Категория: ⊥∞

Разправям тук от време на време за перпендикулярния свят и тъй, в сладки приказки, кадри той взе, че стана на 18 години.

Това е шашава възраст. От една страна, пълнолетието те вкарва в друга графа: излизаш от дома, задръжките падат, губиш мярка легално и минаваш граници.

От друга страна, на 18 си вече оформен характер. Късно е тепърва да търсиш себе си или да се измисляш наново. Близките, приятелите те обичат такъв… Манджата е сготвена, дето се вика.

Инак казано, тази година Перпендикулярната вселена навлезе в нови територии, опозна различни хоризонти, но остана себе си. Гозбата е същата, но подправките…

Тури, Адаш!

---

* Ще прощавате за думата, ама 18-годишните не спират да се уливат.

Нататък Солта и лютото на пълноперпендикулетието*

Бележките са разхвърляни и неясни, но се чете:

При първото посещение из светите места на Перпендикулярната вселена, там на Балкана, преди 17 години съм бил на 28. Във младост и в сила мъжка.

Сега вече превалил средата, потънал в пот, въртя и пъшкам. Продавам или заменям втора ръка велосипедни преживявания, 26-цолови гуми и запазен V-брейк. В комплект и поотделно…

Все още имаме поне 40-50 процента живот [казано с недостатъчно ентусиазъм и убеденост].

Коректен? Мижав интерес.

Какво остава от нас? Вълма прах, посмачкана трева и бръмченето на облак зелени мухи в близкия храсталак… подмята вятърът използвана хартишка [биоразградима].

Остава ли следа след нас? – пита Хаджи чичо Димитър в този непознат за науката ръкопис.

Нататък Апокрифна версия на „Жив е той, жив е…“

По време на перпендикулярната вселена не е рядко да се чуе фразата: „Това ми е за последно… Много е асфалтът, няма да дойда повече… Това бутане е ужасно – баста! … Бах, ужасно ме боли главата! … Счупен съм и скърцам! … Млад съм, а това е тъпо! … Не мога да го карам! … Умирам!“

Падаш, но скоро се оказва, че пак ставаш! Умираш, но след вечеря се връщаш.

Лазаре, стани и върти!

Нататък Връщане от оня свят…

Има-няма вече петнадесет години разказвам истории от перпендикулярния свят – неизменни драми, неординерни картини, обрати и незаменими щастия.

Но няма да е късно да надзърнем към човешките връзки, които изгражда тази велосипедна мистерия. Идваше ми да го нарека „любоф“, но изпитах заслужен свян към семейната аудитория и непоправимите имиджови щети, които могат да нанесат някои весели асоциации с уредите в нашия бранш – курбели, педали и пр.

Действителността отдавна е опровергала половата хомогенност на нашето вело общество. Ехеее, колко половинки са се намерили, на какви изпитания са се подлагали, а сигурно са се и разпадали… Но да не правим сантиментални отклонения.

Става дума за приятелства. Докато гледате редицата от (да не се лъжем) еднообразни кадри – някакви шарени хора, тука-таме голи, размахват телеса и колела насред планинските стихии, – не можете да не забележите някои проблясъци, трудно доловимо ухание, есенция във въздуха между двама, но може и повече участници… Потърсете ги!

Все едно когато пръднеш, да има кой да те разбере, приеме и съучастнически да ти отговори… а не, ей така, възмутено да се отвърне.

За това говорим – дует, оркестър, цяла перпендикулярна симфония.

Нататък Поне двама, но може и повече

Оня ден виждам един дълбок житейски въпрос, забит на страницата на Крива спица: „Това събитие XC ли е или Enduro?“ Съвсем сериозно пита човекът. Иска да се определи. Май още никой не е отговорил и ще рябва да се заема аз…

Ще започна отдалеч, от първия ден. Лежа си под открито небе. Вече е тъмно. Полуслънчасъл съм и се чувствам несигурен в себе си. Вирусен ли съм (шшшт!), махмурлия ли съм (бях на бал снощи). И аз не мога да се определя – страдам или се опиянявам? Сънят не идва. Не е зареди възбуждащото „р“ на Муци или ударния акомпанимент на Брадичката. Дори те утихват, а аз будувам и се чувствам още по-раздвоен под оцъклената от липса на отговори, безмълвна нощ. От близкия гьол само една жаба пита : как-така? как-така?

Нататък Как така?

Този въпрос виси като Шукадаровия… хм, меч върху всеки, който не е бил на тазгодишното издание на Перпендикулярната вселена – 13-то, между другото.

Нека си остане така. Няма да ви казвам, защото пред подобна фатална неизвестност бяхме изправени всички, когато в един морен юнски ден се събрахме на площада в Ардино и не знаехме дали ще ни изпраска веднъж, ще ни праска втори път и повече няма да бо… да вали.

Да си кажа: с Найден се познаваме само задочно, по заобиколни перпендукулярни пътища.

Нататък Худъфакиз Найден?

Няма как да не призная, че изпитвам сериозни затруднения да открия водещия мотив. Случиха се толкова необщократни неща, че сюжетът е невъзможен. Всеки образ скача в своя посока и не се връзва със съседния. Мога цял ден да обяснявам и май пак няма да се разбере КАК точно се случи.

Това му се вика перпендикулярна ентропия.

Нататък За произхода на вселената и серия от други необясними състояния

По време на 11-та поред Перпендикулярна (напречна) вселена досадих на немалко хора с тази история. Тя тръгна от един мой приятел, който е много добро момче, но е непрактично умен. Какво значи това? Ще разберете по-късно.

Та, казусът е следният: ако видите две хубави момичета, доста хубави, но първото е малко по-хубаво, правилно ли е да кажете, че второто е по-грозно? Може ли в една такава конкретна ситуация (на няколко изплезени мъжки езика) нещо, което ни харесва макар и в различна степен на слюноотделяне, да бъде гледано откъм грозното и гадното?

Ще ви спестя аргументите от диспута между програмиста и другите двама със свободни професии, защото ще стане досадно. Не ми е това мисълта. Опитвам се да обясня що е то да си непрактичен велосипедист (в аналогия с непрактичния ум на моя приятел) и какви са ежедневните ползи за колоезденето от нетипичните полети на мисълта? Готови ли сте?

Нататък Естетическа теория за напречното движение