Правим кворум, снимки и деца

Както и по други поводи и състезания съм казвал, ние милеем за българското планинско колоездене и затова се опитваме да го подкрепяме… Я, с някой насърчителен вик. Я, с някоя снимчица или зарибено дете.

Насред поголовния прахоляк, застлал всичко около трасето на Боровец Open cup, се разходихме и уловихме някой и друг състезател, скок и слънчев лъч. Публиката почти липсваше, но не се отчайвайте. Пазете си топките и допринасяйте смело за приръста на байкъри… или поне фенове. Както правим с Адаша и Оги.

Нататък Правим кворум, снимки и деца

Дис-кю-тек

Мнозина от вас навярно са чували, а малцина знаят и от собствен (във всички нюанси на лилавото) опит, за особеностите на дискотеките в шоплъка?*

Накратко! В тези заведения онова, дето ти се иска – сините като рилско небе очи, чувствените, широко отворени, кобалтови зеници като крайвечерни езера, тъмно русите към рижо коси и ситните летни лунички по кожата на безоблачния изгрев, подканящото докосване на разноцветните нежни, закъснели цветя и меко резидави треви, прегръщащите туфи, дълбокото и примамващо зелено на безкрайния клек и извиващата се сластно към далечината пътека, онзи прекрасен рилски танц – неизменно завършва с кютек, пого или поне синина.

А всички в този разказ сме от провинцията и говорим меко… О, свещен ужас!?

* В тази категория не влиза северозападния район, който се характеризира с по-различни нрави, съблазни и ритми. Сещам се, да кажем, за едно преживяване в ранните утренни часове край с. Долни Лом на Борислав, споменато бегло в хрониката на Милко от ерата на Форума с поетичното заглавие „Половин нахапана, портокалова луна“ .

Нататък Дис-кю-тек

Бяло поле за драскачи

Тази част на Рила е особено плавна и отворена. Идеална за прохождане в ските, колелото, туристическата лирика и други културно-масови пристрастявания… Хич не е необичайно да се разминеш с омаян снегоходец с румени бузи и искряща тубичка червено вино (5 литра, за протокола).

Аз бях по-делови, но пък нещата се получиха без особено напрежение, така… как да кажа? Красиво! Всичко си беше на мястото. Хрупкав сняг, куче за компания, бира на „Македония“ и цял връх за спускане. Как да не пропи… ъъъ… пропише човек?!

Нататък Бяло поле за драскачи

Пиши #%§ и да бегаме!

нов принос

Мусала, освен че е най-високият връх на Балканите (и продължава да расте, между другото), е известен с най-малко още три неща: 1) големия човекопоток; 2) красноречивите графити (един сред многото е култовият „Сидере, куче, анатема!“ и 3) прекрасния обзор, който дава към околността – рилската, а и по-общата… ХорА из езерата не регистрирахме.

Ние, нали сме „по-така“, допринесохме за всичките тия три неща по един по-изкусен, даже ненатрапчив начин.

Нататък Пиши #%§ и да бегаме!

Една тъща и много колоездачи

кратък миг на безтегловност

Нещо напоследък съм се умълчал, но не е защото съм спрял да ходя насам-натам, а го давам по-делово, по-спортно… Грях ми е! Неусетно се хлъзгам по наклонената плоскост…

Но, ето, дойде рожденият ден на тъщата – от други истории знаете, че тя е изцяло положителен герой – и вместо да си го пищомеря, както някои зли езици го наричат, аз реших да го меря на другите. Жалка компенсация, но толкова… само един етап от Благото ендуро тази година.

След това се отдадох на пивка радост и хранителен покой :) Дай, Боже, всеки му!

Нататък Една тъща и много колоездачи

Страшно езеро в главата

страЩно!

Понякога ми е доста трудно да измисля заглавие. Не винаги, но този случай е такъв. Постоянно се колебая между желанието да изпъкна, да оригиналнича и после обратно – да туширам присъщата ми маниерност, да бъда директен. Живеем в простичко сложен и все по-банален свят.

Ще ви разкажа за настоящия случай съвсем откровено. Нещо като инвентаризация на развинтените ми асоциации. Току-виж ходом се родило нещо.

Нататък Страшно езеро в главата

Сняг на хоризонта

високо на другия бряг

С Бомбата се бяхме наточили да погазим малко сняг, но докато се мобилизираме, той взе, че се стопи. Косвен участник, невинен мотив бяха и нашите мили жени, а ние – несломими герои в техните топли очи.

В пълно бойно снаражение се изкатерихме по вкопаните пътеки над с. Бистрица, а после нагоре-надолу из хвойната и хруптящия по сенките сняг. Тамън Малък Полич се изпречи на хоризонта и пладнето се търкули към Влахина… с него и ние по обратния път. Някой следващ път.

Нататък Сняг на хоризонта

Класическа увертюра в си бемол

в горната част на октавата

Кой би предположил, че в средата на ноември, петък 13-ти, слънцето ще пече като за последно, а високата Рила ще предложи главозамайваща акустика за едно наше класическо изпълнение.

Дилетантите в бранша сигурно вече се питат: къде, как и защо? Верните почитатели (понякога и жертви) на нашето творчество вече знаят – планината, прекрасно къс ден, с колелата… защото така ни харесва!

Музика, текст и аранжимент: Щуров/Ботушаров, feat. Зеро. Понякога сме трудни за слушане… в понеделник.

Нататък Класическа увертюра в си бемол

По горните етажи

топли дипли

Моята добра жена ме смята за будител. Аз се виждам с по-скоро неустановена роля, но в нейните очи явно съм високо. Гледайте да видите.

Цялата неделя я посветихме на съвсем банално есенно почистване – паяжини, прах, счупени керемиди. Най-високото беше покрива на къщичката в Горна Василица. Всичко това обаче е било за камофлаж, на който аз се подлъгах с наивен бригадирски ентусиазъм. Трябвало е да сме близо до Долна Баня и топлия контраст на следобеда. Защото в 3 часа точно Спаси ме качи виииисоко (не в метри). Вятър ме повя на бял кон… Бял беше, но пък кон!? По-скоро трабантът на самолетите – малко към интимно, но пък много свое… вътре из небето.

Нататък По горните етажи

Гъби по време на избори

отметка в синьото поле
отметка в синьото поле

Много години по-късно, пред взвода за разстрел, Щуров щеше да си спомни… Оп, романите ми се преплетоха нещо.

Лятото хич не валя. Гъби нямаше. Тръгна дъждът, слънцето не закъсня, дойдоха избори и гъбите влязоха в дневния ред. Това ако не е заговор срещу демокрацията? :D

Спокойно, будно гражданско съвест! Дадохме своя глас и в името на приятния октомврийски ден, гальовното есенно слънце полазихме склоновете над Бодрост.

Нататък Гъби по време на избори