Отнесени от уикенда

Два дена с преспиване на х. Иван Вазов не са за изтърване. Като се появят на хоризонта, трябва да държиш здраво.

Така и ние със Зеро. Трябваше да стискаме отчаяно, защото обещаха да духа. В събота силно, а в неделя бурно. В събота тъмно червено, в неделя към лилаво.

Поука: червеното се издържа с голямо натягане. Не се препоръчва на изпълнители под 80 кг (с багажа). Лилавото решихме да не го пробваме.

Приказките и снимките не са много. Вятърът ги отвя.

Нататък Отнесени от уикенда

Сплит Марто

Освен мой приятел по щуротийки, Марто е известен с киселия си характер. Той си го знае. Даже се гордее с това. А ние, приятелите му, колкото и да сме малко, го обичаме така.

Как е възможно това – ще попитате? Едно време ни казваха: „Дори и да греши, Партията е права“. Аз сега ви казвам: „Дори да е кисел, Марто е щастлив.“

Раздвоение на личността? Неее! Сплит борд.

Нататък Сплит Марто

Нощем по белите скали

С моя приятел по щуротии Марто се чудим какво по-така да измислим по празниците. Имаме си такъв чат – Насам-натам по-така. Зеро не отговаря… попилял се е без да каже вече трети ден. Мария мълчи. После разбирам, че е в Италия на сняг. Двамата с Марто не пием кафе.

Говорим си в безкрайната зимна нощ. Облещило се едно небе. Вятър не полъхва. All is calm, all is bright. Защо пък да не направим една Мусала?

А то настина всичко свети тия дни. Честито Рождество!

Нататък Нощем по белите скали

Пълнометражен боч

Така! Всички вече сте чували за Меката на Боча или просто Врацата. Тамошният боч идва на високоалкохолни ударни дози. Шотове им викат. Консумацията им гарантира моментално опиянение, крясъци и всякакви други еуфорични изстъпления.

Но после следва поносима ремисия. Човек може да си отдъхне от силните преживявания до следващия изстрел.

С Черепа обаче няма почивка. От горе до долу се пие люта малешевска рикия и за да излезете цял, трябва да консумирате бавно, търпеливо и с наслада от всеки камък, праг и надрано самочувствие.

Като дърт пияница – яваш-яваш. Аре, наздраве!

Нататък Пълнометражен боч

Тая зима все едно Баце ѝ е рязал лентата…

Очевидно е, че зимата е в ремонт и затова с инж. Бонев* се разбрахме на изпроводяк да направим нещо по-класно, по друга магистрала. Витоша я съсипАха тия сеуени!

Първоначално мислехме да ходим по рида Ръждавица към Страшното езеро. Но за там, нали, си трябва сериозен сняг, че дупките и храсталакът са в повече.

Уви! Дори и в Пирин снегът се оказа малко… По-нататък репертоарът го знаете. „Какви зими имаше преди?! Това на нищо не прилича. ‘Баси държавата! … Трябва реформа!“ и т.н. Но стига фейсбук мрънканици!

Шоу по екраните все пак има, уважаеми зрители!

*Не е строителен инженер, нито е Борис – да не стане грешка!

Нататък Тая зима все едно Баце ѝ е рязал лентата…

Sundance фест представя

Коопродукцията на Крива спица, Дърти мъди и множество от свободни мтб електрони, участвали в създаването на пълноцолажната полудокументална драма:

Колко му трябва на човек?

Предимно в главните роли са Макс фон Русев, Станли Кубрик, мегазвездите Джила, Добриджида, Тюдор и Влад Правов, доайенът Чичо Митю, с дубльори Андрю Ебър и Франк Лойд Гел, както и неотразимите диви Дима и Ан; със специалното участие на изгряващия Асен Брезнишки.

И, разбира се, под невидимото шефство на Конуш Вадин. Зад обектива е ненатрапчивият Стивън Сакън Стуроу.

Отговорът е: малко, но от Съндански ;)

Нататък Sundance фест представя

Да е интересно, моля!

Кръгът от хора, които се връзват на идеите ми, не е широк. А не съм лош.

Все пак има няколко човека, с които имам устойчиви отношения. Не е всеки ден, но по два-три пъти в годината обичаме да направим нещо по-така. Вечно съм им благодарен.

Посвещавам им този хубав ден!

Както и да го суча, получи се доста приповдигнато. Оттуук… та чак до Мусала.

Нататък Да е интересно, моля!

Не вярвах, че ще дойдеш!

С тази фраза ме посрещнаха вечерта в хижата. То и аз не вярвах, ама на… измислих го и нямаше връщане назад. Сега се опитвам да си го обясня.

За всичко май виновен е фотоапаратът. Обикновено хората правят нещо и както се случи, го запечатват на снимки. При мен е обратното. Аз правя нещо, защото съм се навил, че трябва да го фотографирам. Така де, първо си го въобразявам на снимки и после го правя според тях. Първо образа, а после делата… Не е никак практично – трябва да се знае!

Така се получи и този път. Жената опита всякак да ме разубеди от самоходните ми идеи, но планът включваше нощни снимки и нямаше как да е иначе. Точка. А имах неизплатен дълг (фотографски) към Урдине.

Хубава, ама измислена работа. Добре, че има с кой да споделя :)

Нататък Не вярвах, че ще дойдеш!

Не са ми пораснали цици!

Искам да го кажа още в началото, защото напоследък хората са податливи на прибързани изводи. Дълго мълчах тук, но това не е, защото имам какво да крия. Аз съм си аз, с малко по-бели и все по-разредени коси, и не съм се подобрявал.

След като ви заинтересовах, мога да заявя нещо направо банално – Благоевград е много хубаво място. Прекрасни и разбрани хора, неразгадаеми нрави и силна храна. Даже жена може да си вземете от там… :*

Нататък Не са ми пораснали цици!