Това беше втората за нас, иначе официално трета, успоредна права в посока Родопите.
Маршрутите, местата и баирите си бяха типични ала накавщина (термин добил популярност покрай извратените и многохилядни велосипедни и преди всичко „равни“ изкачвания на Наско от Пловдив), но пък закотвянето ни в пампоровския хотел не беше най-добрата идея, освен алиби да мотивирам Спасиното идване.
С Роско обаче отново се класирахме за наградите.
