Освен мой приятел по щуротийки, Марто е известен с киселия си характер. Той си го знае. Даже се гордее с това. А ние, приятелите му, колкото и да сме малко, го обичаме така.
Как е възможно това – ще попитате? Едно време ни казваха: „Дори и да греши, Партията е права“. Аз сега ви казвам: „Дори да е кисел, Марто е щастлив.“
Раздвоение на личността? Неее! Сплит борд.
