло нажеженият Бездивен вече ни чакаше. Гушна ни в гореща мащерка, остри скали, много бодли и премрежени от пот гледки. Някои даже караха.

Гледката от върха е откровение, трябва да ви кажа. С лекия ветрец горе – направо и спасение. Стопленият долу язовир – вечно блаженство от айрян, бира, пъстърва… който както го предпочита.

Алелуя!

Нататък Най-горещият ден…

Лайка, папрат и асфалт с голямо нетърпение

и чаша Mojito
и чаша Mojito

Нашият първи ден от Перпендикулярен V започна по дълъг и напечен асфалт над Джебел. Добрата мотивация и очакваните срещи го направиха почти приятен. Пък студената бира на „Белите брези“ направо ни окрили… Толкова наивно леки, че се бъхтехме да видим „Кривус“ – пълно и доброволно изкривяване :D

Тия гъсти планински гънки, топли гори, остри храсти, жулещи юнски лъчи и пътееееки – удавихме се от кеф… но това е трудно за рисуване!

Дали Любчо го записа, а?! :D

Нататък Лайка, папрат и асфалт с голямо нетърпение

Пъмп трак нация!

гущер с G ускорение
гущер с G ускорение

Мина доста време, откакто се започна с тая история… Е, вече доби лeлеяната вълнообразно вълнуваща траектория.

С повечко търпение, яваш-яваш, Помпена станция „Запад“ е вече караем факт. Както и историята ни учи, хубавите неща не стават с бригадирски ентусиазъм, а бавно :D

Нататък Пъмп трак нация!

Новогодишно Безбожие

непокорен
непокорен

Този път новата година я посрещахме в Добринище. Незабравимо пълноценни два дни – като се почне от настроението, гозбито, пийването и другите работи…

Вечерните изстъпления не ги документирах поради прекомерно опиянение, но пък освежаващия опит да покорим в. Безбог беше визуално осчетоводен.

А заслужихме щуровото си място, като, естествено, нагазихме клека.

Нататък Новогодишно Безбожие

Четири, пет и ⊥ ∞ 4 свърши

нещо такова - пет дни
нещо такова - пет дни

Точно това и беше най-лошото. Не ни се излизаше от „басейна“.

Четвъртия ден прекарахме по границата, спуснахме се към Триград, после към Ягодина и най-накрая покорихме в. Св. Илия… тоя гол баир ме изненада, признавам си.

Дропнахме до най-готиния лагер, а на другия ден се спускахме два пъти по две образцови серпентинести пътеки.

Нататък Четири, пет и ⊥ ∞ 4 свърши