Този ден мина през няколко състояния, но някак си нежно, лизгаво и… стегнато, сигурно розово. Тежкото стъклено небе, хладният вятър на разклона за Влахи, ръмежът в буковата гора се разляха в много смешки, простотии, бири, пържоли и приятни срещи под Върбите. Със зимата се целувахме кратко.
Каране, което си струва – нали така се казва! Въпреки че Деси не дойде.
