Дъртото поколение байкарони я помни тази игра. Затваряш си очите, приятелчетата скатават скъпоценното в близката околност и се започва. „Топло“ става, когато доближиш търсеното място и скритата вещ. Роб съм и аз на тази игра. Обсебен и бродещ… байк назгул.
В рамките на два часа потърчах из кривите дерета над Кресненското ханче – нещо като Емин Муил, дребна версия. Намират се някои обнадеждаващи неща. Разбрах и, че Дивил е лично име. Пък околнността барабар с реката е Дивилска.
Малко остана!
