Категория: криви

Бележките са разхвърляни и неясни, но се чете:

При първото посещение из светите места на Перпендикулярната вселена, там на Балкана, преди 17 години съм бил на 28. Във младост и в сила мъжка.

Сега вече превалил средата, потънал в пот, въртя и пъшкам. Продавам или заменям втора ръка велосипедни преживявания, 26-цолови гуми и запазен V-брейк. В комплект и поотделно…

Все още имаме поне 40-50 процента живот [казано с недостатъчно ентусиазъм и убеденост].

Коректен? Мижав интерес.

Какво остава от нас? Вълма прах, посмачкана трева и бръмченето на облак зелени мухи в близкия храсталак… подмята вятърът използвана хартишка [биоразградима].

Остава ли следа след нас? – пита Хаджи чичо Димитър в този непознат за науката ръкопис.

Нататък Апокрифна версия на „Жив е той, жив е…“

Коопродукцията на Крива спица, Дърти мъди и множество от свободни мтб електрони, участвали в създаването на пълноцолажната полудокументална драма:

Колко му трябва на човек?

Предимно в главните роли са Макс фон Русев, Станли Кубрик, мегазвездите Джила, Добриджида, Тюдор и Влад Правов, доайенът Чичо Митю, с дубльори Андрю Ебър и Франк Лойд Гел, както и неотразимите диви Дима и Ан; със специалното участие на изгряващия Асен Брезнишки.

И, разбира се, под невидимото шефство на Конуш Вадин. Зад обектива е ненатрапчивият Стивън Сакън Стуроу.

Отговорът е: малко, но от Съндански ;)

Нататък Sundance фест представя

МТБ мълвата твърди, че „Крива спица“ е бутиков клуб. Не съм сигурен, кой го е измислил и какво точно чувство е вложил, но трябва да го поздравя за каламбура.

Да, Крива спица е бутиков клуб, защото с тях много се бута-и-тика – казват хората. И нещо още по-скандално – това им харесва!

Както с всяка клюка това е вярно и не съвсем. Или поне Крива спица старателно се опитва да го опровергае с такива инициативи като „Крива кани“. Стараят се, но дали се получава… потърпевшите да кажат?

Пък аз мога да разправям, че нямам сестра ;)

Нататък Крива спица кани

Едно от най-забавните неща, свързани с 24-часовия маратон на Крива спица, са имената на отборите, които участват в различните категории.

Ето ви няколко емблематични примера: Вело дрЪво, Загорките, Мадуро, Винаги трети, Страшни боклуци, Октомврийска революция, Щуркур и вечната им битка с Корояд… скандалните Обичам пичата кисилина, Ухапа ме стършел. А?! Но фаворитът тази година са Наднормено красиви – четири дами в щафета. Прииска ми се аз да съм го измислил.

Зад всички тези закачливи имена има ободряваща самоирония, тънки усмивки и най-вече добро настроение. Караме безспир, но да не се вземаме прекалено на серизно, нал’ тъй!

Моят отбор тази година е младежки – Един байкър и две издънки ;) Дано не ви омръзнат изтормозените им детски лице. Поемам цялата отговорност.

Нататък За имената и маратоните

Искам да го кажа още в началото, защото напоследък хората са податливи на прибързани изводи. Дълго мълчах тук, но това не е, защото имам какво да крия. Аз съм си аз, с малко по-бели и все по-разредени коси, и не съм се подобрявал.

След като ви заинтересовах, мога да заявя нещо направо банално – Благоевград е много хубаво място. Прекрасни и разбрани хора, неразгадаеми нрави и силна храна. Даже жена може да си вземете от там… :*

Нататък Не са ми пораснали цици!

Има-няма вече петнадесет години разказвам истории от перпендикулярния свят – неизменни драми, неординерни картини, обрати и незаменими щастия.

Но няма да е късно да надзърнем към човешките връзки, които изгражда тази велосипедна мистерия. Идваше ми да го нарека „любоф“, но изпитах заслужен свян към семейната аудитория и непоправимите имиджови щети, които могат да нанесат някои весели асоциации с уредите в нашия бранш – курбели, педали и пр.

