В средата на 90-те на миналия век, когато излезе Уиндоус 95, доби популярност една магическа формула, едно универсално заклинание, един мощен екзорсистки жест, който решаваше всички житейски неудачи.
Изминалата година се оказа доста бъгава, почти колкото Уиндоуса… ;) Налагаше се често да излизаме, после пак да влизаме. Нерядко на някои от нас се показваше и син екран. Затова дойде време да ударим „ресет“ бутона.
Обаче! Винаги може да се окаже… да прозвъни изтънял, истеричен фалцет: „Ама аз не съм сейвнал!“ Точно така се почувствах в края на тази не толкова – в личен и mtb план – злочеста година, някъде по стълбите над Лакатник. Тамън да рестартираме подобаващо и се оказа, че не съм сейвнал.
Продължаваме напред след пълен формат на бад секторите!
