Веднъж на 1,000 години

залепени в пейзажа
залепени на пейзажа

Това го разбрахме чак на втория ден, когато историята на Бен Тен и Иван с големия ‘жип започна да добива епохалните си, величествени очертания.

Не знам колко от вас си дават сметка, но да изкараш деца на някакво отдалечено, открито, голямо и според вас красиво място (например, планина) не е толкова просто.

Като започнем 1) от майките – те трябва да са съгласни или въобще да не знаят (не правете това у дома), или (най-чистия вариант) да са в чужбина; после, 2) трябва да не сте много сигурен точно къде отивате – ако знаете точно, няма да е интересно или направо ще се откажете, щото е трудно, дълго, ветровито… като не сте съвсем наясно, хем е интересно, хем не знаете с какво да се оправдаете, като се откажете; 3) трябва да имате хубаво вино, сухо мезе; 4) добра прогноза… 5) сговорчиви деца…

За още много други неща мога да се сетя, но най-важното: трябва да имате дълга, огромна история, която се случва веднъж на 1,000 години.

А за по-възрастните – само картинките без историята… освен ако Генчо не я разкаже пак ;)

Нататък Веднъж на 1,000 години

Домашно mtb издание

оцветена гора
оцветена гора

В този блог милеем за планинското колоездене. Би трябвало да се забелязва. При всяка възможност гледаме да го подкрепим с това-онова: окуражителен вик, друг шум, някоя изцепка или пък снимчица.

Този уикенд заедно с късметлийското време ни предостави чудесна възможност. Около Драгалевци се случиха две състезания – по XCO (група мъже и жени от различни възрасти в стегнати и шарени трика пъхтят нагоре-надолу в гората… и така от 4 до 7 пъти, т.е. обиколки) и DH (не по-малко шарени, но по-така… екстремно разгащени се мятат надолу по корени и скали към хормоналното си обновяване).

Това е обяснение за лаици. Вижте малко.

Нататък Домашно mtb издание

Двама до Ябланица (без да броим четирите пътеки)

sir Адаша
Sir Адаша

Като същински улегнали байкърмени аз и Адаша си спретнахме една аристократична разходка до Ябланица… почти като с лодка.

Родословието ни е все така простовато, но заради безхаберието, с което се измъкнахме от всякви съботно-неделни обязаности, заради примрелите от дълго лято хълмове и гори, и заради яваш-яваша като modus vivendi се почувствахме царе.

Не! Като следобедни богове.

Нататък Двама до Ябланица (без да броим четирите пътеки)

Предай нататък

поглед в бъдещето
младостта е слънце

Често ходим с Боби в планината, но за него този ден си беше истинско кръщение в особеностите на семейния характер.

Идеята дойде от вуйчо Васката – от х. Вихрен до Тодорките и обратно със смесена компания. С Боби се вързахме без никакви амбиции. Дядо му и той. Докъдето я докараме.

От камък на камък, от било на било, през премка и две преминахме почти целия траверс. Спряхме се чак пред Голяма Тодорка, че да не каталяса. И после назад.

Моят корав планинар!

Нататък Предай нататък

Юбилейно издание

празник

Отговорността пред участниците в такива паметни събития е двойно голяма – да изживяваш и да го предаваш.

Двете неща обаче си пречат – живеенето и писането, карането и снимането. В удавения от образи днешен свят публиката е глезена. Иска предаване на живо, иска изоболие от картинки, движение, а това неусетно скрива живота. Вместо да го караме, ние го снимаме. Вместо да празнуваме, ние го регистрираме. Не е ли време за обрат?! Не е ли време за среден пръст?! А, Щипков?

Това е нещо като претенциозна теория, която удобно оправдава моя мързел… или несполука. Можех да кажа, че слънцето лошо (много) печеше, че бързах, че беше голям зор – беше.

Тц! Живея без да share-вам. Карам без да спирам. Нали, Пешо!? ;)

И така поне още десет пъти.

