Една тъща и много колоездачи

кратък миг на безтегловност

Нещо напоследък съм се умълчал, но не е защото съм спрял да ходя насам-натам, а го давам по-делово, по-спортно… Грях ми е! Неусетно се хлъзгам по наклонената плоскост…

Но, ето, дойде рожденият ден на тъщата – от други истории знаете, че тя е изцяло положителен герой – и вместо да си го пищомеря, както някои зли езици го наричат, аз реших да го меря на другите. Жалка компенсация, но толкова… само един етап от Благото ендуро тази година.

След това се отдадох на пивка радост и хранителен покой :) Дай, Боже, всеки му!

Нататък Една тъща и много колоездачи

Страшно езеро в главата

страЩно!

Понякога ми е доста трудно да измисля заглавие. Не винаги, но този случай е такъв. Постоянно се колебая между желанието да изпъкна, да оригиналнича и после обратно – да туширам присъщата ми маниерност, да бъда директен. Живеем в простичко сложен и все по-банален свят.

Ще ви разкажа за настоящия случай съвсем откровено. Нещо като инвентаризация на развинтените ми асоциации. Току-виж ходом се родило нещо.

Нататък Страшно езеро в главата

Сняг на хоризонта

високо на другия бряг

С Бомбата се бяхме наточили да погазим малко сняг, но докато се мобилизираме, той взе, че се стопи. Косвен участник, невинен мотив бяха и нашите мили жени, а ние – несломими герои в техните топли очи.

В пълно бойно снаражение се изкатерихме по вкопаните пътеки над с. Бистрица, а после нагоре-надолу из хвойната и хруптящия по сенките сняг. Тамън Малък Полич се изпречи на хоризонта и пладнето се търкули към Влахина… с него и ние по обратния път. Някой следващ път.

Нататък Сняг на хоризонта

Класическа увертюра в си бемол

в горната част на октавата

Кой би предположил, че в средата на ноември, петък 13-ти, слънцето ще пече като за последно, а високата Рила ще предложи главозамайваща акустика за едно наше класическо изпълнение.

Дилетантите в бранша сигурно вече се питат: къде, как и защо? Верните почитатели (понякога и жертви) на нашето творчество вече знаят – планината, прекрасно къс ден, с колелата… защото така ни харесва!

Музика, текст и аранжимент: Щуров/Ботушаров, feat. Зеро. Понякога сме трудни за слушане… в понеделник.

Нататък Класическа увертюра в си бемол

По горните етажи

топли дипли

Моята добра жена ме смята за будител. Аз се виждам с по-скоро неустановена роля, но в нейните очи явно съм високо. Гледайте да видите.

Цялата неделя я посветихме на съвсем банално есенно почистване – паяжини, прах, счупени керемиди. Най-високото беше покрива на къщичката в Горна Василица. Всичко това обаче е било за камофлаж, на който аз се подлъгах с наивен бригадирски ентусиазъм. Трябвало е да сме близо до Долна Баня и топлия контраст на следобеда. Защото в 3 часа точно Спаси ме качи виииисоко (не в метри). Вятър ме повя на бял кон… Бял беше, но пък кон!? По-скоро трабантът на самолетите – малко към интимно, но пък много свое… вътре из небето.

Нататък По горните етажи

Гъби по време на избори

отметка в синьото поле
отметка в синьото поле

Много години по-късно, пред взвода за разстрел, Щуров щеше да си спомни… Оп, романите ми се преплетоха нещо.

Лятото хич не валя. Гъби нямаше. Тръгна дъждът, слънцето не закъсня, дойдоха избори и гъбите влязоха в дневния ред. Това ако не е заговор срещу демокрацията? :D

Спокойно, будно гражданско съвест! Дадохме своя глас и в името на приятния октомврийски ден, гальовното есенно слънце полазихме склоновете над Бодрост.

Нататък Гъби по време на избори

Какво е нужно за скандал?

борба за умовете и духовете

Отговор: жена и нищо… В описания по-долу случай тази житейска закономерност не важи, защото (1) имахме не жена, а две и (2) „нищото“ не беше съвсем нищо.

Но пък точно с този виц започна нашият (аз и Конушлиев) красив опит да въведем нашите по-добри половинки в изкушенията на зимната планина. Качване с лифта, разходка по облото било над Картала и безметежно връщане – да бъде, но не би. С вдъхновението и лековерието на нашите жени, с мълчаливото съгласие на Владо дойде и моето желание за импровизация. Каква е тая работа да се връщаме от’дето сме дошли?!

Само да вметна нещо преди да видите „скандала“. След като чу вица, моята умна жена пророчески заключи „Значи вие двамата сте нищото!“ Оставям ви сами да прецените. Нататък Какво е нужно за скандал?

Насветло край Баланица

от зима в лято

Не съм сигурен какво точно се зове „Баланица“, но то по няколко параграфа се оказа Подходящото място за повторна премиера на смълчалите се „щуротийки“.

Напоследък – и аз не знам защо – изследователските пътешествия останаха на заден план. Не съм спирал да карам, но в името на спорта не съм се губил. Старият ми фото-апарат, също така, предаде Богу дух. А какво е великото велосипедно откритие без бордови дневник!?

Та бях усмирил щурия порив към храсталака.

Нататък Насветло край Баланица

In Utero

у дома

Тази долина е по-различна и тогава ние само го усетихме без да можем да го видим в пълнота. Вместо каменни зъбери и плашещи пропасти, езерата се приютяват в плавните и меко зелените гънки на планината. Тежката мъгла ни кара да се чувстваме като в утроба – тихо, може би самотно, но топло – у дома.

Къде е това?

Нататък In Utero

Непорочна есен или нещо като декларация

отровна или не

Аз обичам жена си повече от колоезденето и от всичко друго.

Тук някъде, може би, трябва да спра, защото как по-ясно да го кажа.

Все пак обичта трябва да се показва, освен казва… Поканата за тази разходка беше неудържима, не защото Спаси ми вярва безрезервно. Еле пък за маршрути в гората! Обаче предвид историята от миналата седмица просто нямаше как да откаже. Ще и покажа.

Нататък Непорочна есен или нещо като декларация