Моята добра жена ме смята за будител. Аз се виждам с по-скоро неустановена роля, но в нейните очи явно съм високо. Гледайте да видите.
Цялата неделя я посветихме на съвсем банално есенно почистване – паяжини, прах, счупени керемиди. Най-високото беше покрива на къщичката в Горна Василица. Всичко това обаче е било за камофлаж, на който аз се подлъгах с наивен бригадирски ентусиазъм. Трябвало е да сме близо до Долна Баня и топлия контраст на следобеда. Защото в 3 часа точно Спаси ме качи виииисоко (не в метри). Вятър ме повя на бял кон… Бял беше, но пък кон!? По-скоро трабантът на самолетите – малко към интимно, но пък много свое… вътре из небето.
