В два последователи дни се разходихме първо с Любчо, а после и с Владко, из южните храсталаци на Лозен и хълмовете над Пасарел.
Отново дирихме пътеката към Пасарелския манастир, но този път беше по-лесно. Стори ми се по-кратка и по-безинтересна от предходните случки в този район… тогава имаеш търсене, губене, стари останки и прочие поводи за думи… (фотограф е Любчо).
