Мина доста време от последното ни трамбоване със Спаси. Липсата на тренинг първия ден предизвика мрънкане, повечко мътни емоции, но бирата на хижата избистри ситуацията.
Изпробвахме новата палатка и чувал. Поръбихме се скрити зад едни скали, но кравите не ни изядоха.
Вторият ден започна доста ведро, а Спаси дръпна припряно. Отчетохме се на Мальовица. Пофилософствахме по названието на Дългия рид… Разбрахме защо е „дълъг“ без да е дълъг.
Рилски манастир – в. Баучър – х. Иван Вазов – Мальовица – Дългия рид – Рилски Манастир.
