Мнозина от вас навярно са чували, а малцина знаят и от собствен (във всички нюанси на лилавото) опит, за особеностите на дискотеките в шоплъка?*
Накратко! В тези заведения онова, дето ти се иска – сините като рилско небе очи, чувствените, широко отворени, кобалтови зеници като крайвечерни езера, тъмно русите към рижо коси и ситните летни лунички по кожата на безоблачния изгрев, подканящото докосване на разноцветните нежни, закъснели цветя и меко резидави треви, прегръщащите туфи, дълбокото и примамващо зелено на безкрайния клек и извиващата се сластно към далечината пътека, онзи прекрасен рилски танц – неизменно завършва с кютек, пого или поне синина.
А всички в този разказ сме от провинцията и говорим меко… О, свещен ужас!?
* В тази категория не влиза северозападния район, който се характеризира с по-различни нрави, съблазни и ритми. Сещам се, да кажем, за едно преживяване в ранните утренни часове край с. Долни Лом на Борислав, споменато бегло в хрониката на Милко от ерата на Форума с поетичното заглавие „Половин нахапана, портокалова луна“ .
