Нашето занимание е рисково, дебнат ни опасности отвсякъде. Физически страдания, умора, трън в гумата, бримка по блузата… любвеобилна жена, мили деца, дето направо могат да те заличат от света на mtb. Всичко това е някак си поправимо обаче.
Най-необратимото прецакване е да „караш“ пеш. Ще ви го обрисувам така: Вече месец си късаш мокасинките от работа. Било е студена зима. Купил си нова рамка и вилка (убийствено зелено). Подаряваш любимите бонбони на жена си. Обичате се. Малкият спи… с лека душа се товариш на колата и отпрашваш към ново място в планината. Вече те чакат. Сваляш багажа от Астрата и…
