Поне двама, но може и повече

Има-няма вече петнадесет години разказвам истории от перпендикулярния свят – неизменни драми, неординерни картини, обрати и незаменими щастия.

Но няма да е късно да надзърнем към човешките връзки, които изгражда тази велосипедна мистерия. Идваше ми да го нарека „любоф“, но изпитах заслужен свян към семейната аудитория и непоправимите имиджови щети, които могат да нанесат някои весели асоциации с уредите в нашия бранш – курбели, педали и пр.

Действителността отдавна е опровергала половата хомогенност на нашето вело общество. Ехеее, колко половинки са се намерили, на какви изпитания са се подлагали, а сигурно са се и разпадали… Но да не правим сантиментални отклонения.

Става дума за приятелства. Докато гледате редицата от (да не се лъжем) еднообразни кадри – някакви шарени хора, тука-таме голи, размахват телеса и колела насред планинските стихии, – не можете да не забележите някои проблясъци, трудно доловимо ухание, есенция във въздуха между двама, но може и повече участници… Потърсете ги!

Все едно когато пръднеш, да има кой да те разбере, приеме и съучастнически да ти отговори… а не, ей така, възмутено да се отвърне.

За това говорим – дует, оркестър, цяла перпендикулярна симфония.

Нататък Поне двама, но може и повече

Чичо се върна

След време, в някой зноен ден като днешния, докато седя на масата, застлана с позахабена карирана мушама, докато лениви следобедни мухи кацат върху дисплея, а аз плъзгам артритен пръст по прашните сектори на някой архаичен хард диск, ще попадна на тия снимки и ще си река: „Ееей на това каране усетих, че съм отживелица!“

Но милата ми жена, обляна в лековита светлина, ще се пресегне през масата, ще ме погали по рехавата, но облагородена от мъдростта на годините коса, ще ми сипе от разгазираната галонка и кротко ще ми внуши: „Още ставаш!“

[Сепнато към патетично] Но това време още не е дошло!

Arise, arise, riders of 26-ци!*
Spokes shall be shaken, rims shall be splintered,
a coil day, an aluminium day, ere the snow melts!
Ride now, ride now, ride! Ride for ruin and the carbon’s ending!

… отеква в главата ми класикът.

* Архаичен размер колела, все по-рядко използван в актуалното планинско колоездене, чийто отчаян адепт е и пишущият тия нелепици.

Нататък Чичо се върна

Колко коня виждате на картинката?

По всяка вероятност няма да можете да ги преброите вярно.

Точно толкова объркани останахме двамата със Зеро, когато след един много изнурителен ден над Крупник въпросите останаха повече от отговорите, противоречията повече от изводите.

Сигурно съм споменавал, но конете и останалият копитен добитък са в особен брачен съюз с mtb-то. Като в класически турски сериал в този брак има много щастливи моменти, недоразумения, съкрушаващи обрати, небръснати злодеи, неизяснени роднински връзки и изгубени велосипедни души. Разбира се, финалът идва с протяжен кадър под драматичните лъчи на отиващото си слънце и двама мъже, обляни в съл… в солена и грапава пот.

Ето я и нашата неподправена история.

Нататък Колко коня виждате на картинката?

Като човек самотен

Нищо драматично не се случи! Бързам да го кажа, макар някои от картинките, които ще видите, да ме отвяха към думите на Борис Христов, дето ги изпя Tодор Колев… таа сега си подсвирквам, макар и фалшиво.

лови мухите и ги пуска

Няма как по друг начин да се опише самохвалното безплодие на нашето занимание. Всеки здравомислещ човек би се замислил преди да се изхлузи от топлото одеало и съблазнителния допир на жената, да се натовари в колата и под унилия априлски дъжд да тръгне към безцветните баири оттатък, по асфалта. Малко по-нагоре дъждът преминава в сняг от тромави, заблудени снежинки.

човек си прави селфи и го пуска

Гората е празна от всякакъв шум. С пухтенето си двама чичовци на средна възраст известяват за неуместното си, но упорито присъствие. Съскат ските по тежкия сняг. Няма небе, няма земя. Една фигура сама…

Е, и фотографът, но не задълбавайте толкова! Поредната инсинуация.

