Ако преди да влезе в Кресненското дефиле от север човек погледне леко нагоре и вдясно, ще види по сипея хоризонтална черта. Нямах особени илюзии, но какво пък – око да види, крак да стъпи. Хубав повод за надъхана есенна разходка.
Чудех се дали да взема колелото, но го дадох предпазливо. Изтеглих дългата клечка. Защото има пътека. По-скоро козя или за други животни… поне четирикраки.
Дивни и рядко виждани места.
