Днешната малка история се помества в не чак толкова голямата, но все пак характерната космология на мацакурщината. Гръцките думи не са уместни, особено когато става дума за Мацакурово, мацакурци и нашенските му самобитни прелести.*
Важното в тая аналогия е, че чистата кладенчова вода върви с тинята. Особено в Мацакурци. Казано инак, хрупкавото върви със суровото, вкусното с жилавото, пътеката с клека, умората с радостта, печалбата със загубата, селския шадраван с вмирисаната риба… (Вече съжалявам, че не го снимах, Павка!)
Не ме възприемайте буквално. В тая случка почти няма клек, но той е добра емблема на ту кичозно, ту красиво шарения (демек многоизмерен и сложен) полиестерен свят на колоезденето. Спирам и с прилагателния спам.
–––-
* Виж повече в Христофоров, Асен. „Избрани съчинения. т.1“, Издателство „Кралица Маб“, София, 2012.
