баш рахат

Дълго време мина от последното целодневно връткане и при първата се отдала възможност лапнах стръвта. Ентусиасти за Очин дол – един билюк. Небето беше синьо, облаците розови на пимбяни точки, демек – светли хоризонти.

Снежецът по билото на Пършевица разбута здравия разум на Любчо, но радикалната опозиция в групата пред Милановския хоремаг доминираше. Припевът на бабите, мастиката, а и да не се излагаме пред чужденците (How typical!), подтиснаха всекий консервативен напън.

(още…)

колегиалност

Двама малки туристи на разходка около с. Заселе, водопада и пролетните морави.

Спряхме возилата на площада в Заселе и бързо намерихме горната кръчма… доста приятен хотел със страхотна кухня. С натежали кореми се спуснахме до поляните над водопада и там се отдадохме на безметежен айляк.  Ако я нямаше навалицата, щеше да е още по-добре.

(още…)

ядлива!?

Много орехи, кестени, ябълки, къпини, гъъъби и други есенни благини около с. Бов.

Разходихме се от с. Гара Бов по реката ногоре в посока х. Тръстеная. Стигнахме до езерата, но хижата не уважихме. Радвахме се и събрахме доволно количество диви плодове. Не подминахме и т.нар. Вазова къща, а гъбите изядохме в масло и малко притеснение.

(още…)

светлината ни води

Едно незабравимо каране по януарски. Трябваше просто да се качим до х. Тръстеная и да се спуснем към Еленов дол…

Слънчевият януарски ден започна да приключва, когато решихме от Седемте престола отново да се върнем на билото. Е, от това било видяхме само далечните светлини на София, а в самата нея се озовахме чак към 23.00 ч. след мразовито, хлъзгаво и въз тъмно спускане към с. Лесков дол и Своге.

(още…)