Поздрави от утре

ехоо!

След такъв ден – направо от друга планета – ставам обнадежден от живота. Иска ми се да го пожелая на всички приятели – топли и студени, близки и далечни. Утрето свети силно в очите, заслепява, но вие не спирайте да гледате напред.

Заради слънцето и синьо-бялата лава Черни връх ми се яви в извънземна премяна… затова и нося скафандър. Нататък Поздрави от утре

Сняг на хоризонта

високо на другия бряг

С Бомбата се бяхме наточили да погазим малко сняг, но докато се мобилизираме, той взе, че се стопи. Косвен участник, невинен мотив бяха и нашите мили жени, а ние – несломими герои в техните топли очи.

В пълно бойно снаражение се изкатерихме по вкопаните пътеки над с. Бистрица, а после нагоре-надолу из хвойната и хруптящия по сенките сняг. Тамън Малък Полич се изпречи на хоризонта и пладнето се търкули към Влахина… с него и ние по обратния път. Някой следващ път.

Нататък Сняг на хоризонта

Златната ябълка

ябълка на клона

Като културолог и школуван метафорен спекулант мога обосновано да твърдя, че в популярната приказка откраднатият плод е май слънцето. И този уикенд софийската ламя подло го похити, а цял отбор юнаци – братя и сестри (много повече от три) – тръгна да я спасява… откъм захлупения в безпросветна, партизанска мъгла Владо Тричков.

Поздрави на всички огряни и съжалявам, че беше толкова за малко, а храсталакът толкова много! :D

Нататък Златната ябълка

Кътински бел леб

насъщен

Много комати сме сгънали покрай тая Кътина – с дебела, хрупкава кора и пърхава среда. Тоя път и майонеза.

Стръмните изкачвания там си ги знаем, но пък пътечките и сгряващото слънце ни изненадаха щастливо. И както обича да казва нашия сензационен приятел Краси Великов, има поне още седем (да кажем) ;)

Яжте белия хляб с мярка!

Нататък Кътински бел леб

Класическа увертюра в си бемол

в горната част на октавата

Кой би предположил, че в средата на ноември, петък 13-ти, слънцето ще пече като за последно, а високата Рила ще предложи главозамайваща акустика за едно наше класическо изпълнение.

Дилетантите в бранша сигурно вече се питат: къде, как и защо? Верните почитатели (понякога и жертви) на нашето творчество вече знаят – планината, прекрасно къс ден, с колелата… защото така ни харесва!

Музика, текст и аранжимент: Щуров/Ботушаров, feat. Зеро. Понякога сме трудни за слушане… в понеделник.

Нататък Класическа увертюра в си бемол

По горните етажи

топли дипли

Моята добра жена ме смята за будител. Аз се виждам с по-скоро неустановена роля, но в нейните очи явно съм високо. Гледайте да видите.

Цялата неделя я посветихме на съвсем банално есенно почистване – паяжини, прах, счупени керемиди. Най-високото беше покрива на къщичката в Горна Василица. Всичко това обаче е било за камофлаж, на който аз се подлъгах с наивен бригадирски ентусиазъм. Трябвало е да сме близо до Долна Баня и топлия контраст на следобеда. Защото в 3 часа точно Спаси ме качи виииисоко (не в метри). Вятър ме повя на бял кон… Бял беше, но пък кон!? По-скоро трабантът на самолетите – малко към интимно, но пък много свое… вътре из небето.

Нататък По горните етажи

Пожар в петък

цветовъртеж

Слънчев октомврийски следобед от южната страна на Витоша. Май повече е трудно да се каже.

Най-хубавото се случва почти винаги в петък – измъкваш се от работа по терлици, уикендът тепърва предстои… мисля, че томове са изписани за пълното безхаберие на този ден.

Пълно разгащване и поемаме бавно, с много глътки. Караме между другото.

Нататък Пожар в петък

Гъби по време на избори

отметка в синьото поле
отметка в синьото поле

Много години по-късно, пред взвода за разстрел, Щуров щеше да си спомни… Оп, романите ми се преплетоха нещо.

Лятото хич не валя. Гъби нямаше. Тръгна дъждът, слънцето не закъсня, дойдоха избори и гъбите влязоха в дневния ред. Това ако не е заговор срещу демокрацията? :D

Спокойно, будно гражданско съвест! Дадохме своя глас и в името на приятния октомврийски ден, гальовното есенно слънце полазихме склоновете над Бодрост.

Нататък Гъби по време на избори

Отмъщението

гледа заканително

Тази история е поне наполовина толкова драматична, колкото романовото ѝ заглавие. Но не смятам да участвам в „Ръкописът„. Към едни двама обаче е лично. Да ги е яд, да гризат нокти сега… искам!

Да ви въведа в интригата: за този ден готвех едно вълнуващо завръщане (удържам епичната нишка от заглавието). Понеже чувствата към това място са силни, интимни, болката от проваленото пътуване до Алиботуш сряза дълбоко. Имах нужда от двойна доза утеха.

Нататък Отмъщението

Експериментът „Щипков“

завеждащ теста, майна

Ще караш или не – това е въпросът в Пирин. Дойде време да подходим методично и аналитично – отвъд драмата на този общобайкаронски въпрос.

Четири висши математики, трезв-пънк поглед към живота, шосейна шапка на главата и безброй татуировки са гарант, майна, за безпристрастен анализ. Това е пешеходецът Щипков. В ролята на бели вело-мишки са пет екземпляра в ярки дрешки, разнородна телесна маса, образование и сходен блясък в очите.

Кой ще пресече Пирин по-красиво? Коварно задание.

Нататък Експериментът „Щипков“