Този същия ден, започнал така вълнуващо, продължи в Кресна. Моите бурни сутрешни чувства заглъхнаха в монотонното жужене на асфалта към Горна Брезница. Предстоеше ми истинско, човешко каране. Най-сетне!
Цели трима са моите спътници, три са и спусканията – доста показателни за различните склонове от четирите страни на закътаното село. Склонът на север от селото беше сух, чакълест и лъзгав. Западният беше по-влажен, по-ритмичен в горната част, мотивиращо крив и тесен на финала. Източният склон в посока Кресна – бърз и дракав в началото, свърши още по-надъхващо – по-едро каменист и труден, но пък по-широк и стабилен.
Има какво да се види.
