Малки в голямото

блус и… норвежки метал

Днешната малка история се помества в не чак толкова голямата, но все пак характерната космология на мацакурщината. Гръцките думи не са уместни, особено когато става дума за Мацакурово, мацакурци и нашенските му самобитни прелести.*

Важното в тая аналогия е, че чистата кладенчова вода върви с тинята. Особено в Мацакурци. Казано инак, хрупкавото върви със суровото, вкусното с жилавото, пътеката с клека, умората с радостта, печалбата със загубата, селския шадраван с вмирисаната риба… (Вече съжалявам, че не го снимах, Павка!)

Нататък Малки в голямото

Пионери, комсомолци…

влизаме в боя

Идеологическото съзряване не е проста работа. Семето трябва да падне на зряла угар, т.е. по възможност есента, да бъбне в очакване и когато потекат омайните течности на пролетта (пенливи и студени), неудържимо да разцъффне.

Дълга политическа подготовка изисква и твърдото самовнушение, че идеята си струва, че всяка древна карта, сателитна снимка, техните пунктири и светлосенки, думите на местен поборник, могат да се превърнат в истински благА, в истински пътеки.

Пролетният цвят е красив, но крехък, примамлив, но мимолетен… Филм за младостта, която не ни пуска. Филм за възхода и падението…

Нататък Пионери, комсомолци…

Запознанство с Отовица

скътанко

Вдъхновението от пътеката над Овчарци още ме държи и при първа възможност се поразходих за още.

Около х. Отовица няма златни попадения, но научих някои доста полезни неща: 1) местните не щадят боята, 2) мацат по-скътаните пътеки и 3) като ги питаш, казват.

Въпреки неприветливото време срещнах хора на различни места, с които долу-горе успяхме да се разберем. Има мат’риал – мрежа от пътища и интересни пътеки.

Отговорът на основния въпрос обаче остава… :D

Нататък Запознанство с Отовица

Без ташак!

петъкът с голямо „П“

Без ташак, петък (не е 13-ти)… но тази история не започва добре, дали!?

Имам вече две деца, работя на пълна работна седмица, а есента упорито подлива (не вода)… изкушения. Изкушението обаче се яви не като кръшна циганка, а като Явката: „Как си за каране през седмицата?“

Явно малко ми е трябвало.

Нататък Без ташак!

Любопитство у Лево

образцова пътека
образцова пътека

Не съм сбъркал посоката. ;)

Няма да разсъждавам много, защото тази екскурзия има изцяло познавателен характер. Поразшетох се из долината на Леви Искър и склоновете над нея, до заслон Алиница (или БАН) и отвъд. Намерих някои любопитни неща, които не очаквах, и не е лошо да ги споделя.

Разгледайте района и нишаните на дивотата.

Нататък Любопитство у Лево

Компенсаторна мани… Мальовица

огрян куче гъз
огрян куче гъз

С възрастта, детската глъч, житейската мъдрост(?), домашния алкохолизъм идва и усещенето, че нещо изпускаш. Натрапчива мания, която те гъделичка по петите, кара те да риташ одеялото и пак скачаш във влажния сумрак.

„Как не те мързи?“ – ласкав въпрос, на който нямам… нямах отговор докъм 11.00 часа днес.

Да видим!

Нататък Компенсаторна мани… Мальовица

Влакът излезе от релсите

всичко минааава
всичко минааава

Чудите се защо продължавам с тия железопътни, никак-не-планински аналогии? Първо, в тази част на Рила има няколко неудачни теснолинейни тунела – дълбоко и хладно любопитни, сами по себе си. Второ, предишното каране трябваше да е нещо като това каране. Спаси да ме остави в Говедарци и да ме вземе по-късно от Кирилова поляна. Тя се отказа и аз хванах express-а през Пастра.

И трето, аз съм проклет и упорит – като подхвана някое криво място, го копам от’сякъде…, докато не изляза от релсите. :)

Нататък Влакът излезе от релсите

Рила express

в мечтата
в мечтата

Не съм по крайните определения, но така се получи – най! Без да искам и чисто статистически се налага да го кажа по най-различни параграфи.

Отидете и се търкулнете без спирачк… без колебания, де.

Този маршрут е от онези, дето все ги отлагам. Прекалено ясен ми е, не ми се е налагало да го мисля. Карал съм го пеш. Но музата идва, идва и денят да го яхнеш. Без много тъкмене, без колебания и с много стръв скачаш на експреса без запазено място.

Нататък Рила express

Царско изгърбване

сам в небето
сам в небето

Опасявам се, че ненавременната употреба на бира не ми помага да водя улегнал и уравновесен живот.  Не ми помогна и когато се опитах да вербувам съвъртелници за този благ маршрут. След три бутилки не бях достатъчно деликатен.

С тревожната мисъл ‘къде греша?’ се сепнах към 6 часа сутринта. Пък дадох и телефон… уви, никой не се обади! Хладният до синьо сумрак ме освежи и излязох от къщата с надежда, че някой ще ме чака…

Никой не ме разбира!

Нататък Царско изгърбване

За росни билки и мъгла

оросен

Навих си на курбела да повъртя малко и южния склон над Благоевградска Бистрица.

Случи се в доста ранна утрин през празния град и чудна мъгла. Нищо не видях от Горно Хърсово – само кучешки лай, а Горно Осеново даже не го чух.

Като цяло една глуха и нанагорна разходка се получи… с особен росно приближен чар. Набрах жълт кантарион и малко лайка.

Нататък За росни билки и мъгла