Мисля, че става традиция. Когато си счупя нещо, се утешавам около Мальовица.
Този път е ключица. И този път е Урдинският циркус.
Още първия път, когато го зърнах от Дамга, разбрах, че мястото има какво да каже. Направо затваря устите, отворя очите, ушите и гали цялото тяло и душа. Това място е уютно, топло и меко. Като утроба.
Кой иска да си спомни?!
Имахме и една друга, тайна мисия. Да повярваме на Явката. ;)
Явка, вярваме ти, брат, безрезервно!
