Двама до Ябланица (без да броим четирите пътеки)

sir Адаша
Sir Адаша

Като същински улегнали байкърмени аз и Адаша си спретнахме една аристократична разходка до Ябланица… почти като с лодка.

Родословието ни е все така простовато, но заради безхаберието, с което се измъкнахме от всякви съботно-неделни обязаности, заради примрелите от дълго лято хълмове и гори, и заради яваш-яваша като modus vivendi се почувствахме царе.

Не! Като следобедни богове.

Нататък Двама до Ябланица (без да броим четирите пътеки)

Ръждиви хълмове

дружно печени
дружно печени

Тази есен не съм доволен от цвета на листата. Прекалено рязко ги хвана студа и са едни такива… свито цветни.

Разходката беше топла, слънчева, а gender балансът в нашите среди е все по-окуражаващ :D Да, сигурно простаците си мислят разни работи, но аз не съм от тях.

Простаци!

Да погледаме заедно :)

Нататък Ръждиви хълмове

Повторението е майка на…

писане по склона
милувка по хълма

… отрезвяването.

Желява ни хареса първия път и закономерно повторихме с Любчо и разширен състав.

Характерното за първия тек е, че създава очакване за невероятно утвърждаващ втори, но уви, както в секса, вторият е някак омекотен и по-скоро въпрос на техника. Но пък чак тогава идва точната преценка – йебеш и фърляш или вземаш за цял живот.

Нататък Повторението е майка на…

Есента от сухата страна

Желява Red Bull

По време на Велорали „Мургаш“ си обещахме да посетим отново долината на Желявската река. Мислих си, как мястото е направено като от миньорска шлака. Толова много сух чакъл на едно място…

Не бе нужно хубавото време да ни убеждава дълго. Чевръсто се изкачихме по асфалта, поразузнахме разни пътеки и после изкатерихме до основното било, откъдето да хванем пълното издание на спускането.

Нататък Есента от сухата страна

Мургаш по белгийски

сипей от есен
сипей от есен

Още в началото дръпнах на състезателите. Без много усилия, с есенно вдъхновение и спортно безхаберие натрупах час аванс… само Любчо остана в борбата ;)

Нямаше да има интрига във Велорали „Мургаш“, ако цветовете не бяха по-силни от нас… и баце Вуте пак спечели :D

Един имровизирано чудесен ден, в който съчетахме медийни отговорности, вдъхновяващ маршрут и кратки срещи с велосипедни хора в много есен. Нататък Мургаш по белгийски

Кристален студ

ззззз
ззззз

Струва ми се, зимата дойде.

Съмнение, всъщност, не трябва да има и това може да се потвърди от премръзналите ми пръсти след двучасовата разходка над кв. Сеславци.

Кратка, кратка, но пък доста изплезваща… Не знам да има дума за тоя феномен, но разкаляното било беше станало на фини кристали, които хрущяха шумно в мъглата и затрудняваха адски търкалянето ми… зор.

Нататък Кристален студ

Съчетано веловъртене с елементи на айляк

съчетано по баира
съчетано по баира

Сбрахме се с Роско и свиленградската агитка (дзъъть) да уважим Кремиковските забележителности – маанаастири, хижи, кучета и бириии…

От х. Стрелец продължихме по билото в посока с. Локорско. Тамошният ландшафт е благодатен за разпространения свободен стил „позиране“ и безметежно трево-мачкане. Бяхме наистина вдъхновени!

Нататък Съчетано веловъртене с елементи на айляк

BBQ в Локорско

плосък поглед
плосък поглед

По повод на светлия деветосептемврийски рожден ден на небеизвестния Бомбата и г-жа Криската сме в Локорско по шорти.

‘Шорти’ е метафора за трудно преводимата кръстоска между мек Странджански и серт Софийски диалект, който идва да изобрази безметежното ма’ане на къси гащи и други дзвънкащи съдини отвъд строгия, но справедлив гняв на жените.

Нататък BBQ в Локорско

Експедиция на запад

близко до облаците
близо до облаците

Да се стигне от Локорско по билото до Подгумер на 8-ми март?!? … озовахме се в Изгрев :D

Не си спомням как жените ни отпуснаха гарнизон на този ден, но мисията беше да разучим билото след Локорско в посока Искърското дефиле.

В този район има толкова разнообразно каране… Спускането към Изгрев се оказа по-кратко от очакваното, но си струваше. В обратната посока ще е по-удачно – квартал Изгрев (Нови Искър), качване до билото, към Локорско и пускане по арабийската пътека.

Нататък Експедиция на запад

Локорско и отвъд

търсят се приключения

Поредната хамалска история. Вече сигурно ме мразят :D.

Признавам си веднага. Аз го измислих. Идейният план беше да се изкачим от Локорско, да превалим билото и да се спуснем към с. Бакьово. Пътеката до селото беше много добра, но обрасла. Местните на мегдана ни разубедиха да следваме р. Елешница нагоре – доста пълноводна и се върнахме обратно по един душмански път.

Обратното горе се оказа доста проветриво и в бързането изпуснахме пътеката към Локо, та се търтолехме по пътя :(. Следващия път – поправителен.

Нататък Локорско и отвъд