Обиколната по крупнишки

имане
имане

Не се сдържах, пък и щеше да е грехота в този закъсняло топъл ден, да не наобиколя оная крупна велосипедна дестинация. Предишния път зърнахме една коса пътека, дето чакаше.

Нещата за мен не текнаха особено сгравящо, но добрата мотивация и темпо разкършиха дръпнатото ми от студ тяло, само пръстите ми, уви, не! Колосален физичен проблем.

С известна припряност и доста предпазливост се спуснах от Смолни връх, но пътеката си беше там. И като почна едно, две, много – думи нямам. Дано не ви втръснат празните красоти… празни от велосипедно съдържание.

Ама представяйте си, де!

Нататък Обиколната по крупнишки

За природосъобразното лежане…

воблачени
воблачени

… и други „амммм“ табиети.

Няколко пъти вече съм коментирал и с други хора, че планинските колоездачи (байкърите,  с една дума) не карат колело. Те лежат и се снимат сред тревички, цветенца и нечии говна… по случайност витаят и в облаците.

Онази събота се оказа особено подходяща за този благодатен „спорт“.

Нататък За природосъобразното лежане…

Масов Крупник

първокласна сцена
първокласна сцена

Тази седмица нямах намерение да ходя тъдява… но нещата се обърнаха, когато Любчо невинно попита „В неделя свободен ли си?“.

Крупник ми е слабост и нямаше как да го оставя за масова консумация без лична дегустация.

Бойките байкърски редици щурмуваха билото с вдъхновение, за да се разбият дребни в гледките.

Нататък Масов Крупник

След сушица

преди залез

Връщането към Крупник и прилежащите му неопознати територии се оказа добър начин да прекратя приключенската сушина… в Сушица.

Изоставих Галфона малко преди село Кадийца и хванах ясен черен път. Единственият му кусур беше леда в долната част, който по-горе се превърна в червена лепкава кал. По едно време ми писна и хванах храсталака.

Нататък След сушица

Крупно откритие

раждане
раждане

Докато премислях този неделен ден, знаех, че Крупник крие още съблазнителни тайни. Една от тях разкрих напролет, а вариация по темата нацелихме в сумрачния край на един Великден.

Въпреки самотата и мътеницата на ранния час, гледките ме приютиха още след първия завой в гората. Приятно изкачване, несрамежливо слънце и устременото шушкане на гумите по влажния пясък… – сите екзистенциални фундаменти на байкаризЪма.

Нататък Крупно откритие

Най-обикновено каране?!

в облаците
в облаците

Без да искам попаднах на една пътека над с. Крупник. Без лоша умисъл реших да я споделя. Без особени трудности „нарисувах“ разширения вариант на маршрута. Това трябваше да е едно най-обикновено каране… безуспешно :D

Мда! Оказа се по-лесно да преминем местата, които не бях посещавал (Симитли – Брестово – Коматиница – Ильов връх), отколкото да повторим откритата преди две четири седмици пътека. Невинна грешка и трябваше да търсим пътя надолу в сумрак… отново.

Нататък Най-обикновено каране?!

Крупни камъни!

евала!
евала!

Това велосипедене не беше шега. Надмина очакванията на всички.

В главата ми планът беше да се кача от с. Крупник към билото и после да изпробвам спускане към Кресненското ханче. На картинка нещата изглеждаха постижими… вече не съм толкова сигурен… някой друг път!

Нататък Крупни камъни!