Насам-натам из Кътина

керван

Сигурно сте чували колко важни са конете и другите (не)чифтокопитни за планинското колоездене? Както с всяко друго съжителство обаче, пълно щастие няма. Той често пърди, тя не обича колелата… мрази калта, стиска пастата в средата. Но важното е да се обичат. Така и ние с конете въпреки калта и пресните фъшкии.

Нашите четириноги приятели са главните виновници – в хубаво и лошо – за тези хубави пътеки над с. Кътина. Кални, сухи – консумацията е задължителна.

Нататък Насам-натам из Кътина

Най-големият риск в планинското колоездене

в хубаво и лошо

Нашето занимание е рисково, дебнат ни опасности отвсякъде. Физически страдания, умора, трън в гумата, бримка по блузата… любвеобилна жена, мили деца, дето направо могат да те заличат от света на mtb. Всичко това е някак си поправимо обаче.

Най-необратимото прецакване е да „караш“ пеш. Ще ви го обрисувам така: Вече месец си късаш мокасинките от работа. Било е студена зима. Купил си нова рамка и вилка (убийствено зелено). Подаряваш любимите бонбони на жена си. Обичате се. Малкият спи… с лека душа се товариш на колата и отпрашваш към ново място в планината. Вече те чакат. Сваляш багажа от Астрата и…

Нататък Най-големият риск в планинското колоездене

Звезди посред бял ден

смъркай

Встрани от разходката днес ни се случи нещо много хубаво. Виждал съм и друг път в мъгливата гора да се лутат снежинки. Във филмовите сцени преломният момент обикновено е на такъв фон – прозрачни дървета и бели духчета лепят по брадясалото, героично лице (в близък план). Някой подсмърча.

При нас не беше толкова напрегнато. Излязохме на платото, мъглата докосна слънчевия студ и гръмна заря. Трудно ще я видите, защото нямам близък план. Операторът се изложи и сцената пропадна. Гледайте изрезките.

Нататък Звезди посред бял ден

Поздрави от утре

ехоо!

След такъв ден – направо от друга планета – ставам обнадежден от живота. Иска ми се да го пожелая на всички приятели – топли и студени, близки и далечни. Утрето свети силно в очите, заслепява, но вие не спирайте да гледате напред.

Заради слънцето и синьо-бялата лава Черни връх ми се яви в извънземна премяна… затова и нося скафандър. Нататък Поздрави от утре

Сняг на хоризонта

високо на другия бряг

С Бомбата се бяхме наточили да погазим малко сняг, но докато се мобилизираме, той взе, че се стопи. Косвен участник, невинен мотив бяха и нашите мили жени, а ние – несломими герои в техните топли очи.

В пълно бойно снаражение се изкатерихме по вкопаните пътеки над с. Бистрица, а после нагоре-надолу из хвойната и хруптящия по сенките сняг. Тамън Малък Полич се изпречи на хоризонта и пладнето се търкули към Влахина… с него и ние по обратния път. Някой следващ път.

Нататък Сняг на хоризонта

Златната ябълка

ябълка на клона

Като културолог и школуван метафорен спекулант мога обосновано да твърдя, че в популярната приказка откраднатият плод е май слънцето. И този уикенд софийската ламя подло го похити, а цял отбор юнаци – братя и сестри (много повече от три) – тръгна да я спасява… откъм захлупения в безпросветна, партизанска мъгла Владо Тричков.

Поздрави на всички огряни и съжалявам, че беше толкова за малко, а храсталакът толкова много! :D

Нататък Златната ябълка

Кътински бел леб

насъщен

Много комати сме сгънали покрай тая Кътина – с дебела, хрупкава кора и пърхава среда. Тоя път и майонеза.

Стръмните изкачвания там си ги знаем, но пък пътечките и сгряващото слънце ни изненадаха щастливо. И както обича да казва нашия сензационен приятел Краси Великов, има поне още седем (да кажем) ;)

Яжте белия хляб с мярка!

Нататък Кътински бел леб

Класическа увертюра в си бемол

в горната част на октавата

Кой би предположил, че в средата на ноември, петък 13-ти, слънцето ще пече като за последно, а високата Рила ще предложи главозамайваща акустика за едно наше класическо изпълнение.

Дилетантите в бранша сигурно вече се питат: къде, как и защо? Верните почитатели (понякога и жертви) на нашето творчество вече знаят – планината, прекрасно къс ден, с колелата… защото така ни харесва!

Музика, текст и аранжимент: Щуров/Ботушаров, feat. Зеро. Понякога сме трудни за слушане… в понеделник.

Нататък Класическа увертюра в си бемол

По горните етажи

топли дипли

Моята добра жена ме смята за будител. Аз се виждам с по-скоро неустановена роля, но в нейните очи явно съм високо. Гледайте да видите.

Цялата неделя я посветихме на съвсем банално есенно почистване – паяжини, прах, счупени керемиди. Най-високото беше покрива на къщичката в Горна Василица. Всичко това обаче е било за камофлаж, на който аз се подлъгах с наивен бригадирски ентусиазъм. Трябвало е да сме близо до Долна Баня и топлия контраст на следобеда. Защото в 3 часа точно Спаси ме качи виииисоко (не в метри). Вятър ме повя на бял кон… Бял беше, но пък кон!? По-скоро трабантът на самолетите – малко към интимно, но пък много свое… вътре из небето.

Нататък По горните етажи

Пожар в петък

цветовъртеж

Слънчев октомврийски следобед от южната страна на Витоша. Май повече е трудно да се каже.

Най-хубавото се случва почти винаги в петък – измъкваш се от работа по терлици, уикендът тепърва предстои… мисля, че томове са изписани за пълното безхаберие на този ден.

Пълно разгащване и поемаме бавно, с много глътки. Караме между другото.

Нататък Пожар в петък