Враца, баце!

размах на крилете

Мина доста време откакто последно покарах като хората*. Натрупа се напрежение и имах нужда от масаж с освобождение или по-културно казано – масирана сензорна терапия.

Първоначално мислех да прибегна до прочутите югозападни „бани“, но сериозните депресивни състояние изискват силен шок, разтърсване. При тях обичайните илачи имат често повърхностно, даже обратно въздействие.

Трябваше ми нещо силно. Докторчето предписа „Враца“!


* „Като хората“ – каране, което изисква да говориш за него на всеуслошание.

Нататък Враца, баце!

Априлска шега по пустиняшки

баш рахат
баш рахат

Дълго време мина от последното целодневно връткане и при първата се удала възможност лапнах стръвта. Ентусиасти за Очин дол – един билюк. Небето беше синьо, облаците розови на пимбяни точки, демек – светли хоризонти.

Снежецът по билото на Пършевица разбута здравия разум на Любчо, но радикалната опозиция в групата пред Милановския хоремаг доминираше. Припевът на бабите, мастиката, а и да не се излагаме пред чужденците (How typical!), подтиснаха всекий консервативен напън.

Нататък Априлска шега по пустиняшки

Очиндолско classic

phantom menace
phantom menace

Eдно доста чакано каранe … познайте!… пак с мъгла. Обикновено в този състав на компанията се случват разни неща

Toзи път без особени аварии се насладихме на чудесното спускане към с. Очиндол. Изкачихме се по магистралата Лакатник – Миланово – м. Пършевица. През погледа на Роско (lechuga).

Нататък Очиндолско classic

Mаймунье в мъглата

пустиняк в мъглаата ;)
пустиняк в мъглаата ;)

Много приказки се изрекоха за пътеката от х. Пършевица към с. Очин дол. Въпреки съмнителните атмосферни условия Пенч и Радо ми се вързаха на акъла. Посетихме Враца… дето гарга не каца ;)

За два дни ЕmZo и компания ни сервираха все качествени блюда. Малко дъжд и неизменната мъгла направиха нещата още по-паметни… Мъглата ме вълнува!

Нататък Mаймунье в мъглата