Претоплена манжиаа

заа поочест!

Всеки, който чуе този израз, ще се сети за нещо изтъркано, за някаква имитация и пълно отбиване на номера. Тук недейте да извръщате преситена уста. Предупреждавам ви! Тази славянска манджа става все по-добра.

Признавам си, че когато в петък се разбрахме с Кривите да ги водя към Алиботуш, се усъмних в себе си. На няколко пъти, като сепване, незнайно откъде ме бодваше тревогата, че нещо няма да е наред. Че няма да мога, че пътеката ще се е променила… най-страшното – аз съм се променил и няма да е същото. Ще ги подлъжа с неловки думи и красиви спомени. Така е с несъприживяните чувства. Не е много ясно докъде ще те отведат, а когато са се превърнали, да си го кажем направо, в старческа сантименталност, най-напреко стигат до разочарованието. Без съмнение, имам силна страст и редица лични истории около Славянка, но без критична маса от свидетели, ако не броим Гошето и Адаша… а беше толкова отдавна. Сигурно затова е и тази обремененост.

Нататък Претоплена манжиаа

Само моя

щастливо осветен

С малко късмет и помощта на родата похитих привършващия ден и Славянка. Вечно мои.

Миналия път беше есен, предстоеше гроздобер, сега беше различно. По това време лозята се „плевят“, както казват тъдява – не от плевели, а от лозни израстъци и филизи. Нещо като второ „кроене“, т.е. порязване. После пръскане срещу трева, срещу други вредности и прочие трудоемки подробности… Мога да заявя: ще пия с чиста съвест и до дъно, без речи и пожелания. Само моя.

Думата ми е, че едва стъпил на Катунска земя къмто 5 часа на 24 май и аз изпаднах в необратимо след-дъждовно влечение, прозрачно, безсловесно, задъхано агрегатно състояние… големият зор е да се опише.

Нататък Само моя

Славянска ‘манжиаа’

насъщния
насъщния

Ааа ам ходихме нагоре, връщахме се от Боянския водопад, станало времеее за обяд и аз си мисля на глас и му говоря:
– Филипе, сега ще изкачим ей тая баирчина и сме на Момина скала и … и се чудя какво да хапнем“
И той вика, без да очаквам да ми отговори:
– Ман(ж)иаааа (с едно почти доловимо ж)…

Това е автентичен и съдържателен откъс от крайобедния разговор между Големия и Малкия Пасков ден преди случилото се.  Нечленоразделните удоволствия, за които опитвам (само опитвам) да разкажа, най-непринудено се случи да зовем с това по детски естествено и гладнишко “Манжиааа!”

“Преядохме!”, трябва да ви кажа.

Нататък Славянска ‘манжиаа’

При-родата в Катунци

жешки смокини
горещи смокини

От статистическа гледна точка това бяха двата най-горещи дни за последните няколко години, през които от географска гледна точка ние се оказахме в с. Катунци (близо до Петрич) при бабата на Спаси.

Тогава, от горещината явно трябва да е било, ми дойде на акъла да се разходим из Алиботуш (Славянка по учебникарски). Няма да разказвам как реагираше (проточи се) на това моята друга половинка… но не беше по-малко тежко от жегата и мухите.

Нататък При-родата в Катунци