Този път го карам по-делово – без драми, лиги и сополи. :D Богат съм вече на впечатления и се каня да взема трезви решения.
Признавам си – от неразрешени казуси ме сърби. Пътеката между Брестово и Потока ме боде като осил в отдавна изпрано джърси. Тъй де, като магаре съм, но не обичам да запъвам на същия мост. Разкрасявам си маршрута с друго изкачване, неясно спускане до едно лично място и чак после деловата част.
Като казвам лично, не значи, че е мое. То си има свои очертания, усещане, което личи… а и ми предизвиква нови бодежи. Шугава работа :D
После намерих пътеката. Тя също си личи, т.е. съществува, но средната и част е в една по-тясна и обрасла форма, която спъва ритъма. Долната и най-технична порция обаче си струва всичките драки :D