Действителността отдавна е опровергала половата хомогенност на нашето вело общество. Ехеее, колко половинки са се намерили, на какви изпитания са се подлагали, а сигурно са се и разпадали… Но да не правим сантиментални отклонения.

Става дума за приятелства. Докато гледате редицата от (да не се лъжем) еднообразни кадри – някакви шарени хора, тука-таме голи, размахват телеса и колела насред планинските стихии, – не можете да не забележите някои проблясъци, трудно доловимо ухание, есенция във въздуха между двама, но може и повече участници… Потърсете ги!

Все едно когато пръднеш, да има кой да те разбере, приеме и съучастнически да ти отговори… а не, ей така, възмутено да се отвърне.

За това говорим – дует, оркестър, цяла перпендикулярна симфония.

Нататък Поне двама, но може и повече

В деня на будителите е добре да си вземем поука.

Миналия уикенд нашите хора от Крива спица като се прибирали от Врачанско, след като там отнесли всички бочове, бочковчета и бочковизми, толкова се надъхали, че щели да отнесат и един тир преди Ботевград. Всички са добре, включително и колелата, но бусът е щета. Няма кой да вози сега!

След една седмица част от същия ендуро цвят на Крива спица съчета необходимото с приятното и освен че си прибраха велосипедите от софийско пожелаха да ги „повозя“ (нали… без буса). На мен ми дойде дюшеш – бях се настроил за една класическа real enduro Ябланица. Отгоре дойде и натоканата YT-ка на инж. Русев, т.е. възможността най-накрая и аз да покарам модерно (а не детско) колело. Как да откажа?!

Та, сега за поуката: Драги ендуристи, освен че трябва да карате бусовете внимателно, хубаво е от време на време и да не ги карате, а да покарате велосипедите си. До Ябланица и обратно цвета на Крива спица доби морно есенни цветове и почти окапа ;)

Стягайте се! :D

Нататък Добре, че бусът се счупи

Както е казал геният на партийния лозунг, „Работа, работа, работа“… Или беше „Дела, дела и само дела!“ (Взех да се бъркам вече.) Обаче, драги зрители, освен тия три работи се искат и топки.

Сега ще ви обясня. Като казвам „топки“ имам предвид „идея, план, постоянство, страст и приятели“. Работата губи лесно смисъл, ако го няма семето на тия здрави топки. Трябва си пълен пакет с кауза.*

Нататък Работа, работа… и топки!

Оня ден виждам един дълбок житейски въпрос, забит на страницата на Крива спица: „Това събитие XC ли е или Enduro?“ Съвсем сериозно пита човекът. Иска да се определи. Май още никой не е отговорил и ще рябва да се заема аз…

Ще започна отдалеч, от първия ден. Лежа си под открито небе. Вече е тъмно. Полуслънчасъл съм и се чувствам несигурен в себе си. Вирусен ли съм (шшшт!), махмурлия ли съм (бях на бал снощи). И аз не мога да се определя – страдам или се опиянявам? Сънят не идва. Не е зареди възбуждащото „р“ на Муци или ударния акомпанимент на Брадичката. Дори те утихват, а аз будувам и се чувствам още по-раздвоен под оцъклената от липса на отговори, безмълвна нощ. От близкия гьол само една жаба пита : как-така? как-така?

Нататък Как така?

Този въпрос виси като Шукадаровия… хм, меч върху всеки, който не е бил на тазгодишното издание на Перпендикулярната вселена – 13-то, между другото.

Нека си остане така. Няма да ви казвам, защото пред подобна фатална неизвестност бяхме изправени всички, когато в един морен юнски ден се събрахме на площада в Ардино и не знаехме дали ще ни изпраска веднъж, ще ни праска втори път и повече няма да бо… да вали.

Да си кажа: с Найден се познаваме само задочно, по заобиколни перпендукулярни пътища.

Нататък Худъфакиз Найден?