Добре, че бусът се счупи

В деня на будителите е добре да си вземем поука.

Миналия уикенд нашите хора от Крива спица като се прибирали от Врачанско, след като там отнесли всички бочове, бочковчета и бочковизми, толкова се надъхали, че щели да отнесат и един тир преди Ботевград. Всички са добре, включително и колелата, но бусът е щета. Няма кой да вози сега!

След една седмица част от същия ендуро цвят на Крива спица съчета необходимото с приятното и освен че си прибраха велосипедите от софийско пожелаха да ги „повозя“ (нали… без буса). На мен ми дойде дюшеш – бях се настроил за една класическа real enduro Ябланица. Отгоре дойде и натоканата YT-ка на инж. Русев, т.е. възможността най-накрая и аз да покарам модерно (а не детско) колело. Как да откажа?!

Та, сега за поуката: Драги ендуристи, освен че трябва да карате бусовете внимателно, хубаво е от време на време и да не ги карате, а да покарате велосипедите си. До Ябланица и обратно цвета на Крива спица доби морно есенни цветове и почти окапа ;)

Стягайте се! :D

Нататък Добре, че бусът се счупи

Уикенд, два сезона и един късметлия

Няма какво толкова да се обяснава – в събота сутрин малко зима, сняг и ярка светлина на ски, а в неделя топъл следобед с две сухи пътеки на две колела. Не си ги представях така нещата, но реших да се възползвам. Лош ли съм, а?

Иначе е нагледен пример с колко еднакви и досадни неща се занимавам в опуснатото си време – нагоре, надолу и после пак. За да не се бъркате, ги представям в моно и в стерео. Общото е, че хванах тен.

Нататък Уикенд, два сезона и един късметлия

Двама до Ябланица (без да броим четирите пътеки)

sir Адаша
Sir Адаша

Като същински улегнали байкърмени аз и Адаша си спретнахме една аристократична разходка до Ябланица… почти като с лодка.

Родословието ни е все така простовато, но заради безхаберието, с което се измъкнахме от всякви съботно-неделни обязаности, заради примрелите от дълго лято хълмове и гори, и заради яваш-яваша като modus vivendi се почувствахме царе.

Не! Като следобедни богове.

Нататък Двама до Ябланица (без да броим четирите пътеки)

Ръждиви хълмове

дружно печени
дружно печени

Тази есен не съм доволен от цвета на листата. Прекалено рязко ги хвана студа и са едни такива… свито цветни.

Разходката беше топла, слънчева, а gender балансът в нашите среди е все по-окуражаващ :D Да, сигурно простаците си мислят разни работи, но аз не съм от тях.

Простаци!

Да погледаме заедно :)

Нататък Ръждиви хълмове

Повторението е майка на…

писане по склона
милувка по хълма

… отрезвяването.

Желява ни хареса първия път и закономерно повторихме с Любчо и разширен състав.

Характерното за първия тек е, че създава очакване за невероятно утвърждаващ втори, но уви, както в секса, вторият е някак омекотен и по-скоро въпрос на техника. Но пък чак тогава идва точната преценка – йебеш и фърляш или вземаш за цял живот.

Нататък Повторението е майка на…

Есента от сухата страна

Желява Red Bull

По време на Велорали „Мургаш“ си обещахме да посетим отново долината на Желявската река. Мислих си, как мястото е направено като от миньорска шлака. Толова много сух чакъл на едно място…

Не бе нужно хубавото време да ни убеждава дълго. Чевръсто се изкачихме по асфалта, поразузнахме разни пътеки и после изкатерихме до основното било, откъдето да хванем пълното издание на спускането.

Нататък Есента от сухата страна

Мургаш по белгийски

сипей от есен
сипей от есен

Още в началото дръпнах на състезателите. Без много усилия, с есенно вдъхновение и спортно безхаберие натрупах час аванс… само Любчо остана в борбата ;)

Нямаше да има интрига във Велорали „Мургаш“, ако цветовете не бяха по-силни от нас… и баце Вуте пак спечели :D

Един имровизирано чудесен ден, в който съчетахме медийни отговорности, вдъхновяващ маршрут и кратки срещи с велосипедни хора в много есен. Нататък Мургаш по белгийски

Кристален студ

ззззз
ззззз

Струва ми се, зимата дойде.

Съмнение, всъщност, не трябва да има и това може да се потвърди от премръзналите ми пръсти след двучасовата разходка над кв. Сеславци.

Кратка, кратка, но пък доста изплезваща… Не знам да има дума за тоя феномен, но разкаляното било беше станало на фини кристали, които хрущяха шумно в мъглата и затрудняваха адски търкалянето ми… зор.

Нататък Кристален студ

Съчетано веловъртене с елементи на айляк

съчетано по баира
съчетано по баира

Сбрахме се с Роско и свиленградската агитка (дзъъть) да уважим Кремиковските забележителности – маанаастири, хижи, кучета и бириии…

От х. Стрелец продължихме по билото в посока с. Локорско. Тамошният ландшафт е благодатен за разпространения свободен стил „позиране“ и безметежно трево-мачкане. Бяхме наистина вдъхновени!

Нататък Съчетано веловъртене с елементи на айляк

BBQ в Локорско

плосък поглед
плосък поглед

По повод на светлия деветосептемврийски рожден ден на небеизвестния Бомбата и г-жа Криската сме в Локорско по шорти.

‘Шорти’ е метафора за трудно преводимата кръстоска между мек Странджански и серт Софийски диалект, който идва да изобрази безметежното ма’ане на къси гащи и други дзвънкащи съдини отвъд строгия, но справедлив гняв на жените.

Нататък BBQ в Локорско