
С малко късмет и помощта на родата похитих привършващия ден и Славянка. Вечно мои.
Миналия път беше есен, предстоеше гроздобер, сега беше различно. По това време лозята се „плевят“, както казват тъдява – не от плевели, а от лозни израстъци и филизи. Нещо като второ „кроене“, т.е. порязване. После пръскане срещу трева, срещу други вредности и прочие трудоемки подробности… Мога да заявя: ще пия с чиста съвест и до дъно, без речи и пожелания. Само моя.
Думата ми е, че едва стъпил на Катунска земя къмто 5 часа на 24 май и аз изпаднах в необратимо след-дъждовно влечение, прозрачно, безсловесно, задъхано агрегатно състояние… големият зор е да се опише.