Естетическа теория за напречното движение

ето я и формулата

По време на 11-та поред Перпендикулярна (напречна) вселена досадих на немалко хора с тази история. Тя тръгна от един мой приятел, който е много добро момче, но е непрактично умен. Какво значи това? Ще разберете по-късно.

Та, казусът е следният: ако видите две хубави момичета, доста хубави, но първото е малко по-хубаво, правилно ли е да кажете, че второто е по-грозно? Може ли в една такава конкретна ситуация (на няколко изплезени мъжки езика) нещо, което ни харесва макар и в различна степен на слюноотделяне, да бъде гледано откъм грозното и гадното?

Ще ви спестя аргументите от диспута между програмиста и другите двама със свободни професии, защото ще стане досадно. Не ми е това мисълта. Опитвам се да обясня що е то да си непрактичен велосипедист (в аналогия с непрактичния ум на моя приятел) и какви са ежедневните ползи за колоезденето от нетипичните полети на мисълта? Готови ли сте?

Нататък Естетическа теория за напречното движение

101 забавни начина…

Три в едно

…не да умреш, a да вземеш стръмна, крива, тясна и хлъзгава sерпентина. S всички тези епитети, може ли да не е било хубаво?

Да sпрем с аналогиите, защото първата във вселената надпревара по вземане на 101 Sерпентини е безмислено да се уподобява.

Благодарение на Руси ще се пренесем на един от мнооогото завои в галактиката.

Нататък 101 забавни начина…

Юбилейно издание

празник

Отговорността пред участниците в такива паметни събития е двойно голяма – да изживяваш и да го предаваш.

Двете неща обаче си пречат – живеенето и писането, карането и снимането. В удавения от образи днешен свят публиката е глезена. Иска предаване на живо, иска изоболие от картинки, движение, а това неусетно скрива живота. Вместо да го караме, ние го снимаме. Вместо да празнуваме, ние го регистрираме. Не е ли време за обрат?! Не е ли време за среден пръст?! А, Щипков?

Това е нещо като претенциозна теория, която удобно оправдава моя мързел… или несполука. Можех да кажа, че слънцето лошо (много) печеше, че бързах, че беше голям зор – беше.

Тц! Живея без да share-вам. Карам без да спирам. Нали, Пешо!? ;)

И така поне още десет пъти.

Нататък Юбилейно издание

Родопско равно

три дена от спасението

Сигурно сте го чували този израз? В по-популярната си употреба значи билно каране нагоре-надолу с различни амплитуди, по-често резки. Въведено е като характерна велосипедна практика от известния родопски байкарон Атанака сан, още познат сред ближните и последователите си като Дишащия пътеки.

След първите три недостатъчни дни на Седмата перпендикулярна понятието придоби по-жив смисъл. Когато дъхът и тласъците на цялото ти тяло се събират в една тясна пътека, в още един оборот, през още един праг… Дааа! Това е равно на живот.

Мизерно кратък байкаронски живот! :D

Съжалявам, че няма да видите нищо от „равните“ пътеки, но живия живот трудно се улавя. Вижте някои от героите и техния блажен гърч – този път във физиономии и емоции.

Нататък Родопско равно

Мимолетна доза щуротия

щуропиене

Обикновено тук става дума (или образи) за щуротийки. Този ден беше запълнен от една наистина голяма и истинска щуротия… оп, Щуропия :D

Намерихме се малко над с. Бориково – почти средата на тази епична транс-родопска авантюра. Подкарахме към отвъд-баирното Киселчово, откъдето с натежал корем се върнах към Арда… точно след четвъртото пиво.

Класици!

Нататък Мимолетна доза щуротия

⊥ ∞ 2

самоосъзнаване
ergo sum

Отново из Родопите с клуб „Крива спица„.

Вторият път ни събраха в Пещера, за да поемем все нагоре към с. Равногор, където прекарахме първата палаткова вечер. Спускането на следващата  утрин към яз. Въча оправда очакванията. Някои удариха бонус и през с. Черешка.

След това ни очакваше пладнешко катерене към с. Осиково и х. Персенк. Третият ден: с. Михалково, м. Лисечево и подножието на в. Баташки снежник. За финал през четвъртия ден се свличахме дълго към Пещера.

Нататък ⊥ ∞ 2

⊥ ∞

утрото дими
утрото дими

Няма нищо по-хубаво от лошото време… Историческата първа перпендикулярна вселена протече в бутиков вид… поради лошото време и експерименталния си характер.

Част от опитните мишки бяха Спаси и Крис, но само като придружаващ транспорт (тяхна е и гледната точка). Сборният пункт беше в Нареченски бани, а първата вечер на х. Пашалийца ни задъждяви здраво. На другата сутрин кандиса и безметежно стигнахме х. Преспа (наистина е царицата). Третият ден останахме сухи, защото напуснахме основната група, която посети Белинташ. Яд ме е!

Нататък ⊥ ∞

Паралелна вселена ’06

наназорно
наназорно

Това беше втората за нас, иначе официално трета, успоредна права в посока Родопите.

Маршрутите, местата и баирите си бяха типични ала накавщина (термин добил популярност покрай извратените и многохилядни велосипедни и преди всичко „равни“ изкачвания на Наско от Пловдив), но пък закотвянето ни в пампоровския хотел не беше най-добрата идея, освен алиби да мотивирам Спасиното идване.

Нататък Паралелна вселена ’06