Претоплена манжиаа

заа поочест!

Всеки, който чуе този израз, ще се сети за нещо изтъркано, за някаква имитация и пълно отбиване на номера. Тук недейте да извръщате преситена уста. Предупреждавам ви! Тази славянска манджа става все по-добра.

Признавам си, че когато в петък се разбрахме с Кривите да ги водя към Алиботуш, се усъмних в себе си. На няколко пъти, като сепване, незнайно откъде ме бодваше тревогата, че нещо няма да е наред. Че няма да мога, че пътеката ще се е променила… най-страшното – аз съм се променил и няма да е същото. Ще ги подлъжа с неловки думи и красиви спомени. Така е с несъприживяните чувства. Не е много ясно докъде ще те отведат, а когато са се превърнали, да си го кажем направо, в старческа сантименталност, най-напреко стигат до разочарованието. Без съмнение, имам силна страст и редица лични истории около Славянка, но без критична маса от свидетели, ако не броим Гошето и Адаша… а беше толкова отдавна. Сигурно затова е и тази обремененост.

Нататък Претоплена манжиаа

„Кочмара“ за симфоничен оркестър

епика във Вагнеров мащаб

Съвсем в реда на нещата зимните месеци наложиха в репертоара на „Щуротийки“ по-камерни изпълнения – Кътина, Локорско и тук-таме нещо около Благоевград. Този уикенд се очертаваше подобен вариететен тур със специални танцьорки от Майна таун… Те обаче ме врътнаха. Трябваше да компенсирам рязко и отново да мъстя.

Наранените чувства водят до ексцесии, но и до епични художествени сублимации. Като нацупена блондинка трябваше да ударя нещо близо до Пловдив – Карлово и Кочмара – пък нека ги боли! Ревността върти педалите на света.

Засуквам фуста и дискретно разголвам бедро…

Нататък „Кочмара“ за симфоничен оркестър

Насам-натам из Кътина

керван

Сигурно сте чували колко важни са конете и другите (не)чифтокопитни за планинското колоездене? Както с всяко друго съжителство обаче, пълно щастие няма. Той често пърди, тя не обича колелата… мрази калта, стиска пастата в средата. Но важното е да се обичат. Така и ние с конете въпреки калта и пресните фъшкии.

Нашите четириноги приятели са главните виновници – в хубаво и лошо – за тези хубави пътеки над с. Кътина. Кални, сухи – консумацията е задължителна.

Нататък Насам-натам из Кътина

Най-големият риск в планинското колоездене

в хубаво и лошо

Нашето занимание е рисково, дебнат ни опасности отвсякъде. Физически страдания, умора, трън в гумата, бримка по блузата… любвеобилна жена, мили деца, дето направо могат да те заличат от света на mtb. Всичко това е някак си поправимо обаче.

Най-необратимото прецакване е да „караш“ пеш. Ще ви го обрисувам така: Вече месец си късаш мокасинките от работа. Било е студена зима. Купил си нова рамка и вилка (убийствено зелено). Подаряваш любимите бонбони на жена си. Обичате се. Малкият спи… с лека душа се товариш на колата и отпрашваш към ново място в планината. Вече те чакат. Сваляш багажа от Астрата и…

Нататък Най-големият риск в планинското колоездене

Звезди посред бял ден

смъркай

Встрани от разходката днес ни се случи нещо много хубаво. Виждал съм и друг път в мъгливата гора да се лутат снежинки. Във филмовите сцени преломният момент обикновено е на такъв фон – прозрачни дървета и бели духчета лепят по брадясалото, героично лице (в близък план). Някой подсмърча.

При нас не беше толкова напрегнато. Излязохме на платото, мъглата докосна слънчевия студ и гръмна заря. Трудно ще я видите, защото нямам близък план. Операторът се изложи и сцената пропадна. Гледайте изрезките.

Нататък Звезди посред бял ден

Поздрави от утре

ехоо!

След такъв ден – направо от друга планета – ставам обнадежден от живота. Иска ми се да го пожелая на всички приятели – топли и студени, близки и далечни. Утрето свети силно в очите, заслепява, но вие не спирайте да гледате напред.

Заради слънцето и синьо-бялата лава Черни връх ми се яви в извънземна премяна… затова и нося скафандър. Нататък Поздрави от утре

Сняг на хоризонта

високо на другия бряг

С Бомбата се бяхме наточили да погазим малко сняг, но докато се мобилизираме, той взе, че се стопи. Косвен участник, невинен мотив бяха и нашите мили жени, а ние – несломими герои в техните топли очи.

В пълно бойно снаражение се изкатерихме по вкопаните пътеки над с. Бистрица, а после нагоре-надолу из хвойната и хруптящия по сенките сняг. Тамън Малък Полич се изпречи на хоризонта и пладнето се търкули към Влахина… с него и ние по обратния път. Някой следващ път.

Нататък Сняг на хоризонта

Златната ябълка

ябълка на клона

Като културолог и школуван метафорен спекулант мога обосновано да твърдя, че в популярната приказка откраднатият плод е май слънцето. И този уикенд софийската ламя подло го похити, а цял отбор юнаци – братя и сестри (много повече от три) – тръгна да я спасява… откъм захлупения в безпросветна, партизанска мъгла Владо Тричков.

Поздрави на всички огряни и съжалявам, че беше толкова за малко, а храсталакът толкова много! :D

Нататък Златната ябълка

Кътински бел леб

насъщен

Много комати сме сгънали покрай тая Кътина – с дебела, хрупкава кора и пърхава среда. Тоя път и майонеза.

Стръмните изкачвания там си ги знаем, но пък пътечките и сгряващото слънце ни изненадаха щастливо. И както обича да казва нашия сензационен приятел Краси Великов, има поне още седем (да кажем) ;)

Яжте белия хляб с мярка!

Нататък Кътински бел леб

Класическа увертюра в си бемол

в горната част на октавата

Кой би предположил, че в средата на ноември, петък 13-ти, слънцето ще пече като за последно, а високата Рила ще предложи главозамайваща акустика за едно наше класическо изпълнение.

Дилетантите в бранша сигурно вече се питат: къде, как и защо? Верните почитатели (понякога и жертви) на нашето творчество вече знаят – планината, прекрасно къс ден, с колелата… защото така ни харесва!

Музика, текст и аранжимент: Щуров/Ботушаров, feat. Зеро. Понякога сме трудни за слушане… в понеделник.

Нататък Класическа увертюра в си бемол