Щуротийки

Първо, много ми харесва как звучи. Такива нарисувани имена има само в македонско… Е, може би и в Пернишко… сигурно и в Северозапада? Както и да е!

Второ, отдавна, поне от едно друго „море“ се убедих, че този средоносен рид трябва да се посети. Пък и много се дразня, когато места и преживявания се митологизират не от мен. ;)

Трето, още повече се амбицирам, когато Зеро звънне, първо пита „Можеш ли?“ (в смисъл да говоря) и после почне да ми обяснява – между другото – как тоя уикенд минал по Средоноса… Еей, дъртоо! :*

Не е тайна, че в мен бушуват объркани чувства.

И сега, преди да разгледате снимките, за да не ви излязат през носа, трябва да направя сериозна уговорка: минаването по рида е физически и психически натоварващо. Нищо, че на фотките изглежда синьо и безметежно широко. Не го правете без опитен придружител! Ако не познавате такъв, наемете си професионален водач.

Нататък През Средоноса

Разправям тук от време на време за перпендикулярния свят и тъй, в сладки приказки, кадри той взе, че стана на 18 години.

Това е шашава възраст. От една страна, пълнолетието те вкарва в друга графа: излизаш от дома, задръжките падат, губиш мярка легално и минаваш граници.

От друга страна, на 18 си вече оформен характер. Късно е тепърва да търсиш себе си или да се измисляш наново. Близките, приятелите те обичат такъв… Манджата е сготвена, дето се вика.

Инак казано, тази година Перпендикулярната вселена навлезе в нови територии, опозна различни хоризонти, но остана себе си. Гозбата е същата, но подправките…

Тури, Адаш!

---

* Ще прощавате за думата, ама 18-годишните не спират да се уливат.

Нататък Солта и лютото на пълноперпендикулетието*

В нашите среди има един лаф за бойлера, който стопля атмосферата в неловки ситуации, когато колелото се оказва повече от излишна вещ.

Все пак, в по-добрия случай, когато не се налага да го носиш, на колелото можеш да се подпираш. Работи като парапет.

Проблемът идва, когато се окаже, че парапет вече има…

Нататък Разходка с парапет

Това е накратко mtb-то… край село Глогово.

Един ден след 3 март отидохме недалеч от Гложене. През едно дере на север от Тетевен. Там е пълно с дълги и тесни долини, от които возвисяването изглежда просто, но винаги се оказва доста остро.

Да не говорим пък за спускането. Тъй де, падението. Там работата стана от bo4, та на глог. Пътеката се оказа един малък Гарванец с Искра посредата.

Най-ръбестото от двете. Сещайте се!

Нататък Возвишение и падение

Два дена с преспиване на х. Иван Вазов не са за изтърване. Като се появят на хоризонта, трябва да държиш здраво.

Така и ние със Зеро. Трябваше да стискаме отчаяно, защото обещаха да духа. В събота силно, а в неделя бурно. В събота тъмно червено, в неделя към лилаво.

Поука: червеното се издържа с голямо натягане. Не се препоръчва на изпълнители под 80 кг (с багажа). Лилавото решихме да не го пробваме.

Приказките и снимките не са много. Вятърът ги отвя.

Нататък Отнесени от уикенда

С моя приятел по щуротии Марто се чудим какво по-така да измислим по празниците. Имаме си такъв чат – Насам-натам по-така. Зеро не отговаря… попилял се е без да каже вече трети ден. Мария мълчи. После разбирам, че е в Италия на сняг. Двамата с Марто не пием кафе.

Говорим си в безкрайната зимна нощ. Облещило се едно небе. Вятър не полъхва. All is calm, all is bright. Защо пък да не направим една Мусала?

А то настина всичко свети тия дни. Честито Рождество!

Нататък Нощем по белите скали

С приказки или без то е ясно, че по врачанските партита няма как да се пестиш. Нашата трудоустроена чичо група го изкара на 5% кръв, a други си летяха :)

For those about the rock, we solute you!

Нататък Бо4 парти

Бележките са разхвърляни и неясни, но се чете:

При първото посещение из светите места на Перпендикулярната вселена, там на Балкана, преди 17 години съм бил на 28. Във младост и в сила мъжка.

Сега вече превалил средата, потънал в пот, въртя и пъшкам. Продавам или заменям втора ръка велосипедни преживявания, 26-цолови гуми и запазен V-брейк. В комплект и поотделно…

Все още имаме поне 40-50 процента живот [казано с недостатъчно ентусиазъм и убеденост].

Коректен? Мижав интерес.

Какво остава от нас? Вълма прах, посмачкана трева и бръмченето на облак зелени мухи в близкия храсталак… подмята вятърът използвана хартишка [биоразградима].

Остава ли следа след нас? – пита Хаджи чичо Димитър в този непознат за науката ръкопис.

Нататък Апокрифна версия на „Жив е той, жив е…“

Така! Всички вече сте чували за Меката на Боча или просто Врацата. Тамошният боч идва на високоалкохолни ударни дози. Шотове им викат. Консумацията им гарантира моментално опиянение, крясъци и всякакви други еуфорични изстъпления.

Но после следва поносима ремисия. Човек може да си отдъхне от силните преживявания до следващия изстрел.

С Черепа обаче няма почивка. От горе до долу се пие люта малешевска рикия и за да излезете цял, трябва да консумирате бавно, търпеливо и с наслада от всеки камък, праг и надрано самочувствие.

Като дърт пияница – яваш-яваш. Аре, наздраве!

Нататък Пълнометражен боч