Тази история е поне наполовина толкова драматична, колкото романовото ѝ заглавие. Но не смятам да участвам в „Ръкописът„. Към едни двама обаче е лично. Да ги е яд, да гризат нокти сега… искам!
Да ви въведа в интригата: за този ден готвех едно вълнуващо завръщане (удържам епичната нишка от заглавието). Понеже чувствата към това място са силни, интимни, болката от проваленото пътуване до Алиботуш сряза дълбоко. Имах нужда от двойна доза утеха.
Двамата, за които споменах, предния ден се надбягваха с една буря в Рила. Прогнозата за следващия не беше по-различна. Скриха се в душен Пловдив чак. Изоставиха ме. Наред с търсената утеха трябваше да ги накарам да съжаляват – поне толкова дълбоко. Към Албутин!
Русев, Пешо, специално за вас! :D
