Априлска шега по пустиняшки

баш рахат
баш рахат

Дълго време мина от последното целодневно връткане и при първата се удала възможност лапнах стръвта. Ентусиасти за Очин дол – един билюк. Небето беше синьо, облаците розови на пимбяни точки, демек – светли хоризонти.

Снежецът по билото на Пършевица разбута здравия разум на Любчо, но радикалната опозиция в групата пред Милановския хоремаг доминираше. Припевът на бабите, мастиката, а и да не се излагаме пред чужденците (How typical!), подтиснаха всекий консервативен напън.

Нататък Априлска шега по пустиняшки

Очиндолско classic

phantom menace
phantom menace

Eдно доста чакано каранe … познайте!… пак с мъгла. Обикновено в този състав на компанията се случват разни неща

Toзи път без особени аварии се насладихме на чудесното спускане към с. Очиндол. Изкачихме се по магистралата Лакатник – Миланово – м. Пършевица. През погледа на Роско (lechuga).

Нататък Очиндолско classic

Mаймунье в мъглата

пустиняк в мъглаата ;)
пустиняк в мъглаата ;)

Много приказки се изрекоха за пътеката от х. Пършевица към с. Очин дол. Въпреки съмнителните атмосферни условия Пенч и Радо ми се вързаха на акъла. Посетихме Враца… дето гарга не каца ;)

За два дни ЕmZo и компания ни сервираха все качествени блюда. Малко дъжд и неизменната мъгла направиха нещата още по-паметни… Мъглата ме вълнува!

Нататък Mаймунье в мъглата