Сговорни дечурлига

алелуя!

… планина обръщат.

Баба ми Минка обича да използва израза „един през друг“. Децата, особено през очите на бабите, са известни с нежеланието си да ядат. Такива делови и банални неща не ги занимават. Нещата обаче се променят, когато се съберат повечко и някой сладковкус братовчед даде челен пример. Тогава „ядат един през друг“.

Така е и с ходенето в планината. „Един през друг.“

Нататък Сговорни дечурлига

Щури по традиция

нормална мисъл

С Марто си имаме вече нещо като навик – падне ли хубав сняг, стегне ли по-ячък студ, ние отиваме на разходка.

Донякъде наивно се отказахме от по-високата планина. Беше неделя, а разполагахме само с няколко часа. Преценихме, водени от здравия разум, че трафикът по Витоша ще е пренатоварен, че не ни се блъска в колите, че няма да има къде да спрем… Затова си хванахме от Бояна и докъдето стигнем.

Срещнахме съвсем малко хора, на Момина скала нямаше никой. Снегът недокоснат. Излиза, че здравият разум не е излязъл с нас днес?

Нататък Щури по традиция

Домашно mtb издание

оцветена гора
оцветена гора

В този блог милеем за планинското колоездене. Би трябвало да се забелязва. При всяка възможност гледаме да го подкрепим с това-онова: окуражителен вик, друг шум, някоя изцепка или пък снимчица.

Този уикенд заедно с късметлийското време ни предостави чудесна възможност. Около Драгалевци се случиха две състезания – по XCO (група мъже и жени от различни възрасти в стегнати и шарени трика пъхтят нагоре-надолу в гората… и така от 4 до 7 пъти, т.е. обиколки) и DH (не по-малко шарени, но по-така… екстремно разгащени се мятат надолу по корени и скали към хормоналното си обновяване).

Това е обяснение за лаици. Вижте малко.

Нататък Домашно mtb издание

Звезди посред бял ден

смъркай

Встрани от разходката днес ни се случи нещо много хубаво. Виждал съм и друг път в мъгливата гора да се лутат снежинки. Във филмовите сцени преломният момент обикновено е на такъв фон – прозрачни дървета и бели духчета лепят по брадясалото, героично лице (в близък план). Някой подсмърча.

При нас не беше толкова напрегнато. Излязохме на платото, мъглата докосна слънчевия студ и гръмна заря. Трудно ще я видите, защото нямам близък план. Операторът се изложи и сцената пропадна. Гледайте изрезките.

Нататък Звезди посред бял ден

Поздрави от утре

ехоо!

След такъв ден – направо от друга планета – ставам обнадежден от живота. Иска ми се да го пожелая на всички приятели – топли и студени, близки и далечни. Утрето свети силно в очите, заслепява, но вие не спирайте да гледате напред.

Заради слънцето и синьо-бялата лава Черни връх ми се яви в извънземна премяна… затова и нося скафандър. Нататък Поздрави от утре

Пожар в петък

цветовъртеж

Слънчев октомврийски следобед от южната страна на Витоша. Май повече е трудно да се каже.

Най-хубавото се случва почти винаги в петък – измъкваш се от работа по терлици, уикендът тепърва предстои… мисля, че томове са изписани за пълното безхаберие на този ден.

Пълно разгащване и поемаме бавно, с много глътки. Караме между другото.

Нататък Пожар в петък

Снежна залисия

сиротка, почнах да му викам

Две недели поред се случиха няколко часа в планината… и сега ги отчитам. Като напук долу все валеше. Прави-струва времето да ме откаже, но аз като се навия, не пускам :D Пък гората и да е смусена, пак има какво да каже.

Миналата се качих до Ветрушка на Голо бърдо. Не духаше – пълна тишина, скрибуцащ сняг и мъглица. По повод тая приятна самота измислих превод на селфи-то – „сиротка“ [липсва възвратност, ама нейсе!]

Днес пък изтърчах до Копитото – от там и София е по-хубава.

Нататък Снежна залисия

Отворих се за зимата

въртоглав

Повече от година как Спаси ми подари снегоходки, а чак сега сколасах да се закача. Завинаги!

Бръмнах до Златните още преди да дойде тълпата… „тълпа“ ли казах? Душичка не срещнах. Софийският мъгъл действа затискащо. Горе обаче нещата бяха, не е банално да кажа, приказка… два метра. Слънце, пърхав сняг и музика в душата. Митю и той се разпърха.

Нататък Отворих се за зимата

Черни връх от разстояние

с устрем

Специален поздрав за тружениците по всички байкъристки фронтове – състезатели, велоентусиасти, будали, айляци и други неудовлетворени от живота зяпачи!

По най-стара и чудесна традиция на 01.10.2011 се проведе Велорали „Черни връх“. Ние бяхме там на разходка, боб и кебапчета.

Нататък Черни връх от разстояние

От Черни връх до Ярлово

дружина
дружина

В делничен ден скатахме от работа (аз поне) и се врътнахме до х. Алеко. Редовното качване до Черни връх мина леко, а Борис и Юли се редуваха да озвучават платото със златни хитове от турбо-фолк ерата…

Всичко се връща… и Борис скъса жило на задния дерайльор. Това ни забави при връщането към Ярема. Въобще не отидох на работа.

Фотосите са благодарение на Любчо.

Нататък От Черни връх до Ярлово