Нататък Като човек самотен

План Б като Белмекен

Извинявам се за дългото мълчание, но обещаният рестарт продължи по-дълго от очакваното. Колелото е още в бокса, а климатичните условия около забежките към Черни връх нито веднъж не предполагаха нещо кой-знае-какво за споделяне – не и от видимия спектър…

Дойде време да сменим посоката. Оригиналният план предвиждаше изкачване до връх Белмекен, но опасността пак да се озовем на „черен“ връх и дебалансиращите му мъгли ни бутна у лево, където слънцето огрява.

В преследване на дупките между облаците се озовахме на Каменити чал и откъм по-хубавата страна на пантенето. Нека тя бъде и с вас!

Нататък План Б като Белмекен

Рестартирай и ша са опрай

В средата на 90-те на миналия век, когато излезе Уиндоус 95, доби популярност една магическа формула, едно универсално заклинание, един мощен екзорсистки жест, който решаваше всички житейски неудачи.

Изминалата година се оказа доста бъгава, почти колкото Уиндоуса… ;) Налагаше се често да излизаме, после пак да влизаме. Нерядко на някои от нас се показваше и син екран. Затова дойде време да ударим „ресет“ бутона.

Нататък Рестартирай и ша са опрай

Кресна таймс

В навечерито на празника е хубаво да си напомним, че има и светлина! Колкото и да са върли кресненските баири, колкото и да са безпощадни драките по изгризаните, жълти склонове на македонската земя, тя е топла, блажна и тежка като катунски тахан.

Да не говорим за бородилската скара и червеното винце от там…

Наздраве и консумирайте с мярка!

Нататък Кресна таймс

Добре, че бусът се счупи

В деня на будителите е добре да си вземем поука.

Миналия уикенд нашите хора от Крива спица като се прибирали от Врачанско, след като там отнесли всички бочове, бочковчета и бочковизми, толкова се надъхали, че щели да отнесат и един тир преди Ботевград. Всички са добре, включително и колелата, но бусът е щета. Няма кой да вози сега!

След една седмица част от същия ендуро цвят на Крива спица съчета необходимото с приятното и освен че си прибраха велосипедите от софийско пожелаха да ги „повозя“ (нали… без буса). На мен ми дойде дюшеш – бях се настроил за една класическа real enduro Ябланица. Отгоре дойде и натоканата YT-ка на инж. Русев, т.е. възможността най-накрая и аз да покарам модерно (а не детско) колело. Как да откажа?!

Та, сега за поуката: Драги ендуристи, освен че трябва да карате бусовете внимателно, хубаво е от време на време и да не ги карате, а да покарате велосипедите си. До Ябланица и обратно цвета на Крива спица доби морно есенни цветове и почти окапа ;)

Стягайте се! :D

Нататък Добре, че бусът се счупи

За ползите и вредите от политиката

Още докато обмислях точния маршрут и събирах компания (т.е. водех предизборна кампания), знаех, че ще се получи изтрещяла работа. Но на избори като на избори! Завъртях ги нещата предимно откъм хубавата им страна като един изпечен демагог.

Избирателната активност напоследък е проблемна, както знаете, но моята партия е балансьор – не ѝ трябва мнозинство. В случая един бодър и доверчив приятел е напълно достатъчен.

Управленската програма беше амбициозна. Обещанията за ярко есенно слънце ни мотивираха да следваме начертания маршрут и от село Бистрица, Дупнишко да опнем билото до Голям Полич и в най-дръзновените си желания да се върнем или по долината на р. Бистрица, или по отсрещното Отовишко било. Това се казва „Голям рилски шлем“!

Няма да сте изненадени, ако разберете, че преди изборите е една, а след изборите съвсем друга… като женитбата! ;)

Нататък За ползите и вредите от политиката

Работа, работа… и топки!

Както е казал геният на партийния лозунг, „Работа, работа, работа“… Или беше „Дела, дела и само дела!“ (Взех да се бъркам вече.) Обаче, драги зрители, освен тия три работи се искат и топки.

Сега ще ви обясня. Като казвам „топки“ имам предвид „идея, план, постоянство, страст и приятели“. Работата губи лесно смисъл, ако го няма семето на тия здрави топки. Трябва си пълен пакет с кауза.*

Нататък Работа, работа… и топки!