Като човек самотен

Нищо драматично не се случи! Бързам да го кажа, макар някои от картинките, които ще видите, да ме отвяха към думите на Борис Христов, дето ги изпя Tодор Колев… таа сега си подсвирквам, макар и фалшиво.

лови мухите и ги пуска

Няма как по друг начин да се опише самохвалното безплодие на нашето занимание. Всеки здравомислещ човек би се замислил преди да се изхлузи от топлото одеало и съблазнителния допир на жената, да се натовари в колата и под унилия априлски дъжд да тръгне към безцветните баири оттатък, по асфалта. Малко по-нагоре дъждът преминава в сняг от тромави, заблудени снежинки.

човек си прави селфи и го пуска

Гората е празна от всякакъв шум. С пухтенето си двама чичовци на средна възраст известяват за неуместното си, но упорито присъствие. Съскат ските по тежкия сняг. Няма небе, няма земя. Една фигура сама…

Е, и фотографът, но не задълбавайте толкова! Поредната инсинуация.

Нататък Като човек самотен

План Б като Белмекен

Извинявам се за дългото мълчание, но обещаният рестарт продължи по-дълго от очакваното. Колелото е още в бокса, а климатичните условия около забежките към Черни връх нито веднъж не предполагаха нещо кой-знае-какво за споделяне – не и от видимия спектър…

Дойде време да сменим посоката. Оригиналният план предвиждаше изкачване до връх Белмекен, но опасността пак да се озовем на „черен“ връх и дебалансиращите му мъгли ни бутна у лево, където слънцето огрява.

В преследване на дупките между облаците се озовахме на Каменити чал и откъм по-хубавата страна на пантенето. Нека тя бъде и с вас!

Нататък План Б като Белмекен

Рестартирай и ша са опрай

В средата на 90-те на миналия век, когато излезе Уиндоус 95, доби популярност една магическа формула, едно универсално заклинание, един мощен екзорсистки жест, който решаваше всички житейски неудачи.

Изминалата година се оказа доста бъгава, почти колкото Уиндоуса… ;) Налагаше се често да излизаме, после пак да влизаме. Нерядко на някои от нас се показваше и син екран. Затова дойде време да ударим „ресет“ бутона.

Нататък Рестартирай и ша са опрай

Кресна таймс

В навечерито на празника е хубаво да си напомним, че има и светлина! Колкото и да са върли кресненските баири, колкото и да са безпощадни драките по изгризаните, жълти склонове на македонската земя, тя е топла, блажна и тежка като катунски тахан.

Да не говорим за бородилската скара и червеното винце от там…

Наздраве и консумирайте с мярка!

Нататък Кресна таймс

Добре, че бусът се счупи

В деня на будителите е добре да си вземем поука.

Миналия уикенд нашите хора от Крива спица като се прибирали от Врачанско, след като там отнесли всички бочове, бочковчета и бочковизми, толкова се надъхали, че щели да отнесат и един тир преди Ботевград. Всички са добре, включително и колелата, но бусът е щета. Няма кой да вози сега!

След една седмица част от същия ендуро цвят на Крива спица съчета необходимото с приятното и освен че си прибраха велосипедите от софийско пожелаха да ги „повозя“ (нали… без буса). На мен ми дойде дюшеш – бях се настроил за една класическа real enduro Ябланица. Отгоре дойде и натоканата YT-ка на инж. Русев, т.е. възможността най-накрая и аз да покарам модерно (а не детско) колело. Как да откажа?!

Та, сега за поуката: Драги ендуристи, освен че трябва да карате бусовете внимателно, хубаво е от време на време и да не ги карате, а да покарате велосипедите си. До Ябланица и обратно цвета на Крива спица доби морно есенни цветове и почти окапа ;)

Стягайте се! :D

Нататък Добре, че бусът се счупи

За ползите и вредите от политиката

Още докато обмислях точния маршрут и събирах компания (т.е. водех предизборна кампания), знаех, че ще се получи изтрещяла работа. Но на избори като на избори! Завъртях ги нещата предимно откъм хубавата им страна като един изпечен демагог.

Избирателната активност напоследък е проблемна, както знаете, но моята партия е балансьор – не ѝ трябва мнозинство. В случая един бодър и доверчив приятел е напълно достатъчен.

