Разходка с парапет

В нашите среди има един лаф за бойлера, който стопля атмосферата в неловки ситуации, когато колелото се оказва повече от излишна вещ.

Все пак, в по-добрия случай, когато не се налага да го носиш, на колелото можеш да се подпираш. Работи като парапет.

Проблемът идва, когато се окаже, че парапет вече има…

Нататък Разходка с парапет

Возвишение и падение

Това е накратко mtb-то… край село Глогово.

Един ден след 3 март отидохме недалеч от Гложене. През едно дере на север от Тетевен. Там е пълно с дълги и тесни долини, от които возвисяването изглежда просто, но винаги се оказва доста остро.

Да не говорим пък за спускането. Тъй де, падението. Там работата стана от bo4, та на глог. Пътеката се оказа един малък Гарванец с Искра посредата.

Най-ръбестото от двете. Сещайте се!

Нататък Возвишение и падение

Отнесени от уикенда

Два дена с преспиване на х. Иван Вазов не са за изтърване. Като се появят на хоризонта, трябва да държиш здраво.

Така и ние със Зеро. Трябваше да стискаме отчаяно, защото обещаха да духа. В събота силно, а в неделя бурно. В събота тъмно червено, в неделя към лилаво.

Поука: червеното се издържа с голямо натягане. Не се препоръчва на изпълнители под 80 кг (с багажа). Лилавото решихме да не го пробваме.

Приказките и снимките не са много. Вятърът ги отвя.

Нататък Отнесени от уикенда

Сплит Марто

Освен мой приятел по щуротийки, Марто е известен с киселия си характер. Той си го знае. Даже се гордее с това. А ние, приятелите му, колкото и да сме малко, го обичаме така.

Как е възможно това – ще попитате? Едно време ни казваха: „Дори и да греши, Партията е права“. Аз сега ви казвам: „Дори да е кисел, Марто е щастлив.“

Раздвоение на личността? Неее! Сплит борд.

Нататък Сплит Марто

Нощем по белите скали

С моя приятел по щуротии Марто се чудим какво по-така да измислим по празниците. Имаме си такъв чат – Насам-натам по-така. Зеро не отговаря… попилял се е без да каже вече трети ден. Мария мълчи. После разбирам, че е в Италия на сняг. Двамата с Марто не пием кафе.

Говорим си в безкрайната зимна нощ. Облещило се едно небе. Вятър не полъхва. All is calm, all is bright. Защо пък да не направим една Мусала?

А то настина всичко свети тия дни. Честито Рождество!

Нататък Нощем по белите скали

Пълнометражен боч

Така! Всички вече сте чували за Меката на Боча или просто Врацата. Тамошният боч идва на високоалкохолни ударни дози. Шотове им викат. Консумацията им гарантира моментално опиянение, крясъци и всякакви други еуфорични изстъпления.

Но после следва поносима ремисия. Човек може да си отдъхне от силните преживявания до следващия изстрел.

С Черепа обаче няма почивка. От горе до долу се пие люта малешевска рикия и за да излезете цял, трябва да консумирате бавно, търпеливо и с наслада от всеки камък, праг и надрано самочувствие.

Като дърт пияница – яваш-яваш. Аре, наздраве!

Нататък Пълнометражен боч

Тая зима все едно Баце ѝ е рязал лентата…

Очевидно е, че зимата е в ремонт и затова с инж. Бонев* се разбрахме на изпроводяк да направим нещо по-класно, по друга магистрала. Витоша я съсипАха тия сеуени!

Първоначално мислехме да ходим по рида Ръждавица към Страшното езеро. Но за там, нали, си трябва сериозен сняг, че дупките и храсталакът са в повече.

Уви! Дори и в Пирин снегът се оказа малко… По-нататък репертоарът го знаете. „Какви зими имаше преди?! Това на нищо не прилича. ‘Баси държавата! … Трябва реформа!“ и т.н. Но стига фейсбук мрънканици!

Шоу по екраните все пак има, уважаеми зрители!

*Не е строителен инженер, нито е Борис – да не стане грешка!

Нататък Тая зима все едно Баце ѝ е рязал лентата…

Sundance фест представя

Коопродукцията на Крива спица, Дърти мъди и множество от свободни мтб електрони, участвали в създаването на пълноцолажната полудокументална драма:

Колко му трябва на човек?

Предимно в главните роли са Макс фон Русев, Станли Кубрик, мегазвездите Джила, Добриджида, Тюдор и Влад Правов, доайенът Чичо Митю, с дубльори Андрю Ебър и Франк Лойд Гел, както и неотразимите диви Дима и Ан; със специалното участие на изгряващия Асен Брезнишки.

И, разбира се, под невидимото шефство на Конуш Вадин. Зад обектива е ненатрапчивият Стивън Сакън Стуроу.

Отговорът е: малко, но от Съндански ;)

Нататък Sundance фест представя

Да е интересно, моля!

Кръгът от хора, които се връзват на идеите ми, не е широк. А не съм лош.

Все пак има няколко човека, с които имам устойчиви отношения. Не е всеки ден, но по два-три пъти в годината обичаме да направим нещо по-така. Вечно съм им благодарен.

Посвещавам им този хубав ден!

Както и да го суча, получи се доста приповдигнато. Оттуук… та чак до Мусала.

Нататък Да е интересно, моля!