Един чудесен ден за българското колоездене

wild horses
wild horses

С разкъсана облачност и преобладаващо добра компания поехме от м. Славова на благоевградска Бистрица към х. Македония. Любима хижа на мнозина от нас, но дъщерята на хижаря я нямаше ;).

Продължихме по билото в посока Предел с прекрасни гледки към Парангалица, докато не стигнахме в. Чакалица, откъдето започна едно от най-разнообразните и продължителни спускания, които съм правил в Рила – към х. Чакалица и обратно към Славова. Нататък Един чудесен ден за българското колоездене

в. Ибър и нови постижения в клека

драпаме към началото на долината р. Чавча
Драпаме към Ушите

Добрите намерения се оказаха постлани с гъст клек и повалени от смерч дървета… След като потеглихме рано от водопада над с. Костенец и сравнително бързо установихме плацдарм на 1900 м. започна същинското „каране“… извинете, бутане към в. Ибър, което и надолу след кратък проблясък продължи… с носене! :D

Пълен и вълнуващ разказ на таланта Любчо може да прочетете ей, там.


Нататък в. Ибър и нови постижения в клека

Трифон зарезан

напротив
напротив

От уважение към виното и прекрасното време се разходихме с Гари и Васко над Демирево.

„Много обичам такива романтични работи“… и направихме планове за още такива забежки. Червената течност е добро вдъхновение в такива ясни и мразовите дни.

Нататък Трифон зарезан

Езерата

всички в кюпа
всички в кюпа

Инцидентна, но изключително пълноценна разходка до 7-те Рилски езера и после надолу по Зелени рид в компанията на разни други ентусиасти.

Възползвахме се от ексклузивно луксозната и аклиматизирана каросерия на една УАЗ-ка, за да допрашим до Голямата хижа. Побутахме, поносихме до Раздела и после се насладихме на гледките, на карането и на студената бира пред Гюндера… където жените вече нервничиха.

Нататък Езерата

Рилско

еманципация
еманципация

Неподправено … искаааам още!

Включих се с ден по-късно през с. Добърско – х. Семково и по билото над курорта. Нощувахме на Грънчар. После поехме към х. Македония по неподходящия път. Аз пак свърнах към Добърско през Малък мечи връх.

Нататък Рилско

Пак Демирево

проснат в тревата
проснат в тревата

И още нагоре до в. Факиро, пролетни цветове и една неплашлива лисичка.

Възползвах се Благоевградската щаб-квартира и забегнах за едно утринно велосипедене. До обед успях да се кача в подножието на в. Факиро и да се спусна към някоя от махалите на Бистрица. У дома ме чакаше студен таратор и други вкуснотии.

Безценно! ;)

Нататък Пак Демирево

Разходка на Стоб

из къра
из къра

Цветна разходка с Васката и Ачката (фотографа) в околностите на Благоевград, Демирево и за финал с. Стоб и неговите пираамиди, паартизани…

Все есенни багрила – листа, калчица и добро настроение ни съпътстваха в краткото екскурзионно. Наложи се да се върнем по хасфалта, ама лошо няма. Опознах селата на север от Благоевград, шумкарски паметници и някоя нова дума… не успя да ни напършоли ;)

Нататък Разходка на Стоб

На паша из Рила

пасем
пасем

Сезонът на Рила дойде и дружината се сбра под светлото водачество на Любчо.

Два страхотни дни от Белмекен до г. Грънчар по панорамния път и обратно по билото горе. Насладихме се тучните ливади, острите, друсави пътеки и стегнатите руски биатлонистки. В такъв момент искам да съм спортен клин… ;)

През моя и погледа на Любо Ботушаров. Любопитният разказ на втория може да прочетете в mtb-bg.com.

Нататък На паша из Рила

Мусала

шерпи
шерпи

Аз, Спаси и група (някой би казал „отчаяни“) ентусиасти се извлачи до в. Мусала. Ентусиаситите се спуснаха на колела обратно, а кибиците зяпаха и овековечаваха.

Нашето собствено отчаяния започна някъде в клека преди Ситняково след цял ден чекнене по билото между Мусала и в. Шатър. Ноо… Трионите, Малка Мусала, Иречек, Сфинкса и Дено са покорени.

Нататък Мусала