Тумбенье!

обърнати представи

Като опитах да помисля, ми дойде следния тавтологичен извод: това беше най-универсалната перпендикулярна вселена. Видяхме, покарахме, изпотихме, изстрадахме от всичко, що се е случвало и някога ще се случва в точно този ендемичен байк формат: истерични пътеки, асфалт, слънце, дъжд, облаци в краката, пот пари очите и соли устата, черешов компот расте по клонака, джакузи в реката, врачани в гората… :D

Който е бил на тази девета Перпендикулярна, няма нужда да ходи на друга. Може и да се откаже от mtb-то, ако иска. Би трябвало да му е ясно вече всичко – есенцията на планинското колоездене, колкото и да е трудна за преглъщане.

Когато това е споделено с приятели, то не може да се забрави. Тумбеееньеее!

Нататък Тумбенье!

Перпендикулярно гмуркане

и други висоти

Мисля, че тазгодишното издание заслужава повече от всяко друго мотото „Оцелял!“ В смисъл, че след такива преживявания човек се чувства истински цял.

Ще обобщя накратко.

1-ви ден: 35 км припрян асфалт, компенсирани по-късно с дълбока, за сметка на това рядка и изключително промокаема калчица. Изпълни всички гънки по колела и телеса. После Белинташ, чудна подсичаща пътека, водеща до незаобиколима кръчма. После пак крива пътека ала Наковица без задна спирачка (жертва на калта).

Нататък Перпендикулярно гмуркане

През три дерета…

отминал
отминал

… е пълното щастие.

Вече не беше толкова горещо, даже се опита да вали. И аз щях да бъда кисел от предстоящото заминаване, но в тия дерета намерих утехата.

Наката настояваше да караме плътно зад него, за да ни се радва на физионимиите след поредното спускане. Как ги намира тоя човек?!

Денят отново не мина без инциденти :(

Нататък През три дерета…

Най-горещият ден…

далечна вода
далечна вода

… във всяко едно отношение.

Утрото ни поля в топло оранжево, а бяло нажеженият Бездивен вече ни чакаше. Гушна ни в гореща мащерка, остри скали, много бодли и премрежени от пот гледки. Някои даже караха.

Гледката от върха е откровение, трябва да ви кажа. С лекия ветрец горе – направо и спасение. Стопленият долу язовир – вечно блаженство от айрян, бира, пъстърва… който както го предпочита.

Алелуя!

Нататък Най-горещият ден…

Лайка, папрат и асфалт с голямо нетърпение

и чаша Mojito
и чаша Mojito

Нашият първи ден от Перпендикулярен V започна по дълъг и напечен асфалт над Джебел. Добрата мотивация и очакваните срещи го направиха почти приятен. Пък студената бира на „Белите брези“ направо ни окрили… Толкова наивно леки, че се бъхтехме да видим „Кривус“ – пълно и доброволно изкривяване :D

Тия гъсти планински гънки, топли гори, остри храсти, жулещи юнски лъчи и пътееееки – удавихме се от кеф… но това е трудно за рисуване!

Дали Любчо го записа, а?! :D

Нататък Лайка, папрат и асфалт с голямо нетърпение

⊥ ∞ 3

Макове и комини

По вече установена традиция манифестирахме по чукарите на Източните Родопи в продължение на четири дни (04-07 юни, 2009 г.).  Културно-масовото мероприятия беше организирано от пловдивския кръжок „Крива спица„.

За четирите дни, тръгвайки от с. Гълъбаво, минахме покрай Дяволския мост, за да нощуваме сред останките на с. Дядовци. На другия ден последва с. Русалско, покрай в. Бездивен и по съседното било до с. Безводно. След в. Чиляка бивакувахме над с. Планинско и обратно към Гълъбово.

Нататък ⊥ ∞ 3

Малко опак свят

Каратепе
Каратепе

В околностите на яз. Кърджали и х. Боровица за няколко дни успяхме да обиколим някои от местните забележителности – някои по-поп, а други не толкова.

Перперикон е интересно място, но вече обрасло с телевизионни образи, до Утробата пътеката е чудесна и картинките по дърветата си ходеха със Спаси.  Чиляка е друга манджа.

Нататък Малко опак свят