Като опитах да помисля, ми дойде следния тавтологичен извод: това беше най-универсалната перпендикулярна вселена. Видяхме, покарахме, изпотихме, изстрадахме от всичко, що се е случвало и някога ще се случва в точно този ендемичен байк формат: истерични пътеки, асфалт, слънце, дъжд, облаци в краката, пот пари очите и соли устата, черешов компот расте по клонака, джакузи в реката, врачани в гората… :D
Който е бил на тази девета Перпендикулярна, няма нужда да ходи на друга. Може и да се откаже от mtb-то, ако иска. Би трябвало да му е ясно вече всичко – есенцията на планинското колоездене, колкото и да е трудна за преглъщане.
Когато това е споделено с приятели, то не може да се забрави. Тумбеееньеее!