Управленската програма беше амбициозна. Обещанията за ярко есенно слънце ни мотивираха да следваме начертания маршрут и от село Бистрица, Дупнишко да опнем билото до Голям Полич и в най-дръзновените си желания да се върнем или по долината на р. Бистрица, или по отсрещното Отовишко било. Това се казва „Голям рилски шлем“!

Няма да сте изненадени, ако разберете, че преди изборите е една, а след изборите съвсем друга… като женитбата! ;)

Нататък За ползите и вредите от политиката

Работа, работа… и топки!

Както е казал геният на партийния лозунг, „Работа, работа, работа“… Или беше „Дела, дела и само дела!“ (Взех да се бъркам вече.) Обаче, драги зрители, освен тия три работи се искат и топки.

Сега ще ви обясня. Като казвам „топки“ имам предвид „идея, план, постоянство, страст и приятели“. Работата губи лесно смисъл, ако го няма семето на тия здрави топки. Трябва си пълен пакет с кауза.*

Нататък Работа, работа… и топки!

Клатене из Балкана

Подозирам, че мръснишчката част от съзнанието на колцина(?) ще извика някакви разгулни картини с шарени джърсита, фулфейсове и други предпазни средства? Ето, вижте зрялата аудитория от корицата как се е разпищолила!

А работата е, че аз този четвъртък нямах рибаунд в задния шок. Как ви звучи?

Това значи, че като те прасне някой камък, корен или друг твърд елемент от заобикалящата те среда, задната част на велосипеда първо се сгъва и после със засилка, рязко, ударно се разгъва в gluteus maximus-а, т.е. удря през краката в задника. Рибаундът на шока (задния амортисьор) е призван да омекотява този процес. Така колоезденето в планината от мазохозъм, от аграрно изтъпление и пълен лом се превръща в изтънчено светско, даже метро удоволствие за доволни чичовци.

Та да се върна към началото… С голямо удоволствие (с рибаунд или без) ви представям последната продукция на Метроголден байкър за възрастни (и недотам) колоездачи „Клатене из Балкана: Добрила, Сакарица и цяла редица страстни имена“.

Прочети още

Как така?

Оня ден виждам един дълбок житейски въпрос, забит на страницата на Крива спица: „Това събитие XC ли е или Enduro?“ Съвсем сериозно пита човекът. Иска да се определи. Май още никой не е отговорил и ще рябва да се заема аз…

Ще започна отдалеч, от първия ден. Лежа си под открито небе. Вече е тъмно. Полуслънчасъл съм и се чувствам несигурен в себе си. Вирусен ли съм (шшшт!), махмурлия ли съм (бях на бал снощи). И аз не мога да се определя – страдам или се опиянявам? Сънят не идва. Не е зареди възбуждащото „р“ на Муци или ударния акомпанимент на Брадичката. Дори те утихват, а аз будувам и се чувствам още по-раздвоен под оцъклената от липса на отговори, безмълвна нощ. От близкия гьол само една жаба пита : как-така? как-така?

Нататък Как така?

Преломни времена?

Навярно сте разбрали, че ако не друго, то през последните няколко месеца имаме много време за размисъл.

Напосред тоя дълбок и всенароден брейн-сторминг и аз без да искам се натъкнах на някои неоригинални прозрения: „Абе, не е лошо да си лежим, дори и когато стоим!“

Така е. Ставам сутрин и не ми се става. Излизам от вкъщи, ама някак си свиквам да не излизам. Абе, така рутинно, подмолно ти се преобръщат навиците. И ти е едно удобно, сънено… Иначе онлайнения живот, работата си вървят с несекваща и най-бодра сила…

А и вече сме на възраст. Трябва да се кротнем, да си караме по познатите междуселски пътища… Съвсем актуални мисли.

Нататък си отиваха нещата, въпреки че ми се обади Любчо. Прави ми предложение за каране, ама иска да ставам рано. Адаша и той му се спи, не иска да става по нощите. „На Любчо му е лесно – Рибарица му е в селския район…“ Тия мисли се утаяваха в мътно нежелание. „Кога ще ви дойде акъла!?“ – сложи капака жената.

Всичко това го обяснявам, за да мога точно и само сега, завинаги да заявя: „И все пак Корояда се върти!“ Фатална и вдъхновяваща е природната сила.

Нататък Преломни времена?