Нататък Юбилейно издание

Претоплена манжиаа

заа поочест!

Всеки, който чуе този израз, ще се сети за нещо изтъркано, за някаква имитация и пълно отбиване на номера. Тук недейте да извръщате преситена уста. Предупреждавам ви! Тази славянска манджа става все по-добра.

Признавам си, че когато в петък се разбрахме с Кривите да ги водя към Алиботуш, се усъмних в себе си. На няколко пъти, като сепване, незнайно откъде ме бодваше тревогата, че нещо няма да е наред. Че няма да мога, че пътеката ще се е променила… най-страшното – аз съм се променил и няма да е същото. Ще ги подлъжа с неловки думи и красиви спомени. Така е с несъприживяните чувства. Не е много ясно докъде ще те отведат, а когато са се превърнали, да си го кажем направо, в старческа сантименталност, най-напреко стигат до разочарованието. Без съмнение, имам силна страст и редица лични истории около Славянка, но без критична маса от свидетели, ако не броим Гошето и Адаша… а беше толкова отдавна. Сигурно затова е и тази обремененост.

Нататък Претоплена манжиаа

„Кочмара“ за симфоничен оркестър

епика във Вагнеров мащаб

Съвсем в реда на нещата зимните месеци наложиха в репертоара на „Щуротийки“ по-камерни изпълнения – Кътина, Локорско и тук-таме нещо около Благоевград. Този уикенд се очертаваше подобен вариететен тур със специални танцьорки от Майна таун… Те обаче ме врътнаха. Трябваше да компенсирам рязко и отново да мъстя.

Наранените чувства водят до ексцесии, но и до епични художествени сублимации. Като нацупена блондинка трябваше да ударя нещо близо до Пловдив – Карлово и Кочмара – пък нека ги боли! Ревността върти педалите на света.

Засуквам фуста и дискретно разголвам бедро…

Нататък „Кочмара“ за симфоничен оркестър

Насам-натам из Кътина

керван

Сигурно сте чували колко важни са конете и другите (не)чифтокопитни за планинското колоездене? Както с всяко друго съжителство обаче, пълно щастие няма. Той често пърди, тя не обича колелата… мрази калта, стиска пастата в средата. Но важното е да се обичат. Така и ние с конете въпреки калта и пресните фъшкии.

Нашите четириноги приятели са главните виновници – в хубаво и лошо – за тези хубави пътеки над с. Кътина. Кални, сухи – консумацията е задължителна.

Нататък Насам-натам из Кътина

Най-големият риск в планинското колоездене

в хубаво и лошо

Нашето занимание е рисково, дебнат ни опасности отвсякъде. Физически страдания, умора, трън в гумата, бримка по блузата… любвеобилна жена, мили деца, дето направо могат да те заличат от света на mtb. Всичко това е някак си поправимо обаче.

Най-необратимото прецакване е да „караш“ пеш. Ще ви го обрисувам така: Вече месец си късаш мокасинките от работа. Било е студена зима. Купил си нова рамка и вилка (убийствено зелено). Подаряваш любимите бонбони на жена си. Обичате се. Малкият спи… с лека душа се товариш на колата и отпрашваш към ново място в планината. Вече те чакат. Сваляш багажа от Астрата и…

Нататък Най-големият риск в планинското колоездене

Звезди посред бял ден

смъркай

Встрани от разходката днес ни се случи нещо много хубаво. Виждал съм и друг път в мъгливата гора да се лутат снежинки. Във филмовите сцени преломният момент обикновено е на такъв фон – прозрачни дървета и бели духчета лепят по брадясалото, героично лице (в близък план). Някой подсмърча.

При нас не беше толкова напрегнато. Излязохме на платото, мъглата докосна слънчевия студ и гръмна заря. Трудно ще я видите, защото нямам близък план. Операторът се изложи и сцената пропадна. Гледайте изрезките.

Нататък Звезди посред бял ден