Отчаяни съпрузи

нинджа
нинджа съпруг

… и други двама с тях.

Не съм сигурен дали сплотената ми аудитория е наясно с този сюжет, но още когато стигнахме Бов, интригата потече със страшна сила.

Ведър карибски климат, задушевни разговори и пориви от ентусиазъм… на талази от север. Красота и изящество.

Някой недоволен от сериала? :D

Нататък Отчаяни съпрузи

Велоходизъм над Бов

нови хоризонти

Това е новият опиум за масите, утехата за онеправданите класи, въздухът, водата и слънцето на тъжните велосипедни зими… :D

Южният склон над гара Бов.

Миналия път стана като „клан-клан, недоклан“, та затуй без дълги увещания поехме по огряния януарски склон на велоходизма. Туй еклектично философско понятие иде да обясни ходенето като каране.

Нататък Велоходизъм над Бов

Полудневен гарнизон в Бов

мтб есета
мтб есета

Мисля, че задобравям. С Адаша даже обсъждахме авторството на ръководство „Основи на семейното договаряне“ или „Трактат на добрия мтб съпруг и баща“… Не съм сигурен дали ви се чете!? ;)

Започна с едно невинно кривване от правия път към Бов след един семеен пикник. Като ви казвам, че семейсвото е чудесно нещо в почти, почти всяко едно мтб измерение – вервайте ми! Чудесна пътека под далекопровода. Изкатерих се донякъде и преспах с твърдото намерение да намеря началото по-горе. Останалото са само красиви велосипедни подробности…

Нататък Полудневен гарнизон в Бов

Априлска шега по пустиняшки

баш рахат
баш рахат

Дълго време мина от последното целодневно връткане и при първата се удала възможност лапнах стръвта. Ентусиасти за Очин дол – един билюк. Небето беше синьо, облаците розови на пимбяни точки, демек – светли хоризонти.

Снежецът по билото на Пършевица разбута здравия разум на Любчо, но радикалната опозиция в групата пред Милановския хоремаг доминираше. Припевът на бабите, мастиката, а и да не се излагаме пред чужденците (How typical!), подтиснаха всекий консервативен напън.

Нататък Априлска шега по пустиняшки

Скакля

колегиалност
колегиалност

Двама малки туристи на разходка около с. Заселе, водопада и пролетните морави.

Спряхме возилата на площада в Заселе и бързо намерихме горната кръчма… доста приятен хотел със страхотна кухня. С натежали кореми се спуснахме до поляните над водопада и там се отдадохме на безметежен айляк.  Ако я нямаше навалицата, щеше да е още по-добре.

Нататък Скакля

Орехово

ядлива!?
ядлива!?

Много орехи, кестени, ябълки, къпини, гъъъби и други есенни благини около с. Бов.

Разходихме се от с. Гара Бов по реката ногоре в посока х. Тръстеная. Стигнахме до езерата, но хижата не уважихме. Радвахме се и събрахме доволно количество диви плодове. Не подминахме и т.нар. Вазова къща, а гъбите изядохме в масло и малко притеснение.

Нататък Орехово

Тръпки около с. Бов

светлината ни води
светлината ни води

Едно незабравимо каране по януарски. Трябваше просто да се качим до х. Тръстеная и да се спуснем към Еленов дол…

Слънчевият януарски ден започна да приключва, когато решихме от Седемте престола отново да се върнем на билото. Е, от това било видяхме само далечните светлини на София, а в самата нея се озовахме чак към 23.00 ч. след мразовито, хлъзгаво и въз тъмно спускане към с. Лесков дол и Своге.

Нататък Тръпки около с. Бов